1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
гр.София, 17.11.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3046 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.02.2016г. по гр.д.№3174/2015г. на АС София, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.26 ЗЗД, чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.79 ЗЗД.
Жалбоподателят – Ю. Т. Х., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът- [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил предявените от Ю. Т. срещу – [фирма] искове:
– иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, във вр. с чл. 17 от ЗЗД, с който е поискал да се обяви нищожността на договор за продажба, извършен с нотариален акт № 112 от 30.11.2007 г., т. III, рег. № 6309/2007 г. на нотариус, вписан под № 142 в регистъра на нотариалната камара, район на действие – Районен съд София, с който Ю. Т. е продала на- [фирма] недвижим имот – апартамент с площ от 145 кв.м., трети надземен етаж, ведно с прилежащите ид.ч. от общите части на сградата и от правото на собственост върху УПИ V – 7, кв. 502 по плана на [населено място].
– иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на прикрития с договора за продажба договор за грижа и месечна издръжка,
– иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, с който ищецът е поискал заплащане на сумата от 55000 лв., представляваща неизпълнение по договора за грижи и месечна издръжка, за периода от 01.03.2011 г. до 15.06.2013 г.;
От приложените по делото доказателства е прието , че страните по делото са сключили договор за продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 112 от 30.11.2007 г., т. III, рег. № 6309/2007г. на нотариус, вписан под № 142 в регистъра на нотариалната камара, район на действие – Районен съд София, с който ищецът е прехвърлил на ответника собствеността на недвижимия имот – апартамент в [населено място] , като продавачът Ю. Т. е запазил за себе си пожизнено правото на ползване на имота. Установено е, че в т. V на договора е вписано, че купувачът е поел задължение да извърши всички необходим правни и фактически действия, свързани с водене на преговори и сключване на договори с А. Н. за изпълнение на задължението му като кредитополучател и заличаване на учредените ипотеки. Прието е, че заличаването на двете ипотеки върху имота не се оспорват от ищцата. Прието е съща така, че писмени доказателства /обратен документ/, че сключеният договор за продажба е привиден /симулативен/ и прикрива правните последици на договор за прехвърляне на правото на собственост върху имота срещу задължение на правоприемника за издръжка и грижи, както и за размера на тази издръжка не се представят от ищеца.
Съдът е изложил съображения за това, че събраните доказателства за заплатена от ответника продажна цена и последващо заличаване на учредените ипотеки, обезпечаващи чужди парични задължения в размер на 540 000 лв., както и отсъствието на нарочен обратен документ, който да удостоверява, че страните не са искали правните последици на договора за продажба, а са искали последиците на прикрития договор за издръжка и гледане, обосновават извод, че предявеният установителен иск за прогласяване нищожност на сделката поради симулативност е неоснователен и го е отхвърлил.
Съдът е приел, че от събраните доказателства не установяват твърденията на ищцата за сключен с ответника прикрит /дисимулиран/ действителен договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имот срещу задължение за месечна издръжка и гледане, който следва да се развали при виновно неизпълнение на задълженията от страна на правоприемника. Съдът е отхвърлил и този иска като неоснователен при тези данни.
Съдът е приел, че отсъствието на друг договор между страните, различен от материализирания в нотариален акт № 112/30.11.2007 г. обосновава неоснователността и на третия обективно съединен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, с който ищцата е поискала за заплащане на сумата от 55000 лв., представляваща неизпълнение по договора за грижи и месечна издръжка, за периода от 01.03.2011 г. до 15.06.2013 г., ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на исковата молба в канцеларията на съда – 04.07.2013 г., поради което подлежи на отхвърляне.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговр на правни въпроси от значение за спора: представлява ли начало на писмено доказателство „обратен документ” с нотариална заверка на подписа , съдържащо изявление на страна по оспорваната сделка и следва ли в този случай да бъдат изсушаните гласни доказателства пред първата инстанция,ако в нотариалния акт продавача е направил изявление за получаване на продажната цена в брой, а в друг документ купувача е декларирал, че ще я плаща на вноски кои правни последици се прилагат,липсата на еквивалентност на насрещните престации следва ли да бъде обсъдена от съда , както и продажбата на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с юридическо лице съставлява ли законосъобразна сделка. Поддържа основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС даващи отговор на въпроса кой писмен документ съставлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ГПК, как се опровергава съдържанието на нотариален акт и ка се разкрива симулаци по отношение на продажната цена при нотариално офорвен договор за продажба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че по поставените от жалбоподателката въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като съдът, в обжалваното решение, е дал разрешение на същите в съответствие с практиката на ВКС. В същата, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения: от 17.07.2012г. по гр.д. № 824/ 2011 г., ІV г.о на ВКС , от 26.01.2012г. по т.д.№ 638/ 2010г, І т.о на ВКС и от 12.01.2016 г по гр. д. № 1870 /2015г., ІІІ г.о на ВКС, е прието, че документът, съставляващ начало на писмено доказателство следва да изхожда от насрещната страна (или да удостоверява изявленията и пред държавен орган) и да създава убеждение за вероятност на твърдението за привидност на материализираното в документ изявление, като при начало на писмено доказателство, свидетелски показания са допустими за установяване привидността на съдържащите се в документа изявления, ако са поискани. Посочва се, че при относителната симулация волеизявлението на страните съдържа две части: изявява се желание за сключване на сделката, при спазване на предписаната форма, която сделка става достояние на третите лица, от друга страна – страните са постигнали съгласие, че не целят правните последици на обективираната пред третите лица сделка, а действителната им воля е различна от външно изявената. Приема се също така, че вторият елемент на волеизявлението, разкриващ действителната воля на страните, ако е изразен в писмен документ, представлява обратно писмо и, ако е истински, разкрива пълно симулацията, като е основание за прогласяване на нищожността на сделката по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД. В практиката е прието, че страната, която е подписала договора, е извършила изявление в частен документ със съответното съдържание и когато тази страна твърди в хода на делото, че отразената в документа сделка е симулативна, всъщност желае да опровергае съдържанието на писмен документ, в който случай съгласно чл.164, ал.1, т.6 ГПК свидетелските показания са недопустими, освен ако няма изрично съгласие на страните/ал.2 на чл.164 от ГПК/ или при т. нар. начало на писмено доказателство/чл.165, ал.2 от ГПК/.
Така установената практика не е неправилна, поради което не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не се налага да се допусне касационно обжалване за да бъде коригирина същата.
Що се касае до въпраса продажбата на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с юридическо лице съставлява ли законосъобразна сделка, Върховният касационен съд, састав на ІV г.о. намира, че този въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е отзначение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда,а в случая такъв въпрос не е обсъждан от въззивния съд. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен такъв въпрос от жалбоподателя. В този смисъл е даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разниски в размер на 3000 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.02.2016г. по гр.д.№3174/2015г. на АС София.
ОСЪЖДА Ю. Т. Х. да заплати на [фирма] сумата 3000 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: