1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
гр.София, 08.07.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3982 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 18.03.2014 по гр.д.№938/2014г. на ГС София, с което като е оставена без уважение частна жалба на Б. И. и Р. Б., е върната искова молба , с която са предявени искове с правно основание чл.124, ал.4 ГПК и чл.125, ал.5 ГПК.
Жалбоподателите– Б. Д. И. и Р. Р. Б., чрез процесуалния си представител поддържат, че следва да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно. Молят да бъде даден ход на исковата им молба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С искова молба от 13.0.9.2013г. частните жалбоподатели са поискали да признае за установено по отношение на К. и Д. Х. на основание чл.124, ал.5 ГПК наличието на престъпни обстоятелства от значение за правилното решаване на гр.д.№2763182007г. на РС София и бъдещата отмяна на решението по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, а именно наличието на престъпление по чл.310, вр. чл.308 НК при снабдяване с решение №649/1993г. на ПК В. и наличието на престъпление по чл.316, вр.чл.310, вр.с чл.308 НК предвид използуване на същото решение, както и да се признае нистинността на това решение, както и на три скици от 1992г. на С..
С определение от 16.10.2013г. по гр.д.№7317/2013г. РС София е прекратил производството по исковете като недопустимо. Изложил е съображения за това, че искът по чл.124, ал.4 ГПК е недопустим с оглед даденото тълкуване в ТР№5/2012г. на ОСГ ТК на ВКС в случаите когато ищецът изважда правния си интерес да се позове на влязло в сила решение по висящ процес или с оглед бъдеща отмяна на влезли в сила решения. За иска с правно основание чл.124, ал.5 ГПК е приел, че също е недопустим, тъй като не са налице посочените в закона предпоставки за това: наличието на гражданско правоотношение, за което е от значение установяването на съответното престъпно деяние, респ.престъпно деяние, което да е от значение за отмяна на влязло в сила решение и невъзможност за възбуждане на наказателно преследване, прекратяване или спиране на наказателно преследване или неразкриване на извършителя. Посочено е, че в случая с влезли в сила решения на ищците е отхвърлена искова претенция по отношение на ответниците с правно основание чл.108 ЗС, но мотивите на съда за неоснователност на същата не са обусловени от посочените документи, чиято недействителност се цели да бъде установена.
Въззивният съд, с обжалваното определение, е възприел изводите на районният съд за недопустимост на производството и по двата иска поради липса на правен интерес от търсената с иска защита и е потвърдил първоинстанционното определение.
В изложение по чл.274, ал.3, вр. чл.284, ал.3 ГПК частните жалбоподатели, чрез процесуалния си представител поддържат, че с определението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно за характерът на процесуално-преклузивните срокове по провеждане на съдебен процес, допустимо ли е без разпоредба на закона прехвърляне на неблагоприятни последици от пропускане извършване на действие с преклузивен срок и ограничаване процесулани права на страна от конкретен процес върху хипотетично възможни да възникнат бъдещи спорове, при какви предпоставки и за кои срокове е налице подобно универсално действие, налице ли е колизия с чл.121 КРБ в случай , че тълкуването на правна норма препятствува разкриването на обективна истина и дерогира защита на материално право. Поддържат, че е налице основание за допускане на касционно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като възприетото разбиране в ТР№5/2012г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде коригирано.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че в случая е налице определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение за прекратяване на производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Поставените от жалбоподателите въпроси обаче не са от значение за спора, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за недопустимост на производството. Съдът се е произнесъл по друг въпрос от значение за спора, а именно относно на наличието на правен интерес при предяване на установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. В съответствие с практиката на ВКС е приел, че правен интерес от иска по чл. 124, ал.4 ГПК страната има, само ако истинността на документа има значение за други правоотношения между страните. С приетите от Общото събрание на Гражданската и Търговска колегии на ВКС разяснения по приложение на чл. 124, ал.4 ГПК с ТР№5/2012г. ОСГК ТК на ВКС се посочва, че искът за установяване на истинността на документ по чл. 124, ал.4 изр. 1 ГПК е недопустим , ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал.1 ГПК. Посочва се, че правният интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.4 ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ, както и че същият не е налице когато страната се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е необходимо да се установи, че документът ще бъде използуван като доказателство с оглед други правоотношения между страните. В случая правилно въззивният съд е счел, че за ищците- часни жалбоподатели не е налице правен интерес от предявяване на иска по член 124 , ал.4 ГПК, тъй като нито в исковата молба, нито пред двете съдебни инстанции ищците са посочили документите, за който се иска да бъде установено, че са неистински, за уреждане на какви други правоотношения между страните ще бъдат ползувани.
Въззивният съд е съобразил установената практика, според която вън от изрично посочените в чл.124 ал.5 ГПК хипотези, в които не е било възможно образуване на наказателно производство, не е допустим иск за установяване на престъпно обстоятелство. В конкретния случай ищците са предявили иск за установяване на документно престъпление – подправка на решение на поземлена комисия и скици, извършена с цел да се установи съществуването на право на възстановяване на земеделски земи на праводателите на ответниците. Доколкото ищците оспорват документи, установяването на неистинността на които не би дало основание да бъдат ревизирани решенията по чл.108 ЗС, то съдът правилно е приел че липсва интерес от търсената с този иск защита. ГС София е потвърдил прекратяването на производството не защото законът не позволява установяването на такова престъпление по съдебен ред, а защото не са налице специалните предпоставки, при които установяването се допуска не от наказателен, а от граждански съд.
Съдът не е бил сезиран и не се е произнасял по въпросите, поставени в изложението по чл.284, ал.3 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателите, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това/ в този смисъл е и даденото разрешение в т.1 от ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС/.
Ето защо настоящия състав намира, че на следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 18.03.2014 по гр.д.№938/2014г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: