О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1159
гр.София, 17.10.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3872 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.03.2014г. по гр.д.№79/2014г., с което АС Варна е отхвърлил искове с правно основание чл.26, ал.2 ззд.
Жалбоподателят Ц. В. Р., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответницата М. Х. И., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Ц. В. условия на евентуалност искове срещу М. Х. за прогласяване за нищожен, поради липса на съгласие и за прогласяване за нищожен като симулативен, на договор за покупко-продажба на недвижим имот и обявяването му като действителен договор за дарение на недмижим имот, сключен между В. Ц., поч. на 12.07.2010 г. и М. Х. , обективиран в нотариален акт № , том , рег.№ , дело г. на нотариус Я. Н.. за покупко – продажба на апартамент №, с площ от 103,24 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет. с идентификатор на имота № , ведно с изба № и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 25 000 лв., както и за покупко – продажба на гараж № с площ от 34,75 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], етаж -, с идентификатор на имота № , ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 5 000 лв.
Установено е по делото, че с договор от 21.06.2010 г., В. Ц. е продал на М. Х., с която е живеел на съпружески начала повече от 20 години, процесните недвижими имоти. Установено е също така, че през месец февруари 2010 г. прехвърлителят /на 56 години/ е претърпял операция от злокачествено образувание на стомаха, а в следващите месеци провел и химиотерапия в Г.. Състоянието му се влошило в края на месец юни и на 25.06.2010 г. бил приет за лечение в хирургическо отделение на МБАЛ – Габрово с оплаквания от болки в десния хълбок, повишаване на температурата, безапетитие и повръщане датиращи от три дни. Поставена му е била окончателна диагноза ”карцинома вентрикули”, „метастазис кави абдомини; асцит” и в същия ден му е била извършена операция за поставяне на дрен. В следващите дни състоянието му се влошило, без да може да приема храна и вода през устата, като болките станали постоянни и трудно се повлиявали дори от опиати. В състояние на тежка карциномна кахексия пациентът починал на 12.07.2010г. Установено е, че жалбоподателят-ищец е син и единствен наследник по закон на починалия.
Прието е по делото от изслушааните гласни доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза, че в месеците след първата операция и химиотерапията прехвърлитлят е бил адекватен и контактен, че до постъпването в болницата сам си „движел нещата във фирмата”, а до няколко дни преди последното му хоспитализиране е управлявал автомобила си, както и че сам е шофирал, включително и от [населено място] до [населено място] за изповядване на сделката на 21.06.2010 г. Посочено е, че приеманите медикаменти не са от такъв вид, че да повлияят на способността му да изразява воля, да ръководи действията и да разбира свойството и значението на постъпките си.
По иска по чл. 26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за продажба, поради липса на воля /съгласие/ на продавача за сключването му съдът е приел, че от съвкупния анализ на доказателствата, се налага извода, че в деня на изповядване на сделката продавачът е бил напълно способен да изрази правно валидна воля. Тази способност не е била повлияна от болестта му и от приеманите от него обезболяващи лекарства. Съдът по тези съображения е счел за неоснователен и ска и го е отхвърлил.
Съдът е счел за неоснователни и исковете по по чл. 26, ал.2 и чл.17 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за прадажба като привиден, прикриващ договор за дарение и за разкриване на прикрития договор. Изложени са съображения за това, че договорът за продажба е сключен при цени много под пазарните такива за подобни имоти, но това не означава автоматично, че със същия се прикрива дарение. Взет е предвид факта, че страните по договора са били в много близки отношения, живели са заедно в продължителен период от време, имали са съвместен бизнес, разчитали са един на друг и затова условията, при които са сключили продажбата не могат да бъдат сравнявани с пазарните такива за сделки, сключени между непознати. Прието е, че плащането на цената има отношение и към изпълнението на договора, а не към неговата нищожнот, но независимо от това фактът на получаването на цената от продавача е официално удостоверен от нотариуса и не е опроверган от ищеца, който носи доказателствената тежест за това.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподатля, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отгвор на правни въпроси от значение за спора: представлява ли съществено процесуални нарушение неотлагане на делото когато не се е явила страна и нейния представител по причини, които страната не е могла да острани, за задължението на съда да се обсъдят всички доказателства по делото, за това вида на сделката следва ли да се определи от действителната обща воля на страните. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 20.02.2014г. по гр.д.№5598/2013г., Іг.о., постановено по реда на чл.307 ГПК, което не следва да се взема предвид при преценка за допустимостта на касационното обжалване, решение от 30.03.2012г. по гр.д.№209/2011г.,І г.о. на ВКС, в което е прието, че съществено се нарушава правото на защита, ако не отложи делото при неявяване на страната и нейни адвокат поради препятствие, които не могат да отстранят.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. В съответствие с практиката на ВКС в обжалваното решение е даден отговор и на въпросите за допустимите доказателства за установяване на симулация и за задължението на съда да се произнесе по валидността на прикритата сделка. В същата, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 26.06.2012г. по гр.д.№791/2011г. ІІІ г. о. на ВКС, се приема, че исковете за обявяване на привидността по чл.26, ал.2 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл.17, ал.1 ЗЗД имат различен предмет – единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение, като в уговорката по прикритото съглашение могат да участват и лица, които не са страна по привидната сделка, какъвто е случая при персоналната симулация. Прието е, че при нея две лица постигат съгласие да сключат договор, но искат да го прикрият и се уговарят като страна да фигурира трето лице, което привидно изпълнява ролята на едната страна, като скритото съглашение е между явната страна и действителната /прикритата/ страна. Приема се, че разкриването на тази привидност би могло да стане само с обратно писмо /изготвено между явната страна и действителната страна/, а гласни доказателства са допустими само доколкото по делото има начало на писмено доказателство, правещо вероятно твърдението за симулация-чл.165, ал.2 ГПК. В отношенията между действителните страни по договора привидността на същия не може да се доказва свободно със свидетелски показания. В този смисъл именно се е произнесъл и въззивният съд в обжалваното решение, като е приел, че не се доказва наличието на прикрито съглашение – персоналната симулация, поради което не може да бъде уважен и иска за обявяване за действителна на прикритата сделка чрез разкриване на истинската страна, обвързана от сделката.
Формулираният в изложението процесуалноправен въпрос представлява ли съществено процесуални нарушение неотлагане на делото, когато не се е явила страна и нейния представител по причини, които страната не е могла да острани, тъй като по отношение на него не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС. В случая неявяването на страната в съдебно заседание не е довело до неизясняване на делото от фактическа и правна страна, тъй като тази страна във въззивната си жалба не е посочила никакви процесуални нарушения, допуснати от първата инстансци, свързани със събирането на деказателства, нито е направила нови доказателствени искания. В решението си въззивният съд е направилн анализ на събраните по делото доказателства и оплакванията, направени във въззивната жалба и въз основа на тях е достигнал до извод за неосноталност на предявените искания. Направените от жалбоподателя оплаквания за необоснованост на съдебния акт не са относими към преценката за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.03.2014г. по гр.д.№79/2014г. на АС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: