1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
гр.София, 11.05.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5418 описа на ВКС за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.09.2016г. по гр.д.№1996/2016г. на ОС Пловдив, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма] , чрез процесуалния си представител , в писмено становище поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване
Ответникът- Д. Г. К., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не сладва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно уволнението на ищцата Д. Г. , извършено със заповед № 61/12.11.2015 г. на Изпълнителния директор на [фирма], с която трудовото правоотношение на работника е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ – съкращаване в щата, поради което е отменено; възстановил я е на заеманата преди уволнението работа – „специалист сигурност” в [фирма] и е осъден ответникът да й заплати сумата от 4032,48 лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане на работника без работа за периода 13.11.2015 г. – 13.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2016 г. до окончателното й заплащане, както и да заплати сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е работила при ответника по силата на безсрочен трудов договор от 24.02.2011 г. на длъжност „специалист сигурност”, като със заповед № 61/12.11.2015 г., издадена от изпълнителния директор на [фирма] – [населено място], на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ – съкращаване на щата, е прекратено трудовото й правоотношение , считано от 13.11.2015 г., като заповедта е връчена на работника на 13.11.2015 г.
От представен по делото колективен трудов договор, сключен на 15.10.2015 г. между [фирма] и синдикалните организации в предприятието – С. секция към Ф. на ТР към КТ П., С. организация на отдел С. при С. на ТС в Б.към К. и С. организация С. на ж. в Б. към К. е установено, че в чл.58 е предвидена закрила при уволнение на членовете на синдикалните организации, като работодателят не може да уволни работник или служител, член на синдикалната организация, поради съкращаване на щата или при намаляване обема на работата, без съгласие на ръководството на синдикалната организация.
Установено е, че след прекратяване на членството си в КТ „П.” ищцата е станала член на другата действаща в рамките на работодателя синдикална организация – СЖБ към К. и с писмо от 06.11.2015 г. от ръководството на синдикалната организация е изразено изричното несъгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на членовете-синдикалисти, сред които е и Д. Г..
При така изложените съображения съдът е счел, че към 13.11.2015 г. – датата на връчване на заповедта за уволнение, ищцата се е ползвала с предварителна закрила при уволнение по смисъла на чл.333, ал.4 КТ, тъй като същата е била член на синдикална организация в предприятието на работодателя, и по отношение на нея не е дадено съгласие за уволнение. Прието е, че закрилата по чл.333, ал.4 КТ не е преодоляна и уволнението е незаконосъобразно на основание чл.344, ал.3 КТ, без да е необходимо да се разглежда трудовият спор по същество.
Съдът е изложил и съображения за законността на извършения подбор, като е приел , че същият е незаконен , тъй като един от членовете на комисията, е сред лицата, между които следва да се извърши подбор.
По изложените съображения съдът е уважил иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и акцесорните такива по чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа , че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на работника да декларира пред работодателя декларация за наличието или липса на защита по чл.333 КТ, откога следва да се счита прекратено членството в една синдикална организация и може ли един работник да е член едновременно на две синдикални организации, кой синдикален орган трябва да даде съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с работника и може ли да е член на комисията лице, което работи в отдел, предвиден за съкращаване. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на ТР №3/2011г. на ОСГК на ВКС за подбора и ТР№9/2013г. ОСГК на ВКС, което е относимо към предварителната закрила по чл.333, ал.3 КТ, а не към закрилата по чл.333, ал.4 КТ, предмет на настоящето дело.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси за задължението на работника да декларира пред работодателя декларация за наличието или липса на защита по чл.333 КТ и кой синдикален орган трябва да даде съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с работника, на соченото от него основание. На същите съдът е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС, изразена както в цитираното от жалбоподателя ТР№3/2011г. ОСГК на ВКС, така и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения :от 12.10.2010г ., по гр.дело № 1139/2009г., ІV г.о. на ВКС и 23.06.2011г.по гр.д.№ 1184/2010 . , ІІІ г.о. на ВКС. Според същата необходимо е именно при прекратяване на трудовото правоотношение да се е осъществило основанието, на което се основава заповедта за уволнение, както и да са спазени допълнителните условия, доколкото са предвидени в закон, включително да е съобразена закрилата по чл. 333 КТ. Приема се, че тази закрила е „предварителна” и изрично в чл. 333, ал. 7 КТ е указано, че следва да е осъществена до момента, в който заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя, което може и да не съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Посочва се, че в хипотезата на чл. 333, ал. 4 КТ работодателят трябва да е отправил искане до съответния синдикален орган за конкретното уволнение и да е получил съгласие най-късно до момента на връчване на заповедта. Приема се също така, че по исковете за отмяна на незаконно уволнение, които имат конститутивен характер – по чл.344, ал.1, т.1, и 2 КТ, доказателствената тежест за установяване законността на уволнението пада върху работодателя, съответно той трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да уволни работника или служителя. / в този смисъл решение по чл.290 ГПК №89 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 278/2010 г., IV г.о./.
Въззивния съд е достигнал до извод за основателност на предявените искове в съответствие с практиката намерила отражение и в посочените решения.
Що се касае до въпросите откога следва да се счита прекратено членството в една синдикална организация, може ли един работник да е член едновременно на две синдикални организации и може ли да е член на комисията лице, което работи в отдел, предвиден за съкращаване, то настоящият състав намира, че същите не съставлават основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК и т.1 ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС. Тези въпроси не са обусловили решаващият извод на съда за основателност на предявените искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, тъй като основният мотив на съда, за да приеме уволнението за незаконно, е наличието на предварителна закрила за уволнения служител, която не е била преодоляна от работодателя.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1050 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.09.2016г. по гр.д.№1996/2016г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Д. Г. К. сумата 1050 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: