1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 427
гр.София, 12.04.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4971 описа на ВКС за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.07.2016г. по гр.д.№1475/2016г., с което ОС Пловдив е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора , който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът М. Ф. П., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира заплащане на разноски
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил уволнението на М. Ф., извършено от [фирма] – клон П., със Заповед № 8 / 05.08.2015 г. на основание чл. 328, ал. 1 ,т. 2 КТ – съкращаване на щата, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „ инжинер хардуер „ и му е присъдено обезщетение по чл. 225 от КТ за периода от 24.09.2015 г. – 24.03.2016 г. в размер на 3 991, 26 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска – 23.11.2015 г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 1 076, 81 лева.
Съдът е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от надлежно упълномощено за това лице, както и, че е налице реално нъкращаване на щата. Прието е, че съгласно ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС преценката на работодателя за това кой от служителите има по висока квалификация и работи по добре подлежи на съдебен контрол, при който съдът проверява както дали приетите от работодателя критерии съответстват на законовите такива, така и дали дадените по тези критерии оценки съответстват на действителната квалификация и нивото на изпълнение на работата от всеки от служителите и като така правилно ли при подбора са предпочетени оставащите на работа служители. Изложени са съображения, че в случая посочените за подбора критерии формално съответстват на установените обективни и субективни такива по чл. 329, ал.1 КТ, но подборът се е изразил само в поставяне на точки по така зададените критерии, като разликата между определените от комисията цифрови оценки на ищеца и колегата му Д. не е изобщо обоснована и не се обосновава и от показанията на свидетеля член комисията. Посочено е, че разликата между двамата е досежно критериите натовареност, полезна инициативност, справяне с промените, допълнителна квалификация и професионални знания и умения, но критерия натовареност не се доказва, а и този критерий не зависи от служителя, а от работодателя, възлагащ работата. Прието е, че не е доказано по делото и какви професионални знания и умения предпочетения служител притежава в повече от ищеца, нито защо е прието да е с по висока квалификация – за която от значение са допълнителните квалификации по специалността и във връзка с изпълняваната работа, а не изобщо. Посочено е, че не е установено и какво се е имало предвид при оценяването по показателите „полезна инициативност „ и „ справяне с промените „.
По тези съображения съдът е счел за незаконно уволнението, поради незаконност на извършения подбор и е уважил предявените искове с правно основаное чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателат, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: кога следва да се приеме за законосъобразен подборът по чл.329 КТ с оглед законосъобразността на критериите, по които се извършава същия. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя въпрос. Практиката на ВКС по същия е уеднаквена с посоченото и във възивното решение ТД№3/2011г. ОСГК на ВКС и същата не е неправилна, за да се налага промяната й с допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Съдът е направил извод за незаконосъобразност на извършения подбор именно в съотвествие с практиката на ВКС, изразена в постановени по реда на чл.290 ТРПК решения и в цитираното тълкувателно решение, като е взел предвид даденото в нея разрешение, че при упражняване правото на подбор преценкеата на показателите по чл.329 КТ не е субективна, а се изразява в посочване на сответствия между законоустановените критерии с действителните качества на работника и служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Както е подробно разяснено в ТР № 3 от 2012 г. на ВКС работодателят може да упражнява правото си на подбор само по законосъобразност, а не по целесъобразност. Съответно и контролът, който съдът осъществява, включва преценката дали въведените от работодателя по-детайлни критерии за подбор съответстват на изискванията на чл.329 от КТ и служат на целта на закона – в интерес на производството или службата на работа да останат тези работници или служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре. Ето защо въззивният съд правилно е преценявал дали работодателят законосъобразно е оценил какви са професионални знания и умения на предпочетения служител, които притежава в повече от ищеца – ответник по жалба, както и защо е прието същият да е с по висока квалификация. Квалификацията включва , но не означава единствено образователен ценз , а обективираните в трудовата дейност на работника и служителя професионални качества и умения за изпълнение на конкретната длъжност. В практиката на ВКС се застъпва разбирането, че притежаването на по- високо образование, което няма конкретна връзка със заеманата длъжност и изпълнявана работа, само по себе си не обосновава извод за по- висока квалификация. По – високата квалификация се изразява в повече и по- дълбоки професионални познания /които могат да са резултат и на по- високо образование /и умения на работниците и служителите при изпълнение на възложената работа. С оглед на това при преценка законосъобразността на подбора съдът не може да формира извод за по- висока квалификация на включения в него служител само въз основа на по- високия му образователен ценз или давайки предимство на същия без да изследва останалите данни по делото във връзка с останалите му професионални качества и умения ./ в този смисъл решение от 03.12.2015г. по гр.д.№241/2015г., ІІІ г.о. на ВКС/.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалба следва да се присъдят разноски пред ВКС в размер на 1800 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.07.2016г. по гр.д.№1475/2016г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. Ф. П. сумата 1800 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: