О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр.София, 02.04.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1829 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 20.01.2014г. по гр.д.№3891/ 2013г., с което ОС Пловдив е оставил без уважение жалба на [фирма] срещу определение по гр.д.№9058/2013г. на РС Пловдив за оставяне без разглеждане на молба за допълване Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Моли същото да бъде отменено като неправилно, като бъде уважено искането му за допълване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължения.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба не следва да се разглежда по същество.
С определение от 31.12013г. по гр.д.№9058/2013г. РС Пловдив е оставил без разглеждане на молба за допълване Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 04.06.2013г., като съдът разпореди и солидарно отговорния авалист по записите на заповед да заплати претендираните суми. Прието е, че е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК срок.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение жалбата срещу първоинстанционното определение, приемайки че изводът на районният съд за това, че искането за допълване на акта по чл.417 ГПК не е подадено в предвидения в закона месечен срок, е правилен .
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че разглеждане на частната жалба срещу така постановеното въззивно определение е недопустимо в настоящето производство. Определенията в заповедното производство не подлежат на триинстанционен контрол. Законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, на основание чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. От друга страна по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързано със съответното основно производство и обусловено от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания и затова не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. Ето защо постановеният от въззивния съд съдебен акт е окончателен и частната жалба срещу него следва да се остави без разглеждане. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд, че определението му подлежи на обжалване пред ВКС не го създава.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на [фирма] срещу определение от 20.01.2014г. по гр.д.№3891/ 2013г., с което ОС Пловдив е оставил без уважение жалбата им срещу определение по гр.д.№9058/2013г. на РС Пловдив за оставяне без разглеждане на молба за допълване Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: