1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№484
гр.София, 08.04.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми април, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1037 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.08.2014г. по гр.д.№1178/2014г., с което ОС Бургас е уважил искове с правно основание чл.128 КТ, чл.224 и чл.221 КТ.
Жалбоподателят – П. [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси то значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът К. Х. Д., в писмено становище чрез процесуалния се представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил П. [фирма] да заплати на К. Х. Д. сумата от 14 670,76 лв.- незаплатено трудово възнаграждение за периода от м.март 2012г. до м.май 2012г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.11.2012г. до окончателното плащане, както и сумата от 757,45 лв. мораторна лихва върху главницата от 14 670,76 лв. за периода от 1.06.2012г. до 30.11.2012г., като в останалата част -за разликата над уважения размер до претендирания от 18383,76 лв. искът за главницата е отхвърлен, ведно със съответната претенция за мораторна лихва за горницата над уважения размер до претендирания от 949,15 лв
Със същото решение клубът е осъден да заплати на ищеца и 673,02лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012г. в размер на 2 дни, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 30.11.2012г. до окончателното плащане, както и 34,75 лв.- мораторна лихва върху главницата от 673,02 лв. за периода от 1.06.2012г. до 30.11.2012г., като исковете с правно основание чл.224, ал.1 КТ са отхвърлени за горницата над уважения до предявения размер от 2666,22 лв. (обезщетение за неизползван отпуск от 8 дни за 2012г.), като е отхвърлен и иска за обезщетение за забавено плащане за разликата над уважения размер до предявения от 137,66 лв. Със същото решение клубът е осъден да заплати на ищеца и сумата от 4374,63 лв.- обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за времето от 1.06.2012г. до 19.06.2012г., за което ищецът е останал без работа, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.11.2012г. до окончателното плащане, като искът за главницата е отхвърлен за горницата над уважения размер до претендирания от 4392 лв.
Касационната жалба следва да се остави без разглеждане по отношение на решението в частта му, с която са уважени исковете с правно основание чл.224 КТ и чл.221 КТ с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на всеки един от тях е под 5000 лева.
Прието е, че страните са в били в трудово правоотношения до 01.06.2013г., от която дата договора е прекратен от ответника със заповед №ІІІ-15/31.05.2012г., в която изрично е посочено като основание за прекратяване нормата на чл.327, ал.1, т.2 КТ – подадено уведомление от ищеца за прекратяване на трудовия договор. Установено е, че ответникът е представил РКО, от които се установяват частични плащания на исковата претенция за неплатено възнаграждение за м.март 2012г., а неплатените на ищеца суми за трите процесни месеца според заключението на СИЕ са общо 14 670,76лв. От съдебно-графологичните експертизи- еднолична и тричленна съдът е приел, че е установено авторството на подписа на ищеца под оспорените като неавтентични разходни касови ордери, а ищецът не е доказал обратното, въпреки, че тежестта за доказване на оспорването е негова, поради което е счел, че тези ордери, като частни свидетелстващи документи, подписани от ищеца следва да се приемат като извън съдебно признание на неизгодните за страната факти, в това число и за извършеното частично плащане. Съдът е приел за неоснователни доводите на ищеца, че част от съдържанието на РКО е подправено и не съответства на волята му, като е посочил, че тежестта на доказване на твърдението, че текстът е бил попълнен впоследствие, не съобразно намерението му е на оспорващия, а ищецът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. С оглед на установените факти по делото съдът е счел за основателен иска за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение и лихви за забава, съобразно заключението на вещото лице, а за горницата ги е отхвърлил като неоснователни.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: достатъчно условие ли е начисляването в счетоводството и следва ли да бъде заплащано изцяло трудовото възнаграждение на работник, който не изпълнява трудовите си задължения в обема,предвиден в трудовия договор. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на сочените от жалбоподателя основания и по поставените от него въпроси. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решение от 05.07.2011г. по гр.д.№775/2010г., ІІІг.о. на ВКС и от 26.01.2011 г. по гр.д. № 478/2010 г. ІІІ г.о. на ВКС. В същата е прието, че доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Посочва се, че счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът свидетелства и затова доказателствената сила на свидетелстващите документи следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото- чл.146 ГПК /отм./ и чл.182 ГПК. В практиката, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 10.07.2013г. по гр.д.№843/2012г., І г.о. на ВКС, се приема също, че работникът/служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и то точно и добросъвестно /чл.124 и чл.125 КТ/, като работодателят му дължи уговореното трудово възнаграждение /чл.128 КТ/ за извършената работа и при непрестиране на работната сила право на трудово възнаграждение съществува само в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника/служителя, а именно: при неизпълнение на трудовите норми /чл.266 ал.1 КТ/, при престой и производствена необходимост /чл.267 КТ/, при производство на некачествена продукция /чл.268 ал.3 КТ/. Съобразявайки се с трайната практика съдът е направил извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.128 КТ.
Така установената практика не е неправилна, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед нейното коригиране.
На ответника по жалба не следва да се присъждат разноски пред ВКС, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Предвид изложените съображения,съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.08.2014г. по гр.д.№1178/2014г., в частта му , с която ОС Бургас е уважил иск с правно основание чл.128 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. [фирма] срещу същото решение в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.224 КТ и чл.221 КТ.
Определението може да се обжалва с часта жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, пред друг тричленен състав на ВКС
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: