Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр.София, 10.04.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито заседание на първи април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря ю.гЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4477 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.02.2013г. по гр.д.№7198 / 2012г., с което ГС София е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
С определение от 15.11.2013г. ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса относно приложението на закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ в случай, че когато заповедта за уволнение е връчена на работника той е бил на работното си място и не е уведомил, че има издаден болничен лист за продължаване отпуска поради болест
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл поправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът П. И. П. не се явява, не изпраща представител и не взема становище по спора.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от П. И. искове и е отменил уволнението му, извършено със Заповед №396/17.03.2010г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, възстановил го е на заеманата отпреди уволнението работа- „оперативен дежурен КПП, в отдел “Режим и охрана”. Съдът е счел , че уволнението е незаконно, тъй като ищецът- ответник по жалба, е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, за което е представил болничен лист на работодателя си, а последният не е поискал разрешение от Инспекцията по труда преди прекратяване на трудовото правоотношение, така както го задължава разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ. Установено е по делото, че работникът е бил в отпуск по болест от 16.02.2010г. до 17.03.2010г., на 18.03.2010г. при отказ му е връчена заповедта за уволнение, а на 31.03.2010г. му е бил издаден нов болничен лист, в който е посочено, че е продължен първия – от 18.03.2010г. до 17.04.2010г. При тези данни съдът е счел, че ответникът по жалба е бил в законен отпуск по болест за времето от 16.02.2010г. до 17.04.2010г. Прието е за установено, че е нарушено изискването на чл.333, ал.1 КТ и това съставлява достатъчно основание за отмяна уволнението като незаконно, без да се налага да се изследва въпроса налице ли е соченото в заповедта основание за това – чл.328, ал.1, т.2 КТ.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса относно приложението на закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ в случай, че когато заповедта за уволнение е връчена на работника той е бил на работното си място и не е уведомил, че има издаден болничен лист за продължаване отпуска поради болест, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че в трайната си практика, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения : решение от 04.07.2012г. по гр.д.№1185/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, решение от 18.07.2012г. по гр.д.№1220/2011г. ІІІ г.о. на ВКС, решение от 13.10.2010 год. по гр. д. № 1130/2009 год., ІІІ г.о. на Върховният касационен съд приема, че закрилата по чл. 333 ,ал.1, т.4 КТ, се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят не може да уволни работник или служител, който към този момент е започнал ползването на разрешен му отпуск. Същата не е не е приложима в случай, че работникът или служителят макар и да е бил в разрешен отпуск според издадения му болничен лист, се е явил на работното си място, не е представил издадения болничен лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск поради болест.
С обжалваното решение въззивният съд в противоречие с така установената практика е приел, че П. И. се ползува от закрилата по чл.333, ал.1 т.4 КТ, независимо от факта, че на 18.03.2010г. е бил на работното си място и при отказ му е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и той не е уведомил работодателя си, че се намира в надлежно разрешен отпуск по болест. Решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът, като вземе предвид, че служителят не се ползва от предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.4 КТ, ще следва да разгледа спора по същество, като прецени законността на извършените уволнения по чл.328, ал.1, т.2 КТ.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 20.02.2013г. по гр.д.№7198 / 2012г. на ГС София.
Връща делото на същия съд за разглеждане спора по същество от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: