1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
гр.София, 30.05.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и трети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N435 описа на ВКС за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.08.2016г. по гр.д.№15441/2015г., с което ГС София е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът Г. Н. Д., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира заплащане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Г. Н. Д. , извършено със заповед № РД-15-ЗМ-3/ 19.03.2015г. на Изпълнителния директор на „– [фирма] и на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ ищцата Г. Н. Д. е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението- „контрольор по редовността на пътниците /общ контрол/“ в сектор „Контрол по редовността на пътниците“, отдел „Маркетинг“, дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“ при – [фирма] . С решението е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ – за сумата от 6 487,02лв., претендирана като обезщетение за времето на оставане без работа в резултат на уволнението за периода 19.03.2015г. – 19.09.2015г.
Установено е по делото , че между старните е съществувало валидно трудово правоотношение, като същото е прекратено със заповед № РД-15-ЗМ-3/ 19.03.2015г. на Изпълнителния директор на „– [фирма] на основание чл.187, т.10 и чл.190, ал.1 КТ, поради това , че е отказала да изпълни разпореждане на ръководството да напусне зала, в която се е провеждала работна среща, с което е нарушита вътрешните правила за етично поведение.
Съдът е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е постановено в нарушение на процедурата по чл.333, ал.1 и ал.2 КТ. Установено е от представените от ищцата и неоспорени от ответника медицински документи и заключението на медицинската експертиза, че към датата на уволнението тя се ползва от закрилата по чл.333, ал.1 , т.3 КТ, тъй като страда от заболяване, /захарен диабет- тип ІІ/, попадащо в обхвата на Наредба № 5/1987г. Прието е, че не се установява преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят да е искал и съответно да е получил разрешението на Инспекцията по труда, след мнение на ТЕЛК. Съдът е изложил съображения за това, че фактът, че ищцата не е страдала от посоченото заболяване в предишни години /към 2012г. – за която година от ответника са ангажирани единствено доказателства за извършен профилактичен преглед/, както и обстоятелството, че ищцата не е ползвала отпуски за временна нетрудоспособност, в резултат на заболяването, е ирелевантен, тъй като преценката за наличието или липса на основание за ползване на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, е към датата на уволнението, като се е позовал и на константната съдебна практика, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 817/10.05.2004г. по гр.дело № 1749/2002г. на ІІІ г.о. на ВКС. Съдът е приел, че е закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ има обективен характер и тя важи винаги когато работникът страда от заболяване, посочено в Наредбата, към релевантния момент- датата на уволнението. С обжалваното решение е прието, че законовата закрила е изключена само в хипотезата , при която работникът /служителят съзнателно е укрил обстоятелството, че не страда от болест, попадаща в приложното поле на Наредбата, за която от работодателя му е изискана информация. Съдът е счел, че при доказаната закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ и липсата на разрешение на Инспекцията по труда за уволнението на ищцата, същото се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено само на това формално основание, като при тази хипотеза съдът не дължи произнасяне по въпроса за наличието или липсата на реализирани от работника дисциплинарни нарушения. Съдът е приел, че основателността на претенцията по по т.1 на чл.344, ал.1 КТ обуславя основателността и на иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ, но е отхвърлил като недоказана исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3 , вр. с чл. 225, ал.1 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: следва ли съдът да приеме, че е налице предварителна закрила по чл.333 КТ при уволнение без да е представено експертно решение на ТЕЛК. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателя въпрос. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС , намерила израз в постановени по реда на чл.290 ГПК решения по гр.д. № 1188/ 2009 г., ІІІ г.о. на ВКС и решение по гр.д. № 477 / 2010 г., ІV г.о. на ВКС. В същата се приема, че липсва легално вменено задължение за работника да уведомява работодателя си предварително за наличието на болести, даващи право на закрила или да представя съответните документи , както и че принципът за обективния характер на закрилата има изключение само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената наредба. Приема се, че преценката на условията за наличие на предварителна закрила по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е необходимо да бъде извършена от работодателя към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и задължение на работодателят е предварително да събере за работниците или служителите, които смята да уволни, информация за заболяванията по смисъла на Наредба № 5 от 20 февруари 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда.
Практиката по поставения от жалбоподателя въпрос е уеднаквена и не се налага да бъде променяна, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, вр.чл.80 ГПК и т.1 от ТР№6/2012г. ОСГТК на ВКС на ответника по жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.08.2016г. по гр.д.№15441/2015г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: