1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
гр.София, 20.02.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4309описа на ВКС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.06.2018г. по гр.д.№2090/2018г. на АС София, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ ЗЗД.
Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.Моли да се допусне касационно обжалване.
Жалбоподателят-В. Ц. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
Възззивният съд , като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на В. Ц., на основание чл.2, ал.1, т.3, предл. първо ЗОДОВ, сумата 6000 лв. /шест хиляди лева/, , представляваща претендирано обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно повдигнато обвинение. Като е потвърдил същото решение в останалата му част, е отхвърлил предявеният иск за сумата до пълният предявен размер от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща претендирано обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно повдигнато обвинение срещу него по н.о.х.д.№1414/2015 г. по описа на РС Видин, по отношение на което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда.
Съдът е констатирал от приложеното НОХД №1414/2015 г. на РС Видин, че с Постановление за образуване на досъдебно производство за разследване от следовател от 27.11.2014 г. е образувано досъдебно производство срещу ищеца на основание чл.270 НК за това, че в качеството си на държавен служител на МВР – полицейски инспектор IV степен в група ОДЧ при ОД на МВР – В., на 28.09.2011 г. в района на Д. – мост 2 противозаконно е пречил на орган на властта – служители на ГПУІВидин, като не се подчинил на полицейското им разпореждане – да отвори багажника на лек автомобил и да постави ключовете от същия на предния капак, което било отправено три пъти, а се легитимирал с полицейска карта, качил се на автомобила, запалил двигателя, започнал да прави маневри, и тръгнал в посока на граничен полицай, който се опитал да му попречи да тръгне, с което се твърди да е извършил престъпление по чл.270, ал.1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.
Установено е, че ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем с Постановление от 13.03.2015 г. по ДП №33/2014 г. по описа на О. – В., като със същото постановление му е наложена мярка за неотклонение „Подписка“. Констатирано е, че след връщане на делото за доразледване, с Разпореждане №488/09.06.2015 г. производството по НОХД№1414/2015 г. на РС Видин отново е било прекратено, и делото е върнато на РП – В. за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, като по частен протест на Прокуратурата на РБ срещу разпореждането за прекратяване на съдебното производство от 09.06.2016г. е било образувано ВЧНД№ 177/2016 г. на ОС Видин. Последният с определение №154/07.07.2016 г. е отменил разпореждане №488/09.06.2016 г. и делото е върнато на РС Видин за продължаване на съдопроизводствените действия.
Установено е, че след връщането на делото са били проведени открити съдебни заседания на 14.09.2016 г., на 03.10.2016 г., на 17.10.2016 г. и на 16.11.2016 г., и на 21.11.2016 г., на които подсъдимият се е явявал лично, и не е ставал причина за отлагане на делото и с присъда от 23.11.2016 гищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.270, ал.1 от НК, поради несъставомерност на извършеното от него деяние, като е отменена наложената му мярка за неотклонение „Подписка“, като с окончателно решение от 05.04.2017г. постановената оправдателна присъда е била потвърдена.
От приложената Заповед №К-1023/30.01.2014 г. на Министъра на вътрешните работи е установено, че служебнто правоотношение на ищеца е било прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО, по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта, като същата е била връчена на ищеца на 06.02.2014 г.
Съдът е взел предвид факта, че наказателното преследнате е започнало на 13.03.2015 г. и е приключило на 13.03.2017 г. с оправдателна присъда, влязла в сила – т.е. продължило е две години, като мярката за неотклонение „Подписка“, е била наложена на ищеца за период от 1 г., 8 месеца и 10 дни – от 13.03.2015 г. до 23.11.2016 г. Взето е предвид и обстоятелството, че във връзка с наказателното производство срещу него ищецът е бил лишен от възможността да ползва лично оръжие, за което е имал разрешително, което не е било подновено – за периода от 08.08.2016г. до приключване на наказателното производство на 13.03.2017г. – т.е. за период 7 месеца и 5 дни, поради което не е могъл да упражнява хобито си да ловува за този период. Прието е, че не е установено ищецът да е претърпял в пряка причинна връзка с проведеното срещу него наказателно производство прекратяване на неговото служебно правоотношение, тъй като същото е прекратено поради пенсиониране, преди повдигането на обвинение срещу ищеца за извършено от него престъпление по чл.270, ал.1 НК. Съобразен е и факта, че за извършеното от ищеца деяние на 28.09.2011 г., във връзка с което на 13.03.2015 г. му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.270, ал.1 от НК, срещу ищеца е проведено дисциплинарно производство, приключило с налагане на диспицлинарно наказание „Порицание“ със Заповед №з-1337/13.12.2011 г. влязла в сила на 16.03.2012 г.
Посочено е, че въпреки това по време на воденото срещу него наказателно производство ищецът е успял да спечели местните избори за кмет на населеното място, което обосновава извод, че наказателното производство не е възпрепятствало изявата на ищеца в обществото и социалните му контакти, и не е нанесло значими вреди върху обществения му престиж.
При така установените по делото факти съдът е счел , че за неимуществените вреди претърпени от ищеца в пряка причинна връзка с повдигнатото му незаконно обвинение обезщетение в размер от 6000 лв. /шест хиляди лева съответства на обществените критерии за справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и ППВС №4/64 г.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението, в частта му с която е уважен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ, е даден отговор на правен от значение за спора: за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на дадените разрешение в ППВС4/68г., както и в т.3 и 11 от ТР№3/2005г. ОСГК на ВКС. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят – В. Ц. , чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението, в частта му с която е отхвърлен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ, е даден отговор на правен от значение за спора : за задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства релевантни за приложение принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 29.07.2015г. по гр.д.№6693/2014г., ІV г.о. на ВКС по въпроса за задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства релевантни за приложение принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
С оглед установените факти по делото настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса на който съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС- за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД, на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване решение от решение от 28.06.2018г. по гр.д.№2090/2018г. на АС София.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от В. Ц. М. в размер на 10 лева в седмичен срок от съобщаването му за това, като му се укаже да представи копие от вносния документ в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: