О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
гр.София, 05.06.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2289 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 31.01.2014г. по гр.д.№286/2013г. на ОС Силистра, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 127,ал.2 СК, във връзка с чл.59, ал.9 и чл.143, ал.1 СК.
Жалбоподателят – Т. Р. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответницата С. Н. Д., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иска, предявени от Т. Р. срещу С. Н. за изменение решение от 23.04.2010г, по гр.д.№ 985/2009г. по описа на РС Силистрав частите му, с които упражняването на родителските права по отношение на детето Р. Т. е предоставено на неговата майка С. Н., определен е режим на лични контакти с бащата и е присъдна издръжка, като упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата, а на майката бъде определен режим на лични отношения както и да бъде осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 50 лева.
Установено е по делото, че с решение от 23.04.2010г. постановено по гр.д.№ 985/2009г. по описа на РС Силистра, съдът е уважил претенцията на С. Н. с правно основание чл.72, ал.2 СК/отм./ и й е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Р. Т., а на бащата е определен режим на лични отношения с детето и е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 50 лева.
Съдът е изложил съображения за това, че от постановяване на този съдебен акт са изминали 3 години, но като се изключи промяната във възрастта на детето не са настъпили други промени в обстоятелствата, при които са определени първоначално мерките, които да налагат изменение на съдебното решение по отношение на субекта, който да упражнява родителските права спрямо детето, режима на лични отношения и издръжката..
Прието е, че от социалния доклад и показанията на всички свидетели, разпитани по делото, се установи, че детето е емоционално близко и с двамата родители, и че тяхната привързаност към него също е силна – и двамата са отговорни и загрижени и имат необходимите качества да отглеждат и възпитават детето, но конфликтните отношения между тях правят невъзможно съвместното упражняване на родителските права и това налага намесата на съда.
При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е счел, че са неоснователни твърденията на бащата, за това че спрямо детето се упражнява физическо насилие от майката. Прието е, че липсват доказателства, че регистрирано преди години / през 2009г./ психическо заболяване на майката представлява опасност за здравето, живота и емоционално развитие на детето, а и то е било налице още при постановяване на първоначалното решение. Взет е предвид и факта, че в социална доклад изрично е посочено, че майката е по-спокойния родител в отношенията си с детето.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизслушването на бащата пред въззивния съд, съставлява ли нарушение неотлагането на делото при наличие на медицински причини на неявяването на страната, следва ли въззивния съд да изложи собствени мотиви и следва ли да охрани интересите на детето. Позовава се на ПВС№1/1974г., ТР№1/2001г. ОСГК на ВКС и представя решение от 23.02.2011г. по гр.д.№1783/2009г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът следва да обсъди правнорелевантните факти и доводите на страните, които са от значение за спора на състави на ВКС, решение на първоинстанционен съд без отбелязване на е влязло в сила и определение на ВКС, които не следва да се вземат предвид при преценка за допустимостта на касационното обжалване. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по поставените в изложението въпроси.
По въпросите съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизслушването на бащата пред въззивния съд и съставлява ли нарушение неотлагането на делото при наличие на медицински причини на неявяването на страната настоящата инстанция намира, че същите не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване. За да е от значение за спора процесуалноправният въпрос следва да е обусловили решаващите изводи на съда, какъвто не е конкретния случай. В случая съдът се е произнесъл по всички искания на жалбоподателя, направени във въззивната жалба, а неявяването му в последното съдебно заседание не е в резултат на създадени процесуални пречки от съда. Останалите въпроси са разрешени в съответствие с константната практика на ВКС, намерила отражение и в Постановление №1/1974г. на ВС. Именно съобразявайки се с посочените в нея критерии за отчитане привързаността на децата, качествата на родителя, средата в която те ще живеят, съдът като е анализирал всички доказателства, е преценил интереса на детето и е счел, че не следва да изменя решението, с което упражняването на родителските права е предоставено на майката. Преценката на съдилищата за това, на кой родител да се предостави упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съдиите, решаващи спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния и процесуален закон, която да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика, ако не е налице значително отклонение от установената такава. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.01.2014г. по гр.д.№286/2013г. на ОС Силистра.
ОСЪЖДА Т. Р. М. да заплати на С. Н. Д. сумата 300 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: