1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
гр.София, 26.09.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2524 описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.01.2016г. по гр.д.№4248 / 2015г., с което ГС София е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят –„Н.С.А.”В. Л.”, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение ца точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът М.М. И., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отменил уволнението на М. М.., извършено със заповед № ЗП-902 от 15.05.2014г. на ректора на –„Н.С.А.”В. Л. , възстановил я е на заеманата до уволнението длъжност при ответника „инспектор учебна дейност в Кариерен център”, и осъдил ответника да й заплати сумата 1233.76 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 20.05.2014г. – 20.06.2014г. , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.06.2014г., до окончателното плащане, като отхвърлил иска по чл. 225, ал. 1 КТ за разликата до пълния му предявен размер от 1 340 лв. като неоснователен.
Установено е по делото, че със заповед № ЗП-902/15.05.2014г. на ректора на Н., връчена на ищцата на 19.05.2014г., на същата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за установени с докладна записка № 2803/30.04.2013г. нарушения – извършени поправки в главната книга на А. в периода 27.07.2012г. – 30.08.2012г.; непопълване на главната книга по отношение на студент, приет през 2010г.; нередности във връзка с наличието на две студентски книжки и два факултетни номера, касаещи записването на студент през 2005г. и 2009г.; за установени с докладна записка № 8067/11.12.2013г. нарушения – нередности във връзка със заплащането на такси на студенти в периода 2009 – 2011г. Въпреки че работодателят счел, че тъй като голяма част от описаните нарушения са извършени в периода 2010 – 2012г. и може да се приеме, че е изтекъл срокът по чл. 194 КТ, то същите нарушения го мотивирали да приеме, че служителят не изпълнява коректно и отговорно възложената работа.
Установено е също така от приетите в първоинстанционното производство 6 бр. болнични листи и 2 бр. заповеди №№ 946/2013г. и 967/2013г. на ректора на Н. , че от 29.04.2013г. до 12.10.2013г. ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност, а от 13.10.2013г. до 21.11.2013г. вкл. е ползвала платен годишен отпуск.
Съдът, с оглед установените факти е приел, че уволнението на ищцата следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да изследва по същество извършването на вменените нарушения, тъй като към датата на налагане на наказанието – 19.05.2014г., и двата срока по чл. 194, ал. 1 КТ са изтекли.
Съдът е приел, че в случая към датата на налагане на наказанието – 19.05.2014г. (чл. 195, ал. 3 КТ) е изтекъл предвиденият в закона двумесечен срок от откриване на посочените в заповедта нарушения. За нарушенията, извършени в периода 27.07.2012г. – 30.08.2012г. законният представител на работодателя е узнал на 30.04.2013г. Ищцата е била в законоустановен отпуск в периода 29.04.2013г. – 21.11.2013г. вкл., в който, съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 КТ, сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ не текат. От връщане на служителя на работа на 22.11.2013г. едногодишният срок е продължил да тече, а двумесечният срок е започнал да тече. На 22.01.2014г. двумесечният срок от откриване на нарушенията е изтекъл, при което ирелевантно е дали и едногодишният срок от извършване на нарушенията е изтекъл. След тази дата работодателят не е имал правомощието да наложи дисциплинарно наказание на служителя за тези нарушения, поради което уволнението на ищцата, извършено със заповед № ЗП-902/15.05.2014г. на ректора на Н., е незаконосъобразно. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и правилно е уважен от първостепенния съд. Уважаването на този иск обуславя и уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. С оглед установеното по делото, че след уволнението ищцата е останала без работа за процесния период 20.05.2014г. – 20.06.2014г., доказан по основание е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, уважен от СРС до размер от 1 233.76 лв. съобразно установения по делото размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата.
В изложение по чл.284 , ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на прави въпроси от значение за спора: относно задължението на съда да мотивира решението си и относно приложението по аналогия на разпоредбата на чл.194, ал.3, вр.ал.1 КТ в случаите, в който работодателят е започнал процедура по прилагане на чл.333, ал.1 и 2 КТ, но мнението на ТЕЛК и ИТ е дадено след изтичане на срока по чл.194, ал.1 КТ. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване Представя решение от 08.11.2011г. по т.д. №823/2010г., ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви и решение от 03.06.2015г. по т.д.№1740/2014г., І т.о. на ВКС в същия смисъл.
Настоящия състав намира, че по поставения въпрос за задължението на съда да обсъди всички правно релевантни факти отговор е даден вече в практиката на ВКС, изразена в решение от 20.02.2012г. по гр.д.№658/2011г. на ІІ г.о. на ВКС, решение от 08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. ІV г.о. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр.д.92/2009г. ІV г.о. на ВКС. В същата се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е неподустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Задължение на съда е да се произнася относно съществуването или несъществуването на едно правоотношение, от което зависи изхода на спора, само ако е надлежно сезиран с иск, което в случая въззивният съд е направил.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса относно приложението по аналогия на разпоредбата на чл.194, ал.3, вр.ал.1 КТ в случаите, в който работодателят е започнал процедура по прилагане на чл.333, ал.1 и 2 КТ, но мнението на ТЕЛК и ИТ е дадено след изтичане на срока по чл.194, ал.1 КТ.Съдът е взел предвид и константната задължителна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 256/18.05.2012г. по гр.д. № 1036/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 363/10.01.2012г. по гр.д. № 354/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 875/29.12.2012г. по гр.д. № 726/2010г. на ВКС, ІV ГО, решение № 265/30.09.2014г. по гр.д. № 3072/2014г. на ВКС, ІV ГО, решение № 203/24.06.2015г. по гр.д. № 6889/2014г. на ВКС, ІV ГО и др., съгласно която съобразно разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В същата се приема, че съотношението между двата срока е следното: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок; ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. Прието е, че откриване на нарушението” означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Прието е също така, че именно в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, включително да е спазена процедура по прилагане на чл.333, ал.1 и 2 КТ.
Така установената практика по поставените от жалбоподателя въпроси не е неправилна , поради което не се налага да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК за да бъде коригирана същата.
На основатие чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 750 лева за адвокатско възнагражение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ допуска касационно обжалване на решение от 04.01.2016г. по гр.д.№4248 / 2015г. на ГС София.
ОСЪЖДА „Н.С.А.”В. Л.”, ДА ЗАПЛАТИ НА М.М. И. сумата 750 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: