1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 629
гр.София, 07.06.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3767 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.03.2016г. по гр.д.№14076 / 2015г. на ГС София, с което е отхвърлен частично иск предявен на основание чл.415 ГПК.
Жалбоподателят – С. С. Б., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение в частта му, с която искът, предявен на основание чл.415 ГПК, е уважен, съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд е констатирал, че по поставения за разглеждане въпрос в изложението за допустимост на касационното обжалване : „ В случаите на доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, прилагат ли се разпоредбите на специалния Закон за енергетиката или те се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от Закона за защита на потребителите, регламентираща непоисканата доставка на стоки или услуги, предвид правото за прилагане на разпоредбите, осигуряващи по-висока степен на защита на потребителите при противоречие между два закона, установено в § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите?”, е образувано тълкувателно дело №2/2016г. ОСГК на ВКС, поради което е спрял производството по делото на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. установи, че е прието решение по тълкувателно дело №2/2016г. ОСГК на ВКС, поради което производството по настоящето дело следва да се възобнови.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение , е отхвърлил иска на [фирма] срещу С. Б., с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, за признаване за установено, че последният дължи заплащане на цена на доставена топлинна енергия за горницата над 5133,62 лв до сумата 6 574,56 лв. Въззивният съд е потвърдил решението в останалата му част, с която искът е уважен за сумата 5133,62 лв .
От събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът е приел за установено, че при спазване на чл. 125 ЗЕ, 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ на С. Б. е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. Съдът е приел за установено , че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Съдът е счел, че имотът е топлоснабден, като предвид липсата на осигурен достъп за реален отчет на доставената енергия, същата е начилена по реда на чл. 69 от Наредба 16 – 334/06.04.2007г. Прието е че дължима цена за потребената топлинна енергия възлиза на сумата 5 133,62 лв и за тази сума е уважен предявения иск, като е отхвърлен до пълния претендиран размер от 6 739 лв.
В изложение по чл.284, ал.4 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: прилагат ли се разпоредбите на специалния Закон за енергетиката или те се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от Закона за защита на потребителите, регламентираща непоисканата доставка на стоки или услуги. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че на така поставеният въпрос съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, включително изразена и в даденото разрешение в решението по тълкувателно дело №2/2016г. ОСГК на ВКС. В последното е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Изложени са съображения за това, че с приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост, като за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление”. Посочва се, че тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режимна етажна собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. З., който изрично забрани доставката на централно отопление без искане на потребителя, но законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл.133 ал.2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр.30/ 2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа и не може да става въпрос за противоречие между двата закона- ЗЕ и З..
Именно в съответствие с тази практика е дал своето разрешение и въззивният съд в обжалваното решение. Същата практика не се налага да бъде променяна поради промяна в обществените отношения, предмет на регулацията, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№3767/2016г. по описа на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.03.2016г. по гр.д.№14076 / 2015г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: