Определение №663 от 22.5.2015 по гр. дело №2165/2165 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 663

гр.София, 22.05.2015г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Любка Андонова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2165 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.01.2015г.. по гр.д.№ 479/2014г. на ОС Враца, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – В. Т. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуално и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът – „Т.- В.”, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С решение от 11.07.2014г. по гр.д.№4992/2013г. ВКС, ІІІ г.о. е отменил въззивно решение по гр.д.№293/2013г. на ОС Враца, с което са били уважени искове по чл.344, ал.1, т.1-3 ГПК и е върнал делото за ново разглеждане. В задължителни указания е посочил, че въззивният съд е този, който въз основа на установените факти по делото следва да даде точната правна квалификация на спорното право, в това число и точната правна квалификация, посочена в уволнителната заповед, като съобрази изложените мотиви към същата.
С обжалваното решение въззивният съд, при новото разглеждане на делото, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от В. Т. срещу [фирма]-гр.В. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед №85/ 29.11.2012 г. на управителя на ответното дружество, с която на основание чл.188, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.3, във вр. с чл.126, т.7, т.10 и т.13, във вр. с чл.187, т.3, т.7 и т.10, във вр. с чл.193, ал.1 КТ, при спазване изискванията на чл.189, ал.1 и чл.194, ал.1 КТ и във връзка с докладна вх.№474/31.10.2012 год. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Установено е по делото, че наказанието е наложено за това, че на 31.10.2012 год. ищцата като водач на тролейбус №107 по линия №41/1 е трябвало да покрие курс с начален час 11.45ч. от „Ученическия комплекс”, като дежурният диспечер е видял, че пристига по-рано на бл.26, в 11.45 часа, и е наредил да спази разписанието с час на тръгване от бл.26-11.50 часа, но Т. е отказала да изпълни това разпореждане, като не е изчакала . Установено е, че при направената й забележка от страна на дежурния диспечер защо е тръгнала по-рано за курса и не е спазила разписанието по линията, тя е направила скандал и отново тръгнала по линия 41/1, прли което поради по-ранното тръгване на тролейбуса са останали необслужени четирима граждани на спирка „Ученически комплекс”, а също и пътници на спирката при блок 26 в комплекс „Дъбника.“. При тези констатации работодателят е счел, че случаят представлява грубо нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на заповед на управителя и неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в длъжностната характеристика, изразяващо се в неспазване на графика и разписанието, и неизпълнение на устно разпореждане на длъжностно лице (диспечера) във връзка с изпълнение на служебни задължения, ВПРЗ и правилника за вътрешния трудов ред.
Прието е, че страните са били в трудови правоотношения, по силата на които ищцата-въззивник е заемала длъжността „шофьор на тролейбус“ и на жалбоподателката-ищец в производството е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.190,ал.1,т.7 във връзка с чл.187,т.3,т.7 и т.10 от КТ във връзка с чл.126, т.7, т.10 и т. 13 КТ за посочените в заповедта три нарушения на трудовата дисциплина- неизпълнение на заповед на управителя, неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в длъжностната характеристика, изразяващо се в неспазване на графика и разписанието, и неизпълнение на устно разпореждане на длъжностно лице (диспечера) във връзка с изпълнение на служебни задължения, ВПРЗ и правилника за вътрешния трудов ред, преценени от работодателя като тежки.
Прието е, че не е налице основанието по чл.190, ал.1, т.3 КТ-системни нарушения на трудовата дисциплина, тъй като когато наказанието се налага поради системност, това трябва изрично да е посочено и в мотивировъчната част на заповедта, а такова в случая липсва.
Прието е също така, че преди и при издаване на атакуваната заповед работодателят е спазил разпоредбите на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ – преди налагане на наказанието той е изискал писмени обяснения от работника, заповедта е в достатъчна степен мотивирана, а наказанието е наложено преди изтичане на един месец от откриване на нарушенията.
За да се прецени тежестта на допуснатото нарушение съдът, съобразявайки задълженията на ищцата,залегнали във връчената й за изпълняваната длъжност длъжностна характеристика, е счел че макар и на пръв поглед леки, нарушенията на трудовата дисциплина,с оглед вменените й задължения, се явяват основни и допускайки описаните в заповедта за уволнение нарушения, ищцата е допуснала съществено отклонение от вменените й основни задължения за длъжността. Изложени са съображения за това, че щцата не е доказала, че нарушенията се дължат на обстоятелства извън нейната субективна воля, а от писмените й обяснения не личи самокритичност при даване на личната й преценка за допуснатите нарушения. Съдът е съобразил и факта, че преди налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата вече са били наложени другите две предвидени в чл.188 КТ дисциплинарни наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“,к оето е видно от приложените в личното й трудово досие Заповед №71/20.09.2012 год. и Заповед №83/14.11.2012 год.
При така установените факти съдът е приел, че в конкретния случай работодателят е имал субективното право да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.190, ал.1, т.7 КТ, при упражняването на което е спазил изискванията на чл.193, чл.195 и чл.194 КТ и е съобразил критериите по чл.189, ал.1 КТ, поради което предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна се явява неоснователен и недоказан, като предвид обусловеността на исковете за възстановяване на по-рано заеманата работа и изплащане на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, последните също се явяват неоснователни и недоказани.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора : може ли съдът да приеме, че нарушението на трудовата дисциплина е извършено умишлено понеже работникът не е ангажирал доказателства за непредпазливост на действията си и следва ли съдът при извършване преценка за спазване нормата на чл.189, ал.1 КТ да посочи кои предходни наказания са влезли в сила при издаване на уволнителната заповед и необсъждането на тези факти води ли до липса на мотиви в заповедта. Поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Представя решения на ВКС, в които е прието, че работодателят следва да мотивира налагането на най-тежкото наказание „уволнение”, както и че съдът следва да извърши преценката по чл.189, ал.1 КТ-за съответствието между наложеното наказание и извършеното нарушение.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о, намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси и на соченото от нея основание. Съдът в решението си е дал отговор на поставените въпроси в съответствие с практиката на ВКС и дадените му задължителни указания в отвенителното решение на ВКС, включително и тази представена от жалбоподателя. В същата се приема, че при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказания съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение – респ. относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено , както и поведението на работника или служителя като изложи своите фактически и правни изводи относно нейната правилност, респ. неправилност. След като е извършил преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до извод, че ищцата е извършила нарушения от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, че те са действия при осъществяване на трудовите й функции в размер с установените правила за работа на работадателя, като и че тези нарушения са тежки. С решение № 389/04.10.2012 г. по гр.дело № 282/2012 г. на ВКС, IV г.о по чл.290 ГПК е прието, че критериите по чл.189, ал.1 КТ за определяне тежестта на нарушение на трудовата дисциплина се определят от всички обективни и субективни обстоятелства, при които то е извършено, че работодателят разполага с правната възможност по чл.181 да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и урежда организацията на труда в предприятието, съобразно особеностите на неговата дейност. Със същото решение е прието, че в съответствие с нейните специфики се определя и тежестта на дисциплинарните нарушения, като се отчитат конкретните предвидени правила за поведение, респективно забрани и неблагоприятните последици, които възникват за работодателя от неспазването им.
Практиката по поставените от жалбоподателката въпроси е уеднаквена и не са налага нейната промяна като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати нва ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.01.2015г.. по гр.д.№ 479/2014г. на ОС Враца.

ОСЪЖДА В. Т. Н. да заплати на „Т. ” – В. сумата 600 лева разноски пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top