1
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
гр.София, 26.09.2016 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и шеснадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2354 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.11.2015г. по гр.д.№2445/2015г. на ОС Варна, с което е отхвърлени искове с правно основание чл.26 ЗЗД, чл.29 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД , чл.40 ЗЗД и чл.42 ЗЗД.
Жалбоподателите – Д. А. П., М. И. П. и И. И. П., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът К. М. К., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът В. Н. А., в писмено станоще поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете на Д. А. П., М. И. П. и И. И. П. срещу В. А., С. К. и К. К.: с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. трето ЗЗД, във вр. с член 576 и член 574 ГПК за прогласяване на нищожността на упълномощителното волеизявление, обективирано в пълномощно, с нотариална заверка на подписа с рег.№ 10421 от 12.11.2004г. на варненски нотариус с рег./№/, поради липса на форма предвид нищожността на нотариалното действие, тъй като при явяването си пред нотариуса упълномощителят И. П. е бил в състояние на тежко алкохолно опиянение; с правно основание чл. 29 ЗЗД за прогласяване на унищожаемостта на упълномощителното волеизявление, обективирано в пълномощно, с нотариална заверка на подписа с рег./№/ от /дата/ на варненски нотариус с рег. /№/, поради измама; с правно основание чл. 31 от ЗЗД за прогласяване на унищожаемостта на упълномощителното волеизявление, обективирано в пълномощно, с нотариална заверка на подписа с рег./№/ от /дата/. на Варненски нотариус с рег./№/, тъй като при неговото сключване упълномощителят не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тъй като е бил в състояние на тежко алкохолно опиянение; с правно основание член 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на относителната недействителност на договора за покупко-продажба от /дата/, обективиран в н.а. /№/, том /../, рег./№/, дело № 1585/2004г. на нотариус с рег./№/, вписан в Агенцията по вписванията – В. като акт /№/, том /../., дело № /../ от /дата/, поради липса на представителна власт на пълномощника, действащ от името на продавача; с правно основание чл. 40 ЗЗД за прогласяване на недействителността на договора за покупко-продажба от /дата/., обективиран в н.а. /№/, том /../, рег. /№/, дело /№/ на нотариус с рег./№/, вписан в Агенцията по вписванията – В. като акт /№/ , том /../., дело /№/ от /дата/., тъй като пълномощникът на продавача и приобретателят са се споразумели във вреда на представлявания и с правно основание чл. 29 ЗЗД за прогласяване на унищожаемостта на договора за покупко-продажба от /дата/, обективиран в н.а. /№/, том /../, рег./№/, дело /№/. на нотариус с рег./№/, вписан в Агенцията по вписванията – В. като акт /№/, том /../, дело/ / от /дата/., като сключен поради измама.
Установено е по делото, от приет заверен препис от пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег./№/ от /дата/. на нотариус с рег./№/, с което И. П., починал на /дата/- наследодателаводатл на ищците-жалбоподатели в настоящето производство, е упълномощил В. А. да го представлява, както следва: пред Служба по вписванията при РС – Варна за снабдяване със заверен препис на н.а./ №/ том /../, дел/№/ от /година/; пред данъчните служби с цел снабдяване с данъчна оценка за същия имот и пред съответната служба Т. с цел снабдяване със скица на имота, като и да продаде, на когото намери за добре, и за цена, каквато намери за добре, имотът, находящ се в [населено място], [улица].
Установено е също така, че с н.а. /№/, том /../, рег./№/, дело/№/ на нотариус с рег./№/, вписан в АВ -В. като акт /№/, том /../., дело /№/ от /дата/., И. П. , действуващ чрез пълномощника си В. А., е продал на С. К. недвижим имот: дворно място, находящо се в град в [населено място], [улица], /№/ съставляващо УПИ /№/ , идентичен с УПИ/№/, цялото с площ от 545 кв.м в квартал /№/ по плана на града, ведно с построена в дворното място жилищна сграда, при граници на целия имот: улица, УПИ /№/, УПИ /№ / и УПИ /№/, за сумата от 2 335 лева, която е заплатена в брой, като в акта е вписано, че собствеността на продавача върху имота – предмет на продажбата – е удостоверена чрез н.а. /№ /, том /../, дело / №/ от /година /.
Установява се от приетия заверен препис от разписка от 16.11.2004 г., че на посочената дата ответника С. К. е заплатил на И. П. сумата от 12 000 лева за покупко-продажбата на имота, находящ се в [населено място], [улица]. от постъпилото по делото писмо изх.№92/19.11.2004г. е видно, че нот.дело /№/., в хода на което е съставен н.а./№/, том /../ рег./№/, е унищожено поради изтекъл срок за съхранение.
Установено е също така от приетите по делото препис от решение от 02.12.2008 г., постановено по гр.д.№ 3187/2005 г. на РС – Варна, от решение от 14.05.2010 г., постановено по в.гр.д.№ 301/2009 г. на ОС – Варна, и определение от 12.09.2011 г. по гр.д.№ 1671/2010 г. на ВКС , че искът на ищците против ответниците К. за унищожаване като сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия на договор от 16.11.2004 г. за продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. /№/том /../ рег./№/, дело /№/ на нотариус рег./№/ вписан в АВ – В. с вх.рег./№/от /дата/., акт /№/ том /../, дело /№/ г., е отхвърлена като неоснователен.
От заключението на приетата по делото съдебно-графологическа експертиза се установява, че подписите, положени в пълномощно от 12.11.2004 г. за упълномощител, в декларация по член 226, ал. 1 Д. и декларация по чл. 25, ал. 6 ЗННД за декларатор, са изпълнени от И. П..
Съдът е приел, че при подписване на пълномощното И. П. не е установено да е бил в състояние на тежко алкохолно опиянение, което да му пречи да разбира действията си, анализирайки събраните по делото гласни доказателста. Приел е, че упълномощителната сделка не страда от пороци на формата и искът с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД е неоснователен и го е отхвърлил. Изложил е съображения за това, че според нормата на член 472 от ГПК /отменен, но действащ към момента на упълномощителната сделка/ нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши /член 465, 466, алинея 1, 469, алинея 1, 470, 471/, както и когато при неговото извършване са били нарушени член 474, алинея 4 /относно личното явяване на участвуващите лица/, 475, 476, букви „а“, „в“, „г“ и „е“, 478, 479 и 485, алинея 2 ГПК, каквито обстоятелства не са установени по делото.
Съдът е приел, че по делото не е установено, че И. П. е упълномощил А., мотивиран само и единствено поради заблуждението, че ще го представлява по изпълнително дело. Посочил е, че измамата е основание за унищожаване на сделките, когато волеизявлението на страната е направено под действие на неверни представи, които трети лица /в конкретния случай/ са предизвикали умишлено в нея, като въвеждането в заблуждение следва да е оказало решаваща роля за сключване на сделката и е отхвърлил и иска с правно основание чл.29 ЗЗД.
Изложени са съображения за това, че основанието за унищожаемост по чл.31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си, като определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-конкретно дали това състояние е било такова, че да позволи при сключване на сделката да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно и без външна намеса за формира и да изрази волята си. В случая съдът е пирел, че не са събрани доказателства, че към момента на упълномощаването упълномощителят да е бил такова състоаяние, поради което е отхвърлил искът за прогласяване на унищожаемостта на основание чл. 31 ЗЗД като неоснователен.
Съдът е посочил, че съгласно трайната съдебна практика договорът, сключен при липса на надлежна представителна власт е недействителен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД, но правните действия, извършени от лице без представителна власт могат да бъдат потвърдени от представлявания. Прието е, че след като упълномощителната сделка е действителна, то не е налице сключване на сделка без представителна власт, поради окето е отхвърлен като неоснователен и искът с правно основание чл.42 ЗЗД.
Съдът е изложил съображения за това, че при предявен и иск с правно основание чл. 40 ЗЗД следва да се извърши преценка дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интересите на представляване и мотивите на представителя да го сключи, тоест да се изследва дали предоставените представителни права не са упражнени превратно и неизгодна ли е продажната цена с оглед предоставената свобода на договаряне. Посочено е, че при твърдение за договаряне във вреда на упълномощителя в тежест на ищците е да установят споразумяване между упълномощения и третото лице във вреда на представлявания.
Установено е , че в нотариалния акт като продажна цена на имота е вписана такава в размер на 2 335 лева, като е отбелязано, че данъчната оценка на продаваемия имот е в този размер, но от приета като доказателство разписка от 16.11.2004 г. е видно, че С. К. е заплатил на И. П. сумата от 12 000 лева за покупко-продажбата на имота, находящ се в [населено място]. Установено е също така, че на същата дата с вносна бележка К. е внесъл сумата от 1708,27 лева по изп.д.№ 4063/2004 г. на СИС при В., която сума е послужила за погасяване дълга на П.. Констатирано е, че по същото изпълнително дело е била изготвена техническа експертиза, вещото лице, по която е определило пазарна цена на процесния имот в размер на 12 000 лева. След сравняване на пазарната цена, определена от вещото лице по изпълнителното дело, и цената, която е реално заплатена за покупката на имота от ответника К. съдът е приел, че е налице съразмерност на престациите и не е налице договоряне във вреда на представлявания, поради което е отхвърлил и скъ с правно основание чл.40 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателите, чрез процесуалние си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички правно релевантни факти, за значението на мотивите на страната по сделката като основание за унищожаване на сделката поради измама, както и въвеждането в заблуждение за вида, характера, съдържанието и правните последици на сделката релевантни ли са като основание за унищожаване на сделката при иск по чл.29 ЗЗД. Поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представят решение от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. ІV г.о., в което е прието, че съдът е длажен да определи предмета на спора, решение от 18.11.2011г. по гр.д.№1964/2010г, ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички правно-релевантни факти, решение от 02.10.2014г. по т.д.№4309/2013г. І т.о. на ВКС, в което е посочено, че съдът е длъжен да даде отговор и да обсъди всички възражения на страните, решение от 04.02.2015г. по гр.д.№4297/2014г., І. г.о., за това че съдът е длъжен да изложи собствени доводи във връзка с направените в жалбата оплаквания, решение от 30.07.3013г. по гр.д.№1025/2012г., ІV г.о. на ВКС за значението на мотивите при сключване на сделката и въвеждането в заблуждение относно вида, характера и съдържанието на сделката като уснование за нейното унищожаване, решение от 03.04.2013г. по гр.д.№243/2012г., ІІІ г.о. на ВКС за фактическия състав на измамата
Настоящия състав намира, че по поставения въпрос за задължението на съда да обсъди всички правно релевантни факти отговор е даден вече в практиката на ВКС, изразена в решение от 20.02.2012г. по гр.д.№658/2011г. на ІІ г.о. на ВКС, решение от 08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. ІV г.о. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр.д.92/2009г. ІV г.о. на ВКС. В същата се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е неподустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Ето защо следва да се приеме, че задължение на съда е да се произнася относно съществуването или несъществуването на едно правоотношение, от което зависи изхода на спора, само ако е надлежно сезиран с иск, което в случая въззивният съд е направил.
По поставения въпрос за значението на мотивите на страната по сделката като основание за унищожаване на сделката поради измама, както и въвеждането в заблуждение за вида, характера, съдържанието и правните последици на сделката релевантни ли са като основание за унищожаване на сделката при иск по чл.29 ЗЗД настоящият съдтв намира, че е налице установено практика. Същата е намирила израз в постановеноте по реда на чл.290 ГПК решение от 19.01.2015 гр. д. № 1930 по описа за 2014 г.,ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че за фактическия състав на чл. 29 ЗЗД имат значение (относими са) доказателствата за личните качества, опитността и знанията на лицето, което твърди, че е било подведено да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Посочено е, че измамата, включително и по гражданското право, се установява само по съдебен ред – чрез иск или възражение (арг. от чл. 32 ЗЗД), както и че личността на страната по договора, която твърди измамата, е обстоятелство, годно да обоснове или да изключи възможността точно тя да бъде въведена в заблуждение. Прието е, че за успешното провеждане на насрещно доказване относими са доказателствата за качествата, опитността и знанията, които личността проявява в сходни житейски ситуации, близки до тази, в която е сформирана погрешната представа.
Така установената практика не е неправилна, поради което не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не се налага да се допусне касационно обжалване за да бъде коригирина същата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.11.2015г. по гр.д.№2445/2015г. на ОС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: