О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
гр.София, 27.02.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N. описа за 2016год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.04.2016г. по гр.д.№343/2016г, с което Градски съд София е отхвърлил иск с првно основание чл.92 ЗЗД.
Жаподателят – Й. С. Р., чрез процесулния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Й. С. срещу [фирма] иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 14 600 лв. – неустойка за неизпълнение на договорното задължение за доставяне на електрическа енергия за имот, находящ се в [населено място], през периода 15.09.2012г. – 15.09.2013г.
Съдът е приел, че през процесния период 15.09.2012г. – 15.09.2013г., страните не са обвързани от облигационно правоотношение за предоставяне на електрическа енергия за битови нужди по реда на чл.117, ал.1, т.1 – т.3 ЗЕ, нито ищцата Й. С. е потребител по смисъла на чл.4, ал.2 от Общите условия на ответника [фирма]. Прието е, че е в тежест на ищцата –жалбоподател в настоящето производство, да установи, че има сключен писмен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, съгласно изискването на чл.117, ал.1, т.3 ЗЕ, или да е собственик или ползвател на присъединения имот, съобразно чл.4, ал.2 ОУ. Прието е, че издадената от ответника фактура за дължима от ищцата цена на доставена електроенергия и извършеното от ищцата плащане, касаят изцяло извънпроцесен период 20.10.2011г. – 23.11.2011г. Установено е от първоначалната и допълнителна съдебно-техническа експертиза, че до 30.11.2011г., т.е. преди процесния период, клиентският номер и партидата на имота се водят на името на ищцата, а считано от 01.12.2011г., т.е. в рамките на целия исков период, има записване на името на трето за спора лице , от когато е възстановен договорът му за електрическо потребление. Установено е, че присъединяването е извършено на основание подадени на 30.11.2011г. заявление и декларация от третото лице Т. С., според които е собственик на имота по силата нанот. акт № 150, н.д.№37698/24.11.1997г. и е влязъл във владение.
Съдът е посочил, че щом страните не са обвързани от договорно правоотношение за предоставяне на електрическа енергия през процесния период, не следва да се ангажира договорната отговорност на ответника за обезщетение в размер на неустойка по неговите Общи условия, по повод твърдяно неизпълнение на договорно задължение през същия период. При така установените факти съдът е приел, че искът по чл.92, ал.1 ЗЗД е неоснователен следва да се отхвърли.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в с решението е даден отговор на материалноправен и процесуален въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС: за задължението на съда да определи правилно предмета на спора и за задължението на доставчика при прекратяване на облигационното правоотношение за доставка на електроенергия да отправи писмено предупреждение и ако не спази това изискване дължи ли обезщетение за това. Представя решение от 09.03.2016г. пс гр.д.№6670/2014г., І гр.о.- за задължението на съда да определи правилно предмета на спора, решение от 02.02.2015г. по гр.д.№4265/2014г., ІV г.о. за това, че съдът определя предмета на спора съобразно всички правно релевантни факти, решение от 22.12.2015г. по гр.д.№6209/2014г., І г.о.- същия смисъл, решение от 11.06.2015г. по гр.д.№5920/2014г., ІІІ г.о., за това, че наличието на основание за носене на отговорност за неизпълнение на договорни задължения в отношения между доставчик на електроенергия и потребител се извежда на базата на постигнатите между тях договорености. Позовава се и на ТР№4/2013г. ОСГТК на ВКС за отговорността на обществения снабдител- енергийно предприятие. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване..
С оглед установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира,че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси и на соченото от нея основание. На поставените в изложението въпроси съдът е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно ТР № 4 от 29.01.2013г. по т.д.№ 4/2012г. на ОСГТК на ВКС и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 11.06.2015г. по гр.д.№ 5920/ 2014г., ІІІ г.о. прекъсването на снабдяването с електроенергия в нарушение на предпоставките, предвидени в закона и в общите условия е неизпълнение на договор /снабдяването с електроенергия е определено в закона като услуга в обществен интерес и доставката се осъществява по силата на договор/. Приема се, че общественият доставчик на електрическа енергия следва да носи отговорност за причинени вреди на потребителите на електрическа енергия вследствие преустановено подаване на електроенергия, като определящо за отговорността е, че потребителите са останали без електрическа енергия по вина на доставчика. Посочва се, че изводите си за наличие на основания за носене на отговорност за неизпълнение на договорни задължения в отношения между доставчик и потребител, съдът следва да извежда на базата на постигнатите между тях договорености, при съобразяване със стандартите, заложени в Директива № 93/19 на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, изискващи осигуряване на по-ефективна защита на потребителя. В конкретния случай съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД именно като е определил правилно предмета на спора, но е приел , анализирайки всички доказателства по делото, че между жалбоподателката – ищец в производството и ответното дружество няма сключен договор за потребление на електрическа енергия през процесния периад, а потребител на същата по силата на договорна обвързаност е трето на спора лице, поради което не е налице неизпълнение на договорни задължения от страна на дружеството по отношение на жалбоподателката.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на 11.04.2016г. по гр.д.№343/2016г. на Градски съд София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: