1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
гр.София, 14.11.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N60044 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.05.2015г. по гр.д.№ 7540 / 2014г. на ГС София, с което е уважен иск с правно основание чл.422 ГПК, и решение от 17.02.2016г. по същото гражданско дело, с което е отхвърлена молба за поправка на очевидна фактическа грешка.
Жалбоподателят Г. Н. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение и с решение от 17.02.2016г. по същото гражданско дело, с което е отхвърлена молба за поправка на очевидна фактическа грешка, съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа оплакване за недопустимост на съдебния акт.
Жалбоподателят – М. С. М. М. С. , чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът С. Д. П. в писмено становище , чрез пълномощника си поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е признал за установено по отношение на С. Д., че М. С. М. М. С. и Г. Н. С. му дължат при условията на солидарност сумата от 12 100 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 20.05.2012г. и с падеж на плащане – 04.06.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявление – 17.07.2012г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 03.08.2012г. по ч.гр.дело №34430/2012г. по описа на СРС.
Въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е валиден и е годен да породи посоченото в него задължение. Посочено пе, че като документ съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл.535 ТЗ – наименование „запис на заповед“ в текста на документа и на езика на който същият е написан; падеж (в случая- на определен ден съгласно чл.537 вр. чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ); място на плащане; име на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата на издаване; подпис на издателя.
Съдът е счел, че за възникването на редовно менителнично поръчителство е достатъчно да се посочи конкретното задължение, което поръчителят авалира, което изискване в случая е спазено. Прието е, че правните последици от волеизявлението на авалиста са, че за него се поражда задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за принудително осъществяване се определя от обезпеченото задължение, като авалистът дължи същата по вид престация, както и авалата (хонората), предвид разпоредбата на чл.485, ал.1 ТЗ. Съ0дът е приел, че с оглед нормата на чл.513, ал.1 ТЗ и Г. Н. С. отговаря солидарно с издателя на менителничния ефект – М. С. М. М. С.
Съдът е посочил, че ответниците както в подадения от тях писмен отговор, така и в проведеното съдебно заседание не правят възражение досежно основанието за издаване на процесния запис на заповед, наведените от тях доводи касаят единствено редовността от външна страна на процесния запис на заповед. При тези данни съдът е счел, че не следва да се вмени в в тежест на ищеца задължение да установи наличието на валидно каузално правоотношение между страните, възникнало на основание сключен между тях договор за заем от 20.05.2012г., като се е позовал и на трайна практика на ВКС , изразена в постановени по реда на чл.290 ГПК решение №31 от 05.04.2012г. по търг.дело №55/2011г., Т.К., ІІ отд., ВКС; решение №149 от 05.11.2010г. по търг.дело №49/2010г., Т.К., І отд., ВКС; решение №128 от 23.10.2012г. по търг.дело №561/2011г., Т.К., ІІ отд., ВКС и др./, която приема, че ищецът – заявител в заповедното производство само при направено възражение от ответника – длъжник за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.9 ГПК, следва да докаже както редовността на записа на заповед от външна страна, така и да докаже фактите, от които вземането произтича, пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му.
Изложени са съображения за това, че след като процесният „запис на заповед“ е редовна от външна страна ценна книга , то тя удостоверява валидно и изискуемо вземане на ищеца към ответниците за заплащане на процесната сума от 12100 лв. по ценната книга, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 17.07.2012г., до окончателното й изплащане. Прието е, че предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, във връзка с чл.422, ал.1ГПК, във връзка с чл.535 ТЗ се явява основателен и доказан.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, Г. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за това несъответствието в погрешно посочване на лицата взели участие в процеса подлежи ли на отстраняване по реда на производство по чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, с оглед поддържаното оплакване за недопустимост на съдебното решение- съдът бил посочил в мотивите, че решението е постановено при участие на прокурор, но такъв не е участвал, необходимо ли е при наличие на запис на заповед да бъде доказано каузално правоотношение, достатъчно ли е за възникване на редовно менителнично поръчителство единствено да се посочи конкретно задължение, което поръчителят авалира и причините за издаване на ценна книга от значение ли са при предявяване на иск за основателност на съответната ценна книга. Поддържа , че са нелице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, М. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: необходимо ли е при наличие на запис на заповед да бъде доказано каузално правоотношение, достатъчно ли е за възникване на редовно менителнично поръчителство единствено да се посочи конкретно задължение, което поръчителят авалира и причините за издаване на ценна книга от значение ли са при предявяване на иск за основателност на съответната ценна книга. Поддържа , че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допусканена касационно обжалнате.
Настоящият състав намира , че не следвада се допусне касационно обжалване по въпросите, поставени идентично и от двамата жалбоподатели: необходимо ли е при наличие на запис на заповед да бъде доказано каузално правоотношение, достатъчно ли е за възникване на редовно менителнично поръчителство единствено да се посочи конкретно задължение, което поръчителят авалира и причините за издаване на ценна книга от значение ли са при предявяване на иск за основателност на съответната ценна книга, на сочените от жалбоподателя основания. На същите съдат е дал отговор в съотвествие с практиката на ВКС, намерила израз и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения от 18.02.2015г. по т. дело № 535/ 2014г., І т.о. на ВКС , решение от 30.07.2010г. по т.д. № 988/ 2009 г. на ВКС, от 21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г., ІІ т.о. 11.08.2014 г., решение от 21.04.2011 г. по т.д.№ 213/2010г., ІІ т.о. и решение от 09.02.2010 г. по т.д.№ 268/2009 г., ІІ т.о. на ВКС. Според така установената практика при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответниците, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение. Ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект-редовен от външна страна ЗЗ, подлежащ на изпълнение. Приема се, че за менителничното поръчителство не намират приложение разпоредбите на чл. 146 ал. 3, 147 и 148 ЗЗД поради съществените разлики между задължението на авалиста в сравнение с поръчителството, към менителничното поръчителство не се прилага принципът на акцесорност на договора за поръчителство, установен от чл. 147 и 148 ЗЗД, с изключението по чл. 485 ал. 2 ТЗ. Посочва се, че поради самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Приема се, че съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /чл. 154 ГПК/, злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя, разбирана като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, подлежи на изрично доказване от авалиста. С цитираните съдебни актове е прието, че е недопустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения, основани на каузалното правоотношение между него и издателя на записа на заповед, като е мотивирано изключение от правилото, съдържащо се в разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ, което изключение се свързва с недобросъвестност или злоупотреба с право на приносителя, изведено от систематичното тълкуване на чл.8 ЗЗД, чл.63, ал.1 ЗЗД, чл.289, чл.465 и чл.485, ал.2 ТЗ. Именно съобразявайки тази практика съдът е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.422 ГПК.
Така установената практика не е неправилна и не се налагада бъде изменено като бъде допуснато касационон обжалване на основание чл.280, ал.1 ,т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по отношение на въпроса на жалбоподателката Г. С. за това несъответствието в погрешно посочване на лицата взели участие в процеса подлежи ли на отстраняване по реда на производство по чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, с оглед поддържаното оплакване за недопустимост на съдебното решение- съдът бил посочил в мотивите, че решението е постановено при участие на прокурор, но такъв не е участвал, също не следва дасе допуска касационно обжалване. В трайната практика на ВКС е даден отговор кога е налице очевидна фактическа грешка, която може да се поправи по реда на чл.247 ГПК. Процесуалноправната доктрина и константната съдебна практика / изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г., IV г. о. на ВКС/ еднозначно приемат, че очевидна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в текста на самото съдебно решение, т. е. – в неговия диспозитив; както и че непълно съдебно решение е налице тогава, когато изобщо липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото. Когато, видно от мотивите към съдебното решение, съдът е формирал воля по целия спорен предмет (по цялото спорно право, когато то е делимо, респ. – по целия размер на предявения паричен иск; по всички предявени по делото съединени искове и пр.), но е пропуснал да изрази част от така формираната своя воля в текста на самото съдебно решение, т. е. – в неговия диспозитив, е налице очевидна фактическа грешка, а не непълнота на съдебното решение. Въззивният съдвсъответствие с тази практика е счел, че не е налице очевидна фактическа грешка в постановеното от нго решение.
Практиката на ВКС по поставеният от жалбоподателя въпрос е уеднаквена и не се налага същата да бъде променяна.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят Г. Н. С. следва да заплати на ответника сумата 500 лева разноски пред настоящата инстанция
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на от 29.05.2015г. по гр.д.№ 7540 / 2014г. на ГС София, с което е уважен иск с правно основание чл.422 ГПК, и решение от 17.02.2016г. по същото гражданско дело, с което е отхвърлена молба за поправка на очевидна фактическа грешка.
ОСЪЖДА Г. Н. С. да заплати на С. Д. П. сумата 500 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: