О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр.София, 03.07.2017 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2647 описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 17.03.2017г. по ч.гр.д№2/2017г., с което ВКС, състав на ІІ г.о., е оставил без разглеждане частна жалба на Ц. А. Г. против определение № 403 от 24.06.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 297/2016 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение № 901 от 08.04.2016 г. по гр.д.№ 552/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Жалбоподателят Ц. А. Г., поддържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Моли същото да бъде отменено и частната й жалба да бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С определение от 17.03.2017г. постановено по ч.гр.д№2/2017г. ВКС, състав на ІІ г.о., е оставил без разглеждане частна жалба на Ц. А. Г. против определение от 24.06.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 297/2016 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение от 08.04.2016 г. по гр.д.№ 552/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С последното е оставена без разглеждане жалба вх. № 13656 от 07.08.2015 г. на Ц. А. Г. срещу разпределение по изп. дело /№/ по описа на Ч. З. Д., насрочено за предявяване на 19.08.2015 г.
За да остави без разглеждане частна жалба на Ц. А. против определение от 24.06.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 297/2016 г. на Апелативен съд – В., касационният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 463, ал. 2 ГПК, според която решението на окръжния съд подлежи на обжалване пред апелативния съд, чието решение е окончателно. Изложил е съображения, за това, че по аргумент от разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК определението на апелативния съд, с което той се произнася по частна жалба против определение на окръжен съд , е окончателно и не подлежи на касационен контрол и се е позовал на даденото разрешение в т. 2 на ТР № 3 от 12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г. на ВКС, ОСГТК, което е запазило значението си и при действието на ГПК в сила от 2008 г.
Настоящият състав на ВКС при тези данни по делото намира частната жалба за неоснователна.
Съдебният изпълнител извършва разпределение /чл.чл. 460-462 ГПК/ и предявява същото, но с разпоредбата на чл. 463 ГПК е уредено нарочно производство по обжалването на това негово последно действие пред съответния окръжен съд, който се произнася с решение, на свой ред подлежащо на инстанционен контрол пред горестоящия му апелативен съд – чл. 463, ал. 2, изр. 1-во ГПК , чието решение е окончателно. Настоящият състав споделя изводите на предходния състав на ВКС за това , че даденото разрешение в ТР №3/ 2005 г. по тълк.д. № 3/ 2005 г. на ОСГТК на ВКС не е загубило значение и постановения акт от апелативният съд в този случай не подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл. 274 ал. 3 ГПК, тъй като не представлява акт на въззивна инстанция, който да прегражда развитието на делото, да дава разрешение по същество на друго производство или да прегражда неговото развитие.
По тези съображения обжалваното определение, като постановено в съответствие с процесуалния закон , следва да се потвърди.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.03.2017г. по ч.гр.д№2/2017г., на ВКС, състав на ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: