О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
гр.София, 03.04.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1944 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 27.02.2014г. по гр.д.№ 76/2014г., с което ОС Кюстендил е потвърдил първоинстанционно определение за прекратяване на производството по делото поради недопустимост.
Жалбоподателката – А. Г. Е., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно.Моли същото да бъде отменено и да бъде даден ход на исковата й молба.
Ответниците Д. Г. Г. и К. Д. Г., чрез процесуалния си представител поддържат, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С искова молба от 12.03.2013г. частната жалбоподателка е поискала да признае за установено по отношение на Д. Г. и К. Д., че тя е собственик на първи жилищен етаж, в двуетажна сграда с идентификатор 68789.16.450.4 по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], ведно с 3/4 идеални части от двете избени помещения и 1/2 идеална част от общите части на сградата. Изложени са твърдения, че ищцата е собственик, на основание наследство и делба, Сочи се още, че ответниците са собственици на втория жилищен етаж, находящ се в същата сграда, като отделните етажи представляват самостоятелни обекти, които обаче не са нанесени в кадастъра, като в последния е отразена само сградата. Поддържа се, че по тази причина е инициирала административна процедура за отстраняване на визираната непълнота, в хода на която двамата ответници са оспорили собствеността й върху първия етаж, отказвайки да подпишат констативен акт, изготвен от органите на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) в [населено място]. На тази база началникът на СГКК – [населено място] е счел, че ответниците оспорват собствеността на ищцата. върху първия жилищен етаж, поради което със заповед от 14.09.2012 г. (вж. л. 9 от първоинстанционното дело) е отказал изменение в кадастъра чрез нанасяне на нови обекти в сграда с идентификатор 68789.16.450.4, а именно: самостоятелен обект с идентификатор 68789.16.450.4.1 (първи жилищен етаж, и самостоятелен обект с идентификатор 68789.16.450.4.2 (втори жилищен етаж). Този резултат е аргументиран от административния орган с разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, като е преценено, че изменение е допустимо само след решаването на спора по съдебен ред.
В отговора на исковата молба ответниците обясняват отказа си да подпишат констативния акт с това, че не бил отразен и таванският етаж на сградата, а не оспорват собствеността на ищцата върху първия етаж, като самият констативен акт не е представен по делото и не става ясно какви всъщност непълноти в кадастъра са установени с него.
При тези данни съдът е счел, че производството е недопустимо, тъй като обстоятелството, че началникът на СГКК е приел, че има спор за материално право не означава, че действително такъв е налице, а ищцата в качеството си на заявител е имала възможност да оспори отказа да бъде извършено нанасянето на нейния обект в кадастралната карта по реда на АПК пред Административния съд в [населено място]. Прието е, че в случая липсва правен спор относно собствеността върху процесния имот, поради което и не съществува интерес от финализиране на стартиралото съдебно производство с акт по същество.
Въззивният съд, с обжалваното определение е възприел изводите на районният съд за недопустимост на производството поради липса на правен интерес от търсената с иска защита и го е потвърдил.
В изложение по чл.274, ал.3, вр. чл.284, ал.3 ГПК частната жалбоподателка, чрез процесуалния си представител поддържа, че с определението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно за точното тълкуване разпоредбата на чл.54 ЗКИР и са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение за прекратяване на производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Поставеният от жалбоподателя въпрос обаче не е от значение за спора , тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за недопустимост на производството. Съдът се е произнесъл по друг въпрос от значение за спора относно на наличието на правен интерес при предяване на установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. В съответствие с практиката на ВКС е приел, че разпоредбата на чл. 124, ал.1 ГПК предвижда, че всеки може да предяви установителен иск само, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Същата практика е изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 31.05.2010г. по гр.д.№3418/2008г. ІІІ-то г.о. на ВКС и в нея се приема, че при провеждане на търсената с установителен иск защита няма да е налице правен интерес, ако ищецът нито ще възстанови свое нарушено право, нито ще установи несъществуването на правоотношение, засягащо неговата правна сфера. Съдът не е бил сезиран и не се е произнасял по допустимостта на иск с правно основание чл.54 ЗКИР, поради което поставения за разглеждане въпрос не е от значение за спора. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Ето защо настоящия състав намира, че на следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 27.02.2014г. по гр.д.№ 76/2014г. на ОС Кюстендил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: