О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
гр.София, 08.06.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2660 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.02.2015г. по гр.д.№322/2014г. на ОС Кърджали, с което е уважени искове с правно основание чл.45 и чл.49 ЗЗД.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът Р. М. С., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил А. Б. и В. А., двамата солидарно, както и [фирма] солидарно с А. А. да заплатят на Р. М. сумата в размер на 11 358,32лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от присвоени от А.А., като „Началник на пощенска станция“ с.П, [община], в съучастие с В. А., чужди пари – на Р. м., в периода от 22.10.2010 г. – 19.05.2011 г., ведно със законната лихва от 29.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 3 431.47 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.05.2011 г. до 27.04.2014 г., включително върху сумата 11 358.32 лв., като и сумата 1 591.59 лв., представляваща разноски по делото, като е отхвърлил искането за солидарно осъждане на [фирма] и В. А..
Установено е по делото, че с присъда № 28/06.03.2014 г., постановена от Момчилградския районен съд по НОХД № 9 по описа за 2014 г. на същия съд, влязла в сила на 11.04.2014 г., А. Б. е била призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление през периода 22.10.2010 г. – 19.05.2011 г., в с.П., Община Д., в качеството си на длъжностно лице – служител гише/началник пощенска станция, с място на работа Пощенска станция – с.П., като извършител в съучастие с В. А. действащ като подбудител, присвоила чужди пари – сумата в размер на 11 358.32 лв., собственост на Р. М., като клиент на „Пощенска банка“ , връчени в това ? качество и поверени ? ги да ги пази и управлява, като за улесняването са извършени и други документни престъпления, поради което и на основание чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК, във вр. с чл.54, във вр. с чл.58а, ал.1 НК я е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години. Със същата присъда В. А. е признат за виновен в това, че през периода 22.10.2010 г. – 19.05.2011 г., при условията на продължавано престъпление, като подбудител в съучастие с А. А., умишлено я е склонил да присвои чужди пари – сумата в размер на 11358.32 лв., собственост на Р. М., като клиент на „Пощенска банка“ , връчени в това й качество и поверений ги да ги пази и управлява, като за улесняването да извърши и други документни престъпления, поради което и на основание чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК, във вр. с чл.54, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години.
При тази фактическа обстановка съдът е приел, че е сезиран от Р. М. иск с правно основание чл.49 ЗЗД по отношение на [фирма] и с искове по чл.45 ЗЗД срещу А. Б. и В. А., които са основателни и доказани по размер, при което ги е уважил.
Съдът е счел за неоснователни доводите на [фирма], че договорната отговорност изключвала деликтната, както и, че ищецът следвало да насочи претенциите си към „Б. пощенска банка“ Е., която е възложила извършването на плащанията. Съдът е изложил съображения за това, че банката не е била в никакви облигационни или други отношения с ответниците А. Б. и В. А., поради което не може да се приеме тезата, че тя им е възложила извършването на работа – сключване на банкови сделки и следва да отговаря по реда на чл.49 ЗДД. Установено е по-скоро , че жалбоподателя е възложил на А. Б. и В. А. извършването на работа по трудови правоотношения, а вредата е настъпила именно от нейни и на другия ответник – физическо лице, неправомерни действия. Съдът е приел, че възложител, по смисъла на чл.49 ЗЗД, е ответникът „Български пощи” Е., което дружество следва понесе гаранционно-обезпечителната отговорност.
Изложени са съображения за това, че по отношение осъждането на ответниците А. Б. и В. А. решението на първоинстанционния съд в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: дали договорната отговорност като правило изключва деликтната. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос. На същия съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, според която и нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-строга от договорната). Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Тъй като законът не разрешава изрично конкуренцията между двата вида отговорност при кумулирането им при едно деяние, тя може да се реши чрез избор от страна на засегнатото лице. То има право да реши по реда на коя отговорност ще защитава правата си, т.е. да избере тази отговорност, която ще доведе до най- пълното репариране на вредите. В случая съдът е дал точна правна квалификация на предявените от Р. М. искове и е присъдил обезщетение за вредите от деликт – извършени престъпления от служители на дружеството жалбоподател. Изводите на въззивния съд по приложението на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД относно границите на деликтната отговорност, произтичаща от непозволено увреждане, са в съответствие с трайната и последователна практика на ВКС, обективирана в Решение № 66/14.06.2011 г. по гр.д. 1725/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 76 от 14.07.2014 г. по т.д.. № 1841/2013 г., т.о. на ВКС и др., според която обезщетението обхваща вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането/чл.51,ал.1 ЗЗД/. Така установената практика не е неправилан за да се налага нейната промяна като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал., т.3 ГПК.
Жалбоподателят не следва да заплаща на ответника Р. М. разноски пред ВКС, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива, в случая за реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.02.2015г. по гр.д.№322/2014г. на ОС Кърджали
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: