1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 538
гр.София, 11.07.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4153 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 21.05.2014г. по гр.д.№205/2014г., с което АС Варна, като е потвърдил определение от 10.03.2014 .д по гр.д. № 3681/2012 год на Окръжен съд Варна, е оставил без уважение искането за изменение на определение от 11.02.2014 г. по същото дело в частта за разноските.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител моли да се допусне касационно обжалване и да се отмени въззивното определение като бъде изменено първоинстанционното определение в частта му за разноските.
Ответникът М. И. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С определение от 21.05.2014г. по гр.д.№205/2014г. АС Варна, като е потвърдил определение от 10.03.2014 .д по гр.д. № 3681/2012 год на Окръжен съд Варна, е оставил без уважение искането за изменение на определение от 11.02.2014 г. по същото дело в частта за разноските. Прието е, че произвоството пред окръжния съд е образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС и направено възражение за право на задържане и с молба вх.№ 1791/21.01.2014 г. ищецът оттеглил иска си, поради което и на основание чл. 232 ГПК с определение № 476/11.02.2014г. съдът като е прекратил производството по делото е присъдил в полза на ответната страна разноски в размер на 3500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение въз основа на представен договор за правна помощ. Посочено е, че съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, а размерът им зависи от стойността на спорното право, както и от действителната фактическа и правна сложност на делото. Прието е, че в случая ответникът се е защитавал по иск за собственост с цена 68 122,60лв, поради което разноските, които са направени от него подлежат на възстановяване в случай на оттегляне на иска и прекратяване на производството, при което адвокатското възнаграждение, изчислено върху съвкупната стойност на спорното право не надхвърля еднократния размер на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което въззивният съд е възприел изводите на окръжният съд за това, че не следва да бъде намалявано същото.
В изложение по чл.274, ал.3, вр. чл.284, ал.3 ГПК частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за това следва ли да се счита, че направените от страните възражения в хода на съдебен процес се приравняват на самостоятелно предявени искове. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалба по поставения от жалбоподателя въпрос и на соченото от него основание. Видно от мотивите на посоченото определение, с него е даден отговор на въпрос, който е напълно различен от поставения в настоящото производство въпрос и това е този за преценката на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение от предвиденото в Наредба № 1 от 09 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът правилно и при съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК е приел, че с оглед изхода на делото ищците следва да заплатят на ответниците направените в производството разноски. Доводите, които частният жалбоподател развива по същество са доводи на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК, което съдът е счел за неоснователно. Поставеният от жалбоподателя въпрос в случая не е от значение за спора , тъй като не е обсъждан от съда и не е обусловил решаващите му изводи за това, че размерът на адвокатсткото възнаграждение на адвоката на ответника не е прекомерен. Съдът се е произнесъл по въпрос относно точното приложение на чл.78, ал.5 ГПК, а не по въпрос следва ли да се счита, че направените от страните възражения в хода на съдебен процес се приравняват на самостоятелно предявени искове. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо настоящия състав намира, че на следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не допуска касационно обжалване на определение от 21.05.2014г. по гр.д.№205/2014г. на АС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: