О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1272
гр.София, 17.11.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4520 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.03.2014г. по гр.д.№261/2014г., с което ОС Пловдив е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – В. И. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът, ОУ”Д. Т.” чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, вр. с чл.221, ал.2 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение на жалбоподателя, извършево със Заповед №РД-06-0-257/29.04.2013г. на Началник регионален инспекторат на образованието-Пловдив, на основание чл.187, т.3, т.7 и т.10 КТ, както и за възстановяването му на заеманата длъжност преди уволнението-„Директор” на ОУ”Д. Т.” и за заплащане на една брутна заплата, поради липса на основание за удържането й.
Съдът е приел относно работодателската компетентност на РИО на МОМН-Пловдив, че същият няма такава, а работодател на жалбоподателя – ищец в производството, се явява ОУ „Д.Т.”. Изложени са съображения за това, че когато се сключва трудов договор за заемането на длъжността „Директор”, то такъв следва да бъде подписан от служителя и и по-високостоящия орган, а именно РИО на МОМН-Пловдив, поради което както заповедта за назначаване, така и заповедта за уволнение се подписва от Началника РИО на МОМН-Пловдив. Прието е, че легитимността на същия произтича от обстоятелството, че е назначен от Министъра, който се явява принципал, и в неговите прерогативи е да сключва трудови договори и да уволнява директорите на съответните училища. Прието е за неоснователна тезата на ищеца, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, поради което същата не се явява нищожна и не е породила правно действие.
Съдът е приел, че ищецът не се ползува със закрила по чл.333, ал.1, т.4 КТ, тъй като само обстоятелството, че на 29.04.2013г. му е издаден болничен лист, не може да обуслови извод, че към момента на уволнението същият е бил вече в разрешен му отпус поради времанна натрудоспособност, тъй като той не го е представил на работодателя си. Съдът е взел предвид и факта, че на 29.04.2013г. ищецът е подписал декларация, че не се ползува от закрила по чл.333 КТ, а са обсъдени и свидетелски показания, установяващи че на 29.04.2013г. жалбоподателят целия ден е бил на работа.
Съдът е счел, че са изпълнени разпоредбите на чл.187-193 КТ като са взети обяснения от ищеца за извършените от него нарушения след констатациата на същите при извършена по-рано проверка, както и че в заповедта са посочени изчерпателно нарушенията. Съдът е счел, че описаните подробно в заповед №РД-06-0-257/29.04.2013г. множество нарушения, като неосъществяване на контрол, ненадлежно водене на документация, разпореждане за изплащане на парични суми без да са налице основания за това, осъществяване на действия накърняващи достойнството на преподаватели и др., са осъществени, поради което не е налице незаконосъобразно уволнение.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е недопустимо, поради липса на мотиви, както и че със същото е даден отговор на правни въпроси от значение за спора:относно задължението на съда инцидентно да се произнесе по валидността на административен акт, за това когато се уволнява директор на училище как следва да се означи в заповедта за уволнение горестоящия орган – като горестоящ орган или като работодател, за това може ли да бъде уволнен служител в нарушение на чл.333, ал.1 и 2 КТ, т.е. при нарушение на разпоредбите за предварителна закрила, за това длъжен ли е служителят започнал да ползува отпуск по болест при връчване на заповед за уволнение от по-горестоящ орган да представи и болничния лист, макар и да не е изтекъл срока по Наредбата за медицинска експертиза, как следва да се мотивира заповедта за уволнение и законно ли е уволнението за неупражнен контрол, ако срока за наказване на виновния служител- пряк извършител, не е изтекъл. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя множество решения на състави на ВКС за задължението на съда да изложи мотиви към решението, за задължението на съда да осъществява косвен контрол върху административните актове, от значение за гражданския спор, за работодателската компетентност, за тълкуване разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 КТ, относим към закрилата при уволнение на работник, който ползува разрешения му отпуск по болест, за задължението на съда да преценява тежестта на нарушенията.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по поставените от жалбподателя въпроси за това когато се уволнява директор на училище как следва да се означи в заповедта за уволнение горестоящия орган – като горестоящ орган или като работодател, за това може ли да бъде уволнен служител в нарушение на чл.333, ал.1 и 2 КТ, т.е. при нарушение на разпоредбите за предварителна закрила, за това длъжен ли е служителят започнал да ползува отпуск по болест при връчване на заповед за уволнение от по-горестоящ орган да представи и болничния лист, макар и да не е изтекъл срока по Наредбата за медицинска експертиза, не са налице сочените от него основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като на същите е даден отговор в решението в съответствие с практиката на ВКС. В същата, намерила израз и в решение от 20.01.2012г. по гр.д.№1594/2010 г, ІV г.о на ВКС, се приема, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ важи само, ако работникът е започнал ползването на разрешения му отпуск и щом е бил на работа към датата, към която се отнася предварителната закрила по цитираната хипотеза, не може да се ползва от нея, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. На поставен от жалбоподателя въпрос е даден отговор и в ТР№1/2010г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че тълкуването на правата норма на чл.61, ал.2 КТ изисква да се приеме, че длъжностите, които се заемат по този ред са при работодатели, дейността на които ги определя като държавни или общински институции, които задоволяват обществени потребности и в тези случай законът овластява по – горестоящия орган да сключва трудовите договори с лица, в чиито трудови функции ще се включва и упражняването на работодателската власт, като трудовото правоотношение се създава с предприятието, на което се предоставя работната сила, т.е. с работодателя. Прието е че последица от това е, че работодателят е надлежна страна при спорове по чл.344 КТ във връзка със законността на уволнението, а не по-горестоящия орган.
В практиката, изразена и в решение, постановено по чл.290 ГПК от 14.05.2012г., по гр.д.№447/2011г., ІV г.о. на ВКС, се приема също така, че при спор за законност на дисциплинарно уволнение в тежест на работодателя е да докаже извършването на всички дисциплинарни нарушения, които са дали основание за прилагането на дисциплинарно наказание и в случай, че част от нарушенията са доказани, а друга част не са, то заповедта следва да се приеме, че е законосъобразно издадена само за онези от нарушенията, които са доказани с оглед разпоредбата на чл.189 КТ, в какъвто смисъл се е произнесъл и съдът в обжалваното въззивно
Настоящият съдебен състав намира, че поставените от жалбоподателя въпроси относно задължението на съда инцидентно да се произнесе по валидността на административен акт, как следва да се мотивира заповедта за уволнение и законно ли е уволнението за неупражнен контрол, ако срока за наказване на виновния служител- пряк извършител, не е не са от значение за изхода на спора и не са обусловили решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове, поради което не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС. Не е постановен и недопустим съдебен акт по смисъла на чл.270, ал.3 ГПК.
Практиката по поставените от жалбоподателя въпроси е уеднаквена и не е неправилна, което да налага нейната промяна чрез допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.2 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.03.2014г. по гр.д.№261/2014г.на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА В. И. В. да заплати на ОУ”Д. Т.” сумата 500 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: