О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр.София, 05.02.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N6471описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.07.2014г. по гр.д. №610/2014г. на Окръжен съд- Русе, с което е уважен частично иск с правно основание чл.127а СК.
Жалбоподателят – В. К. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата М. Л. К., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил частично първоинстанционното решение, е заместил съгласието на майката да бъде издаден на малолетната А. – М. В. международен паспорт. Като е отменил същото решение в останалата му част съдът е отхвърлил искането да бъде разрешено на детето да извършва задгранични пътувания, заедно и със съгласието на нейния баща, в рамките на Европейския съюз, като детето се придружава от майката или избран от нея придружител по време на задграничните пътувания, за които бащата ще поема разноските.
Установено е по делото, че страните са родители на малолетната А. – М. и с одобрено от съда споразумение по гр.д.№ 6675/2010г. на ГС София е определен режим на лични отношения между бащата и детето, съгласно който след едногодишен период от одобряването й личните контакти между тях ще се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17,30 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, като детето ще бъде водена от майката и връщано от бащата в дома на майката, а през 2014г. бащата може да вземе детето в Република Г. от 1 до 20 август включително, без придружител ,като се задължава да го върне в страната на майката.
Установено е също така, че между страните е имало съдебен спор за изменение на режима на лични отношения, иницииран от майката, предмет на разглеждане по приложеното гр.д.№ 540/2013 год.на РС Русе, но съдът не е намерил промяна в обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим на лични отношения и с решение, което е влязло в сила, е отхвърлил иска.
Съдът е счел, че тъй като и до момента на устните състезания по делото, паспорт на детето не е издаден, то няма основание да приеме, че е налице общо съгласие между родителите относно издаването на лични документи на детето за пътуване в чужбина. Посочил е, че издаването на този документ е в интерес на детето, защото чрез него ще се изпълни договорения между страните режим на лични отношения на бащата с детето, предвиждащ пътуване през месец август до Р.. Приел е също така, че издаването на паспорт би позволило на детето да пътува в чужбина с баща си, да опознае неговата страна , а и като цяло да разшири кръгозора му и да обогати познанията му, поради което е счел предявеният иск за даване на разрешение, заместващо съгласието на майката, за издаване на паспорт на малолетната, за основателен и доказан
Прието е, че искането да се разреши неограничено пътуване на детето извън страната, в страните от ЕС, без съгласието на майката, не следва да се разреши, тъй като не е в интересите на детето. Посочено е, че този извод се подкрепя и от задължителата практика на ВКС в постановените от ВКС по реда на чл.290 ГПК решения от 15.03.2010г., по гр.д.900/2009г., ІVг.о., от 19.04.2011г. по гр.д.№ 845/2010г., ІV г.о. и от 01.11.2010г. по гр.д.№ 1052/2010г., ІV г.о. и др., основният извод в които е, че никога не е в интерес на детето да се разреши на единия родител да извежда детето от страната неограничено. Изложени са съображения за това, че разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или държави, чийто кръг е определяем, или за неограничен брой пътувания но също до определени държави, а в случая е поискано разрешение за пътувания, неопределени по брой и продължителност и въпреки, че кръга от държави са определяеми – това са държавите-членки на ЕС, то съдът е приел, че подобно разрешение не е в интерес на детето.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалние си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: може ли съдът при поискано неограничено пътуване на малолетно дете в чужбина да разреши ограничено такова по време и място, а не да отхвърли искането изцяло и може ли при определен режим на лични отношения, който включва право на единия родител да изведе детето в чужбина, съдът да откаже да уважи искане по чл.127а СК за заместване съгласието на другия родител. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1 и 3 ГПК. Представя решение от 30.05.2011г. по гр.д.№300/2010г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът може да разреши конкретни пътувания на непълнолетно дете в чужбина, решение от 30.05.2012г. по гр.д.№1580/2011г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че не може да се разреши от съда неограничени пътувания на дете в чужбина, решение от 28.01.2011г. по гр.д.№170/2010г., ІV г.о. на ВКС, в което прието, че съдът може да разреши на дете конкретно пътуване, за определен период от време.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи решения на ВКС, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос за предпоставките, при които може да се замести съгласието на родителя, за напускате пределите на страната от детето. Именно съобразявайки се с посочените и в задължителната практика на ВКС критерии за отчитане интереса на детето при разногласие между родителите дали детето има нужда да пътува в чужбина, въззивният съд е не е разрешил детето да пътува зад граница без съгласие на майката по всяко време и във всички страни на ЕС.
Неоснователно е и искането на жалбоподателят за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с въззивното решение не е даден отговор на правен въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Преценката на съдилищата за това дали детето да може да пътува в чужбина при разногласие между родителите, следва да бъде извършена с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса му, която е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на проблем свързан с точното приложение на закона и развитието на правото, ако не е налице значително отклонение от съдебната практика, каквото в случая не се установява.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата сумата 500 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.07.2014г. по гр.д. №610/2014г. на Окръжен съд- Русе,
Осъжда В. К. Б. да заплати на М. Л. К. сумата 500 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: