О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр.София, 18.03.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N60 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.07.2014г. по гр.д.№ 12293 / 2013г., с което ГС София е уважил искове с првно основание чл.55 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и е отхвърлен иск с правно основание чл.79 ЗЗД.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговр на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиви и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответниците Р. Б. Х. и Й. Г. Х., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е осъдил [фирма] да заплати на Р. и Й. Х. сумата от 6000 евро, равняващи се на 11 734. 98 лв. на основание чл. 55, ал.1, предл.3, вр. чл. 88, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 15.06.2011г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 ЗЗД да заплати сумата от 1304.51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.05.2010 г. до 14.06.2011 г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 14 от договора за проектиране от 15.01.2008г. сума в размер на 1847.30 евро, представляваща неустойка за забава, както и разноски по делото в размер на 2 390.08 лв. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от [фирма] насрещен иск срещу Р. и Й. Х. с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 266 от ЗЗД, вр. чл.3 т.3 от договора за проектиране от 15.01.2008 г. за заплащане на сумата от 4 000 евро.
На основание чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба следва да се остави берз разглеждане срещу обжалваното решение в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.92 ЗЗД с цена под 5000 лева.
По делото е установено от събраните писмени доказателства, че на 15.01.2008 г. между страните – Х., като възложители и дружеството в качеството на изпълнител е сключен договор за изработка с предмет – проектиране на обект „жилищна сграда и подземен гараж“, находящ се в , кв. , [населено място]. Установено е, че страните са се споразумели крайният срок за изпълнение на договора да е от 15 –30.05.2008 г. срещу възнаграждение в общ размер на 14 873 евро, платими, както следва: 2 000 евро след внасяне на идейния проект в ДАГ; 4 000 евро след одобряване на идейния проект; 4 000 евро при внасяне на техническа проектна документация в пълен вид в ДАГ; останалата сума – след одобряване на проекта от компетентни органи и предаването на пълната проектна документация на възложителя.
Прието е, че от представените по делото разписка от 17.01.2008 г. за сумата от 2 000 евро и платежен касов ордер от 09.11.2009 г. за сумата от 4000 евро, че възложителите са заплатили на изпълнителя сумата от 6 000 евро.
От съдебно-техническата експертиза, приета във въззивното производство, е установено, че дружеството е внесло идеен проект, който е върнат с писма № АП- 94- Р-5/ 26.02.2008 г.- 14.10.2008г. и № АП- 94- Р-5/07.08.2008г. за отстраняване на несъответствия, като е посочено, че в инвестиционният проект кота-корниз не съответства на определената със зоната по Общия устройствен план, градоустройствената виза следва да бъде актуализирана с нанесени параметри на застрояване, отразяващи определените устойствени зони, съгласно ЗУЗСО, в сила от 28.01.2007г., които неточности са коригирани от проектантите в следващата фаза на проектирането – техническият проект, който не съдържа всички необходими части, изискуеми от Наредба № 4 от 2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти е върнат от ДАГ с писмо № АП 94-Р-2/ 23.02.2010 – 08.03.2010г. за допълване и уточняване: да се представи актуална скица на имота, изготвена от районната администрация; да се приложи четлива цветна скица за проектиране, придружена с одобрен Работен Устройствен План (КЗСП), фасадите да бъдат привързани към одобрения РУП като се представят ясно котите корниз и кота било с абсолютни стойности; в ситуацията и в трасировъчния план да се укажат всички отстояния.
Установено е от заключението на вещото лице, че след представяне на актуална скица, четлива цветна виза и данни, че съседната сграда е законна и заварена, не би имало законни пречки за одобряване на проекта и издаване на разрешение за строеж, но при изслушване на заключение в съдебно заседание на 09.06.2014 г. вещото лице е заявило, че не е изготвен пълен технически проект от страна на ответниците и не съществува одобрен цялостен проект.
Съдът е кредитирал изслушаната и неоспорена от страните СТЕ, поради което и решаващият въззивен съдебен състав приема, че са налице предпоставките на чл. 87, ал.1 от ЗЗД за едностранно разваляне на неизпълнената част от договора. Прието е, че предвид изложеното за ищците е възникнало правото по чл. 262, ал.2 ЗЗД- в качеството си на възложител на работата да получат обратно сумата, която са платили по договорената, но неизпълнена работа, независимо че на 20.02.2010г. са подписали предавателно-приемателен протокол, при което искът е основателен за претендираната сума от 6 000 евро, ведно със законната лихва от 15.06.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е приел за установено, че ответникът не е изпълнил задължението си, поето с договора и отговорността му следва да бъде ангажирана и за заплащане на обезщетение за причинените от забавата му вреди до размера на неустойката от 10 % от общата сума и искът с цена 1847,30 лева с правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. В тази й част касационната жалба както бе посочено по-горе следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на насрещният иск на дружиството съдът е приел, че същият е неоснователен. Счел е, че съгласно чл.2, т.3 от договора за изработка сумата от 4 000 евро е дължима при внасяне на техническата проектна документация в ДАГ в пълен вид, а внесената такава не е била пълна видно от приложеното по делото писмо на ДАГ от 23.02.2010г. Съдът, изследвайки действителната воля на страните, изразена в договора съгласно правилата на чл. 20 от ЗЗД, е приел че постигнатото съгласие не е детерминирало плащането на съответната част от възнаграждението с факта на внасяне на документацията в ДАГ, а е обусловило възникването на вземането с внасянето й в пълен вид, така че да бъде годна за одобряване от административния орган. Посочено е, че след като договорът за изработка е развален, изпълнителят няма право да търси реално изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение, като съдът се е позовал на практика, според която когато част от поръчаната работа е била изпълнена, изработващият има право на частично възнаграждение, само ако поръчващият е приел част от изработеното и при условие – то да му бъде полезно , а в случая не е налице нито едно от посочените условия.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за това допустимо ли е обосноваване на изводи в съдебното решение въз основа само на част от доказателствата по делото, за невъзможността да се допусне разваляне на договор, когато е налице незначително неизпълнение с оглед интереса на кредитора, за възможността да се развали договор, кагото е налице приемане на извършената по него работа, за значението на полезността на работата с оглед разпоредбата на чл.267, ал.1, т.2 ЗЗД при договор за изработка и за задължението на възложителя да заплати приетата работа. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Позовава се на П№3/1973г.Представя решение от 03.08.2010г. по гр.д.№897/2009г., ІІт.о. на ВКС, според което прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД налага преценката за съотношението между изпълнената и неизпълнената част от задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението и не се допуска разваляне, респективно прекратяване на договора, ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, решение от 27.05.2009г. по гр.д.№747/2009г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че в случаи на едностранно разваляне на договора , при вече започнало и обективирано частично изпълнение, като основание за плащане на възнаграждение при оспорване от страна на възложителя от значение са изричното приемане на изработената част , причината, довела до незавършване на изработката и ползата за възложителя от вече реализираното, както и дали съответната част от поръчката може са бъде полезна на поръчващия , като право на частично възнаграждение изпълнителят ще има дори когато в последствие договорът е развален поради негово неизпълнение , щом възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна , решение от 15.03.2010г. по т.д.№390/2009г. Іт.о. на ВКС, в което е прието, че при договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа – чл.266, ал.1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането – 264, ал.2 ЗЗД, като и полезността на работата за възложителя по чл.267, ал.1, изр.2 ЗЗД, е основание за ангажиране на отговорността му за заплащане на обезщетение, решение от 26.07.2010г. по гр.д.№420/2009г. , ІV г.о. на ВКС, в което е посочено, че съдът тълкува отделната уговорка предвид систематичното и място в договора и общия му смисъл, преценявайки може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание; преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му, решение от 17.07.2009г. по гр.д.№283/2009г., ІІІг..о. на ВКС, според което при едностранната сделка, която се обективира в отказ от двустранен договор, изпълнението по който е било вече предприето, на изпълнителя се дължи заплащане освен на извършената работа, още и на направените от него разходи, но също и на печалбата, който той би получил от изпълнението н а същата работа /арг. от текста на чл. 268 ЗЗД/, решение от 08.11.2010г. по т.д.№1135/2009г. ІІт.о. на ВКС, в което е преито, че недостатъците на престирания резултат– предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците; 2/ заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на възнаграждението.
Настоящият състав намира , че е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.55 ЗЗД, чл.86ЗЗД и е отхвърлен насрещет иск с правно основание чл.79, вр.чл.266 ЗЗД по поставените въпроси за невъзможността да се допусне разваляне на договор, когато е налице незначително неизпълнение с оглед интереса на кредитора, за възможността да се развали договор, кагото е налице приемане на извършената по него работа, за значението на полезността на работата с оглед разпоредбата на чл.267, ал.1, т.2 ЗЗД при договор за изработка и за задължението на възложителя да заплати приетата работа, на които съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.07.2014г. по гр.д.№ 12293 / 2013г. на ГС София в частта му, с която еса уважени искове с првно основание чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и е отхвърлен иск с правно основание чл.79 ЗЗД.
ОсТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу същото решение в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от [фирма] в размер на 400лева държавна такса в седмичен срок от съобщаването му за това.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: