1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр.София, 18.04.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВЕСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5021 описа на ВКС за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.07.2017г. по гр.д.№1565/2017г. на ОС Пловдив, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и същите са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът –Я. С. П., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил уволнението на Я. С. извършено със заповед № 68 от 28.12.2016г. на управителя на [фирма], с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ и я е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност в [фирма]- „Отделение по клинична патология“- „Началник отделение”.
Съдът е приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „Началник отделение”, както и че със заповед № 68 от 28.12.2016г. на управителя на [фирма] трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ поради подадена молба от страна на служителя за прекратяване на трудовото правоотношение с вх.№2200 от 28.11.2016г.
Съдът е приел, че видно от приложената по делото молба с вх.№2200 от 28.11.2016г., ищцата е уведомила управителя на болницата за големия обем работа, който й е възложен, който налагал да работи до 18-19ч., като е поискала намиране на вариант да получава допълнително заплащане за работата си. Молбата завършва с изявлението, че при отрицателен отговор същата „да се счита за предизвестие“. Установено е, че така подадената молба е била възприета от работодателя като такава по чл.326, ал.1 КТ, съдържаща изявление на работника за прекратяване на трудовия му договор с предизвестие, поради което след изтичане на 30 дни работодателят е издал оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.
При тези данни съдът е счел, че не може да се приеме, че в молбата на ищцата от 28.11.2016г. се съдържа изявление за желанието й да прекрати трудовото си правоотношение с ответното дружество с предизвестие, тъй като не е изразена изрично и несъмнено воля за това, нито е посочен срок на предизвестието. Прието е, че при така установените обстоятелства не е налице основанието на чл.326, ал.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение не може да почива на предположения за волята на служителя, поради което уволнението , извършено с оспорената уволнителна заповед, се явява незаконосъобразно и съдът го е отменил, като е възстановил ищцата на заеманата преди уволнението длъжност в ответното дружество.
Съдът е приел, че доводите на ищцата, че уволнението й е незаконно, тъй като заповедта за уволнение не е подписана от управителя на ответното дружество, а от трето необозначено в нея лице, което не е разполагало с правомощия да прекратява трудови договори, са неоснователни. Приел е, че заповедта е била подписана от компетентен орган- главният счетоводител на ответното дружество, който съгласно заповед от 19.12.2016г. на управителя е бил упълномощен да сключва, променя и прекратява договорни отношения и трудови договори.
В изложение по чл.284, ал.4 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства и доказателства и да изложи собствени мотиви както и посочването от страна на работника и служителя на срок на предизвестието по чл.326, ал.1 КТ условие ли е за неговата валидност. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК/ред.Дв.в.бр.47/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, доводите на страните, правно релевантните факти и да изложи собствени мотиви.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС. Съдът, съобразно цитираната и от жалбоподателя практика, е обсъдил всички доказателства по делото и е достигнал до извод, че прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно.
Даден и е отговор и на въпроса за значението на срока в предизвестието по чл.326 КТ съобразно с практиката на ВКС, според която същото трябва да е писмено /форма за действителност/ и да включва определен срок, след изтичането на който трудовия договор се прекратява, тъй като отправеното предизвестие определя със сигурност края на съществуването на трудовото правоотношение с изтичане срока на същото. Приема се, че се касае се до субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя независимо каква е причината за прекратяването на трудовия договор на това основание, като трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане на срока на предизвестието , освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок/ в този смисъл решение от 15.10.2010г. по гр.д.№1493/2009г., ІІІ г.о. на ВКС и решение от 10.06.2015. по гр.д.№1222/2015г., ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде променена като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника сумата 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.07.2017г. по гр.д.№1565/2017г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖД А [фирма] да заплати на Я. С. П. сумата 600 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: