1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 911
гр.София, 08.12.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3421описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.06.2016г. по гр.д.№1789/2016г., на ГС София, с което е уважен иск с правно основание чл.124 ГПК.
Жалбоподателят- ДФ”Земеделие”, чрез процесуалния си представител, поддържат, че с обжалваното решение, , съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът В. Т. А., чрез процесуалния си представител, поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен от В. Т. за признаване за установено по отношение на въззивника ДФ”Земеделие”, че не дължи сумите от 7 752,86 лева-главница, както и сумата от 2003,00 лв. – мораторна лихва за забава върху главното вземане за периода от 21.10.2001 г. до 15.09.2003 г., за които суми е издаден изпълнителен лист на 26.11.2003г. по гр.д.№07228/03г. на РС – София и е предмет на изп.дело № 20138610402299 по описа на ЧСИ Д. В., рег.№ 861 с район на действие СГС.
Прието е за установено от Договор №[ЕИК] от 06.10.2000 г. за предоставяне на целева финансова линия – изкуствен тор за подпомагане на земеделските производители на пшеница и ечемик, реколта 2001 г., че между В. Т. и ДФ”Земеделие” е възникнало договорно правоотношение, по силата на което последният заплаща на земеделския производител до 70 % от разходите за третиране на посевите с фосфорни, азотни и калиеви торове на 1декар, но не повече от определените нормативи на декар /останалите 30 % се заплащат от земеделския производител/, за площите с посеви от пшеница и ечемик, реколта 2001г., след представяне на копие от данъчна фактура от завода производител или търговеца и копие от лиценза на фирмата -търговец за търговия с изкуствени торове, срещу задължение на земеделския производител да възстанови на Фонда 70 % от фактурната стойност /сумата, фиксирана в договора/ на разхода за изкуствен тор, заедно с 3 % годишна лихва от деня на получаването на средствата в срок до 20.10.2001 г. Уговорено е, че паричните средства се превеждат от Фонда по банков път по сметка на завода производител или фирмата търговец на изкуствен тор чрез съответната Регионална дирекция при условията, посочени в договора. Установено е, че съгласно т. 3.6 от договора В. Т., в качеството си на земеделски производител, е поел задължението да възстанови на фонда, чрез съответната районна дирекция реално изплатените средства с ДДС за получения изкуствен тор в срок до 20.10.2001 г. в размер на сумата от 7 752,86 лв., както и 3 % годишна лихва.
Прието е, че от авизо по платежно нареждане от 20.10.2000 г. се установява, че Фондът е превел по сметка на посоченото в платежния документ дружество [фирма] сумата посочена в т. 3.6 от договора на основание фактура от 12.10.2000 г. и цитирания по-горе договор, като между страните не се спори, че в срока по договора В. Т. не е върнал на фонда уговорената сума в размер на 7 752,86 лв., както и 3 % годишна лихва.
При така установените обстоятелства по делото съдът е приел, че между страните е възникнало задължение по договор за заем, като вземането на кредитора се погасява с общата пет годишна давност, доколкото не е налице нито една от хипотезите на чл. 111 ЗЗД. Съдът е счел, че е настъпила забавата на длъжника, при неизпълнение на задължението на 20.10.2001г., а кредиторът ДФ „ Земеделие“ е поискал през 2003г. издаването на изпълнителен лист, като същият датира от 26.11.2003 г. Приел е, че молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание(по ГПК отм.) следва да се квалифицира като предприемане на действие за принудително изпълнение и прекъсва давностния срок съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД, но не изменя характера на задължението и то остава такова по договор за заем, поради което се погасява с общата пет годишна давност. Посочено е, че на 26.07.2006 г. ,въз основа на процесния изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело №1358/2006 г. по описа на СИС при СРС срещу В. Т., с което е прекъсната давността за вземането, последното извършено принудително действие по това дело датира от 17.12.2007 г., когато е наложен запор върху лек автомобил „О. А.“, с peг. № С. HP. Съдът е счел, че съгласно чл.330, ал.1, б.”д” ГПК-1952 г. /чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК-2008 г./ изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, с изключение на делата за издръжка и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си. Прието е, че след прекратяването започва да тече нова давност, която в случая е 5 години и нейния начален момент е именно извършването на последното принудително действие т.е. от 17.12.2007 г. ( т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., осгтк на вкс). Предвид изложеното към датата на подаване на молбата за присъединяване към процесното изпълнително дело – 24.11.2014г., на НАП , като взискател по цитираното изпълнително дело, вземането вече е било погасено по давност, поради което съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск за установяване недължимост на вземането е основателене.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: докато трае изпълнителния процес спира ли се или се прекъсва погасителната давност относно принудителното осъществяване на вземането. Позовава се на П№3 от 18.11.1980г. на П..
С оглед данните по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Отговор на поставеният от жалбоподателя въпрос е даден в практиката на ВКС изразена и в т.10 от ТД№2/2013г. ОСГ ТК на ВКС. В същата се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна давност завземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.С това тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление П3/1980г. на Пленума на Върховния съд.Посочва се, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилаганетому е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива начастния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор иливъзбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане засъбиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от третизадължени лица. Приема се, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето надокументи, книжа и др, като при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочва се също така, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес. Приема се, че когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност , в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска новиизпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да недейства (да не иска нови изпълнителни способи) и по тези съображения Постановление на Пленума на Върховния съд N 3/1980г./ на което се позовава жалбоподателя/ следва да счита изгубило сила.
Именно в съответствие с тази практика е дал своето разрешение и въззивният съд в обжалваното решение. Същата практика не се налага да бъде променяна поради промяна в обществените отношения, предмет на регулацията, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените пред ВКС разноски в размер на 700 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.06.2016г. по гр.д.№1789/2016г. на ГС София.
ОСЪЖДА ДФ”Земеделие” да заплати на В. Т. А. сумата 700 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: