О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
гр.София, 28.05.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1789/ 2014г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.12.2013г. по гр.д.№777/2013г., с което ОС Русе e отхвърлил иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Жалбоподателите П. Й. М. и М. М. М. чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси по които има противоречиво произнасяне на съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът – [община], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалбване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд с обжалваното решение, като е отменил решение от 04.03.2013 г. по гр.д.№ 3940 / 2012 г. на РС Русе, в частта, в която [община] е осъдена да заплати на П. и М. М. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като неоснователни в размер на 5050 лева за всеки един, предявени като частични.
Прието е за установено по делото, че с решение по гр. д. №330/2011г. на ОС Русе жалбоподателите – ищци са били обезщетени от застрахователя на виновния за деликта за претърпените немуществени вреди, от смъртта на дъщеря им. По делото е прието, че пряката причина довела до смъртта на дъщеря им е нарушаване правилата за движение на пътищата от водача на товарния автомобил, поради което твърдението на ищците, че деликтът е в резултат и от бездействието на общината е неоснователно. Прието е, че недобрата поддръжка на подлез, намиращ се в близост до мястото на злополуката, не се явява в причинна връзка с ПТП-то, довело до смъртта на П. Й., а увреждането е в пряка връзка с ПТП настъпило по вина на водача на МПС-то.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за това кога следва да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка при непозволено увреждане и кога възниква солидарна отговорност при няколко причинители на вредата. Поддържат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не представят противоречива практика.
С оглед на тези съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване по поставенитие от тях въпрос. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и постановени по реда на чл.290 ГПК решения: решение от 27.12.2011г. по гр.д.325/2011г. ІІІ г.о. на ВКС, решение от 23.07.2012г. по гр.д.№1561/2011г., ІІІ г.о на ВКС и решение от 19.06.2012г по гр.д.№171/2011г., ІV г.о. на ВКС. В същата е прието, че причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди, като това следва и от изричната разпоредба на на чл.51, ал.1 ЗЗД. Посочва се, че между деянието и настъпилата вреда следва да има причинно следствена връзка, което е елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД и не подлежат на обезщетяване вреди, които макар и да имат връзка с поведението на ответника по иск за обезвреда по чл.45 ЗЦЗД, не се явяват пряка и непосредствена последица на извършения от него деликт. Прието е, че причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана и когато вредоносното събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите. Тази практика не е противоречива, нито са налага да бъде променяна, поради което не са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалба следва да се присъдят направените пред ВКС разноски в размер на 652 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.12.2013г. по гр.д.№777/2013г. на ОС Русе.
ОСЪЖДА П. Й. М. и М. М. М. да заплатят на [община] сумата 652 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: