1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
гр.София, 17.07.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4281 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 27.02.2014г. по гр.д.№702/2014г. в частта му, с която АС София е потвърдил определение от 20.09.2013г. по гр.д.№3378/2012г. на ГС София за оставяне без разглеждане на молба от [фирма] за допълване определение за прекратяване на делото, в частта му за разноските.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител моли да се допусне касационно обжалване и да се отмени въззивното определение, като бъде изменено първоинстанционното определение в частта му за разноските.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С определение от 02.04.2013г. по гр.д№3378/2012г. ГС София е прекратил производството по иск на [фирма] предявен на основание чл.422 ГПК срещу [фирма], Д. и Л. Х. за установяване на парично вземане по договор за кредит и е върнал исковата молба.
С молба от 13.06.2013г. [фирма], срещу което не е бил предявен иск, е поискало да се допълни определението за прекратяване на производството по чл.422 ГПК като му бъдат присъдени разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК. С определение от 20.09.2013г. ГС София е оставил без разглеждане тази молба като е изложил съображения за това, че дружеството не е легитимирана страна в производството , което е прекратено и не може да иска допълване на съдебния акт. Посочено е, че в петитума на исковата молба е поискано съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на трима ответници, сред които не е [фирма] , че същите дължат сумата от 2 599 089.55 евро, представляваща главница, сумата от 207 754.57 евро, договорна лихва за периода 05.12.2010 г. до 25.07.2011 г., както и законната лихва от 26.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението и това именно производство е било прекратено.
Определението на първоинстанционния съд, с което е оставил без разглеждане молбата на [фирма] е било обжалвано от дружеството с частна жалба.
С определението на въззивния съд в обжалваната му част е потвърдено първоинстанционното определение. Изложени са съображения за това, че с определението си за прекратяване на производството съдът е приел, че след като липсва искане, отразено в петитума на исковата молба по отношение на това дружество, то съдът не е сезиран с иск по чл.422 ГПК срещу същото, поради което е прекратил производството само по отношение на заявените в петитума на молбата ответници. Прието е, че в конкретния случай не е налице прекратяване на производството по иска по отношение на [фирма] макар и поради поради грешка първоинстанционният съд да е връчил на същото препис от нередовна искова молба. Прието е, че само ако има постановено определение, с което да бъде прекратено производството по делото и по отношение на [фирма], може да възникне правото на дружеството като страна по делото да поиска допълването му в частта за разноските
В изложение по чл.274, ал.3, вр. чл.284, ал.3 ГПК частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата: следва ли първоинстанционния съд изрично да прекрати производството по отношение на ответник, по отношение на когото липсва искане в петитума на исковата молба за осъждането му, ако бъде връчен препис от нередовна искова молба на дружество и не се прекрати изрично производството по отношение на него дължат ли му се разноски и докога могат да се заявят претенции за разноски на основание чл.130 ГПК. Представя определение от 12.03.2012г. по гр.д.№102/2012г.,ІІ г.о. на ВКС , в което е прието, че на ответник се дължат разноски при прекратяване на делото, без да се установява краен срок до който да се направи искане за присъждането им. Позовава се на ТР№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС по дължимостта на разноските и на ТР№1/2013г. ОСГТК на ВКС за правомощията на въззивната инстанция.
Върховният касационен съд състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания. Видно от мотивите на посоченото определение, с него е даден отговор на въпрос, който е напълно различен от поставените за разглеждане в настоящето производство такива, а именно за това, че не следва да се разглежда по същество молба за допълване на определение в частта му за разноските, когато същата е подадена от нелегитимна страна. Съдът правилно и при съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК е приел, че с оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответниците направените в производството разноски при прекратяване на делото, но не може да се разглежда такова искане, направено от юридическо лице, по отношение на която няма постановен съдебен акт. Въззивният съд в решаващите си мотиви, като е потвърдил първоинстанционното определение, не е дал отговор на въпроси: следва ли първоинстанционния съд изрично да прекрати производството по отношение на ответник, по отношение на когото липсва искане в петитума на исковата молба за осъждането му, ако бъде връчен препис от нередовна искова молба на дружество и не се прекрати изрично производството по отношение на него дължат ли му се разноски и докога могат да се заявят претенции за разноски на основание чл.130 ГПК. Съдът е мотивирал определението си излагайки съображения за това, че дружеството молител не е легитимирана страна в производството. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо настоящия състав намира, че на следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не допуска касационно обжалване на определение от 27.02.2014г. по гр.д.№702/2014г. в частта му, с която АС София е потвърдил определение от 20.09.2013г. по гр.д.№3378/2012г. на ГС София за оставяне без разглеждане на молба от [фирма] за допълване определение за прекратяване на делото, в частта му за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: