О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1091
гр.София, 07.10.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 3772/ 2015г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.01.2015г. по гр.д.№14074/2013г. на ГС София, с което е уважен частично иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Жалбоподателят К. В. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд с обжалваното решение като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил М. Г. и Р. Г. да заплатят солидарно на К. В. на осн. чл. 45 ЗЗД.сумата от 2000/две хиляди/лева, неимуществени вреди, за това, че през периода 1999г.-2005г. , с цялостното си поведение на отправени множество закани за саморазправа и обиди, са довели до увреждане на цялостното му здравословно състояние, като са допринесли за развитието на множество здравословни проблеми, ведно със законната лихва върху сумата,считано от 21.01.2009г. до окончателното заплащане на сумата, като е отхвърлил Я иска за сумата от 10 000 лева.
Прието е за установено по делото, че между страните съществува имуществен конфликт и ответниците са подавали молби до полицията и прокуратурата в тази връзка за периода 1999 г.-2005 г. Съдът е счел, че подаването на молби до прокуратурата или МВР не представлява противоправно деяние, тъй като гражданите имат конституционно право на жалби, сигнали и др, а противоправно е единствено набедяването на някого в престъпление като се знае,че е невинен-чл.286 НК. Прието е, че за недобросъвестност на ответниците не са ангажирани доказателства и не може да се търси отговорност за вреди на соченото основание.
Прието е, че с присъждане на обезщетение в размер от 2000 лв. справедливо ще обезщети ищецът за претърпяните от него неимуществени вреди от деликт за периода 1999 г-2005 г., изразяващи се в тормоз, чрез заплахи за саморазправа, психически тормоз и отправяне на обиди. Изложени са съображения за това, че размерът е съобразен със степента на увреждане на здравословното му състояние.
Посочено е, че на ищеца е предоставена правна помощ по чл.94 ГПК, но по делото няма определени разноски от НБПМ за назначения адвокат, поради което съдът не следва да присъжда възстановяване.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: налице ли е злоупотреба с право ако бъдат подавани сигнали и жалби до държавен орган, когато сезиращото лице знае за тяхната неоснователност и представлява ли такава злоупотреба искане с предмет, по който държавния орган се е произнесъл с влязъл в сила акт, справедливо ли е размер на обезщетение присъждан за леки телесни повреди да се присъжда за тежки такива и подлежат ли на присъждане разноските на Бюрото за правна помощ въпреки, че същите не са изплатени. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.49 и чл.52 ЗЗД, както и по спорове неотносими към настоящия такъв и поставените за разглеждане въпроси.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси, на соченото от него основение. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения : от 04.11.2010г. по гр.д.№320/2009г.,ІV г.о. на ВКС от 11.02.2011г. по гр.д.№1243/2009г.ІV г.о на ВКС. В същата се приема, че подаване жалба до прокуратурата с твърдения за незаконни действия на определено лице и молба за съдействие за разрешаване на проблемите, не е противоправно. Посочва се, че за да е налице отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо наличието на определено деяние и на вредоносон резултат, който се намира в причинна връзка с него, така също деянието да е непозволено, т. е. да е извършено в нарушение на определени законови разпоредби. Приема се , че такова нарушение би могло да има когато се упражнява определено право, каквото деецът обективно не притежава, но и когато той има право, но го упражнява не по определения ред. Посочва се, че гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни и жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподатлят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. В практиката на ВКС се приема също така, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя при преценка на обстоятелствата във всеки конкретен случай по справедливост. Именно в съответствие с трайната практика на ВКС въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение.
Що се касае до въпроса подлежат ли на присъждане разноските на Бюрото за правна помощ въпреки, че същите не са изплатени, то същият не съставлява основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и даденото тълкуване в т.1 ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС. Този въпрос не е обуслови решаващите изводи на въззивния съд за частична основателност на предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, а и има друг ред за защита – чл.248 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.01.2015г. по гр.д.№14074/2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: