О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
гр.София, 12.05.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2632 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 18.03.2014г. по ч.гр.д.№180/2014г., с което ОС Добрич е потвърдил определение от 26.02.2014г. по гр.д.№4627/2013г. на РС Добрич за прекратяване на производството по предявения от М. Х. иск с правно вание чл.42, ал.2, във вр.с чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и определение от 26.02.2014г.по гр.д.№4627/2013г.на РС Добрич за спиране на производството по предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД-поради липса на форма във вр. с чл.472 ГПК/отм./ и чл.474 ал.4 ГПК/отм./.
Жалбоподателят – М. Х. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са разрешени от съда в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата му молба.
Ответницата Г. А. С. в писмено становище поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Съдът е бил сезиран с иск, предявен от М. Х. срещу съпругата му Г. А., К. и И. А.. с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД, във вр.с чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и чл.37 ЗЗД, за прогласяване недействителността на сделка покупко-продажба от 01.12.2006г. на недвижим имот , находащ се в [населено място], по който е образувано гр.д.№4627/2013г. на РС Добрич на 29.10.2013г. Поддържал е, че сделката е извършена при липса на съгласие от страна на ищеца, не е представено пълномощно от същия на съпругата му за продажбата на идеалните части от поземления имот и сградата в него, че съпругата му е действала при липса на представителна власт. При условията на евентуалност е поискал прогласяване нищожността на горепосочения договор за покупко-продажба, поради липса на предписаната от закона форма – нищожност на нотариалното удостоверяване, извършено в противоречие с разпоредбата на чл.472 от ГПК /отм./ във вр.с чл.474 ал.4 от ГПК/отм./-неявяване на продавача пред нотариуса и липса на подписа му върху съставения нотариален акт. С уточняваща молба е посочено, че се претендира недействителност на сделката поради липса на съгласие, поради липса на представителна власт и нищожност на нотариалното удостоверяване.
Съдът е констатирал, че между същите страни е образувано гр.д.№3763/2012г. на 29.10.2012г., с предмет прогласяване нищожността на горепосочения договор, поради противоречието му със закона – неплащане на продажната цена, чл.26, ал.1, пр.1-во ЗЗД, евентуално поради сключването му при липса на представителна власт, на основание чл.42, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, тъй като договорът е сключен извън пределите на представителната власт, съгласно представеното по делото пълномощно, предявен от М. С. срещу втория и третия ответник в настоящото производство. Констатирано е също така, че е образувано гр.д.№3795/ 2013г. по описа на РС Добрич, с предмет –нищожност на нотариалното удостоверяване, с което е извършена атакуваната сделка, по иска предявен от М. С. срещу ответниците К. и И. А. и това дело е спряно до приключване с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№3763/2012г. на РС Добрич.
Съдът е извършил съпоставка на предмета на установяване по гр.д.№4627/2013г.на РС Добрич, с този по гр.д.№3763/2012г. на РС Добрич и по гр.д.№3795/2013г. на РС Добрич и е установил, че се спори относно действителността на описания в исковата молба договор за покупко-продажба на недвижим имот на основание липса на представителна власт на представляващата ищеца негова съпруга, водеща до липса на съгласие за сключване на сделката, както и относно действителността на извършеното нотариално удостоверяване и е приел, че е налице пълен идентитет на предявения по гр.д.№3763/2012г. на РС Добрич иск с правно основание чл.42, ал.2, във вр. с чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД с иск с предявения по гр.дело №4627/2013г.на РС Добрич със същото правно основание, по отношение на същия недвижим имот. Посочено е, че по по-късно заведеното гр.д.№4627/2013г.на РС Добрич, като ответница е конституирана съпругата на жалбоподателя, която е ищец в предходното производство, но това конституиране се явява недопустимо, тъй като не се спори, че двамата са съпрузи, а имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност , т.е. съпрузите са необходими другари и не могат да участват в качеството на ищец и съответно ответница в производството, поради което е налице и субективен идентитет на страните в двете производства, което е дало основание на първоинстанционния съд, предвид разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК, да прекрати производството по иска с правно основание чл.42, ал.2, във вр. с чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД по образуваното по-късно дело.
По отношение на определението за спиране на производството по иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, във вр. с чл.472 ГПК/отм./ и чл.474, ал.4 ГПК/отм./.въззивният съд е приел, че предмет на гр.д.№4627/2013г. на РС Добрич е установяване нищожността на описания договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради липса на предписаната от закона форм, произтичаща от нищожност на нотариалния акт и предмет на разглеждане по гр.д.№3795/2013г. е иск по чл.472 ГПК/отм./, във вр.с чл.474, ал.4 ГПК /отм./ за прогласяване на нищожност на нотариален акт, с който е извършена атакуваната сделка. При тези факти съдът е счел, че е налице е преюдициална връзка между двата спора, тъй като нищожността на сделката поради липса на форма за сключването й е в зависимост и от преценката на действителността на извършеното нотариално удостоверяване и е потвърдил определението на районният съд за спиране на производството по този иска като правилно.
Като е обжалвал определението на въззивния съд жалбоподателят, чрез процесуалния си представител е посочил и основания за допустимост на касационното производство. Поддържа, че с въззивното определение съдът е дал отговор на въпросите за това налице ли е преюдициалност на спора за установяване нищожност на нотариалното удостоверяване по отношение на спор за нищожност на сделка за продажба на недвижим имот поради липса на форма, както и относно възможността да се направи възражение по чл.22 ГПК в производства, разглеждани в закрито съдебно заседание. Счита, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
В случая е налице определения на въззивния съд, с което се прекратява производството по делото в една част и се спира в друга, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по правни въпроси, от значение за спора, в противоречие с практиката на ВКС, каквото основание за допустимост на касационното обжалване се поддържа в частната жалба. Въпросът относно възможността да се направи възражение по чл.22 ГПК в производства, разглеждани в закрито съдебно заседание, не е от значение за спора по смисъла на чл.280, ал.1ГПК и даденото тълкуване в т.1 на ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС. Същият не е разрешаван от въззивния съд в обжалваното определение и не е обусловил решаващите му изводи за недопустимост на производството по иска с правно основание чл.42, ал.2, във вр. с чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД по по-късно образуваното гр.д.№4627/2013г. на РС Добрич и прекратяване на производството по него на основание чл.126, ал.1 ГПК.
По въпроса за това налице ли е преюдициалност на спора за установяване нищожност на нотариалното удостоверяване по отношение на спор за нищожност на сделка за продажба на недвижим имот поради лопса на форма също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят не е изложил сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за наличие на преюдициалност на спора за нищожност на нотариално удостоверяване спрямо спор за нижощност на сделка, осъществена чрез това удостоверяване, поради липса на форма, влиза в противоречие с практиката на ВКС, тъй като не е посочил коя е тази практика. В обжалваното определение не се дава разрешение на поставения от жалбоподателя въпрос в разрез с трайната и задължителна практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускана на касационното обжалване посочено в чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение от 18.03.2014г. по ч.гр.д.№180/2014г. на ОС Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: