О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
гр.София, 09.03.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N608 описа на ВКС за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.10.2015г. по гр.д.№6577/2015г. на ГС София, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – „91 Гимназия с преподаване на немски „Проф. К. Г.” чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответник Х. Ж. Х., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил „91-ва Гимназия с преподаване на немски език „Проф. К. Г.”, да заплати на Х. Ж., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ сума в размер на 678, 62 лв. /шестстотин седемдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение на извършено със заповед № 546/ 27.06.2014 г. на Директора на гимназията, начислено за периода от 26.11.2014 г. до 01.01.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 01.09.2014 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане. Със същото решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, е отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Х. Ж., извършено със заповед № 546/ 27.06.2014 г. на Директора на гимназията и го е възстановил на заеманата до уволнението длъжност „младши учител”,
По делото е прието за установено, че между страните по спора на 16.09.2013 г. е сключен трудов договор, по силата на който Х. Ж. се е съгласил да изпълнява длъжността „младши учител” в „91-ва Гимназия с преподаване на немски език „Проф. К. Г. ”, като в чл. 2.3. от съдържанието на този трудов договор страните са постигнали съгласие, че той се сключва за определен срок, а именно до 30.06.2014 г.
Съдът е изложил съображения за това, че условията, при които може да се сключи трудов договор за определен срок, са изрично регламентирани в императивните разпоредби на чл. 68 КТ и страните са длъжни да се съобразяват с тях, като те не могат да се дерогират дори по изрична тяхна обща воля. Посочено е, че с изменението на чл. 68 КТ с ДВ, бр. 25 от 2001г., която редакция на разпоредбата е в сила към момента на възникване на процесното правоотношение, са създадени ограничения за сключване на трудов договор за определено време, като е прието, че то е допустимо единствено в две групи случаи, уредени в чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ. Съдът е приел, че не се установява в процесния случай да са налице и предпоставките на чл. 68, ал. 4 КТ, съгласно който по изключение срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ за срок най-малко от една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, тъй като в § 1, т. 8 от ДР на КТ е дадена легална дефиниция на понятието „изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, като е предвидено, че то е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Прието е, че в процесния случай работодателят нито твърди, нито доказва съществуването на обективни причини, които да могат да се квалифицират като изключение по смисъла на посочените разпоредби, а такива няма посочени и в сключения между страните трудов договор от 16.09.2013 г., а в последния е налице единствено клауза, с която се определя срока, за който той ще обвързва страните, но не са изложени никакви причини, които са наложили сключването на договора като срочен.
При тези данни съдът е счел, че постигната между страните уговорка за срока на действие на процесния трудов договор, е в нарушение на императивните разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ, поради което следва да се приеме, че по силата на правилото на чл. 68, ал. 5 КТ срочният трудов договор, сключен между Х. Ж. и гимназията се е трансформирал в договор за неопределено време и не може да бъде прекратен на основание чл. 325, т. 3 КТ, което е основание, приложимо само при срочните договори. Съдът е уважил предявения иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ , а предвид установената незаконност на уволнението и причинната връзка между него и оставането на това лице без работа съдът е приел, че са налице всички предпоставки, обуславящи дължимостта на обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ за целия исков период.
Съдът е приел също така, че правото на ищеца да предяви исковето по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ не е погасено по давност.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда в мотивите да обсъди всички доводи и възражения, за правното значение на съгласието на работник да работи по срочен трудов договор и за правното значение на неявяването на работа след изтичане срока на срочен договор. Представя решение от 14.11.2014г. по гр.д.№1609/2014г. ІV г.о. на ВКС, в което е прието , че фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му – чл. 236 ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че е налице задължителна практика на ВКС, вкл. цитираната, в които е отразена необходимостта въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал и да достигне до собствено решение, като отговори на доводите и оплакванията в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, а не контролно-отменителна. Посочено е и, че когато той потвърждава първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд при съвпадение на фактическите и правните изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност – т.е. когато тя е еднаква по обем и при двете инстанции, тъй като не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства пред въззивния съд; в този случай въззивният съд мотивира решението си, като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, с които обосновава изводите си по съществото на спора /реш. № 346/ 25.11.2011 по г.д..№ 1387/2010, ГК, ІІІ ГО на ВКС/. Така установената практика не се нуждае от промяна или осъвременяване. Въззивната инстанция се е съобразила с нея като е изложила и собствено становище по основателността на повдигнати оплаквания. Доколко тези мотиви са пълни и обосновани не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
Практиката на ВКС е уеднаквена и по въпроса за правното значение на съгласието на работник да работи по срочен трудов договор , изразена и в решение № 80 /2012 по гр.д. 640/2011г., ІІІ г.о на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и с нея са указани необходимите съдържателни изисквания за сключване на трудови договори съгласно чл. 68 КТ и в съответствие с нея е постановено обжалваното решение.
Що се до въпроса за правното значение на неявяването на работа след изтичане срока на срочен договор, то настоящия състав намира, че същият не е от значение за изхода на делото по конкретния спор. Това е така, защото в случая, за да направи извод за незаконност на прекратяването на трудовия договор поради изтичане на уговорения срок, въззивният съд е приел, че трудовият договор не е срочен. След анализ на събраните по делото доказателства е направен извод, че страните не са постигнали съгласие за определен срок на трудовия договор. Непосочването на въпрос от значение за спора, който да е обусловил решаващите изводи на съда, съставлява достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване./т.1 ТР№1/2009г- ОСГ ТК на ВКС/.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 900 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.10.2015г. по гр.д.№6577/2015г. на ГС София.
ОСЪЖДА „91 Гимназия с преподаване на немски „Проф. К. Г.” да заплати на Х. Ж. Х. сумата 900 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: