О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1306
гр.София, 24.11.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4781 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.04.2014г. по гр.д.№198 / 2014г., с което ОС Плевен е уважил искове с правно основание чл.26 ЗЗД, чл.124 ГПК и чл.108 ЗС.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение e недопустимо.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 21.11.2013г по гр. o. № 235/2012г по описа на РС – Никопол в частта, в която е уважен иск с правно основание чл.26, ал.2, вр.чл.37 от ЗЗД и е прогласена нищожността на нотариален акт N , том , рег.N , н.д.N г. на съдията по вписванията при РС Никопол и на нотариален акт N , т., рег.N , д.N г. на Съдията по вписванията при РС-Никопол нищожен поради липса на съгласие, досежно процесните имоти, а именно: земеделски земи в землището на [населено място]: нива с площ от 21.498 дкаимот N ; нива с площ от 10.001 дка., трета имот N и лозе с площ от 2.012 дка., имот N , е прогласил на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот между В. Й. и „Ф. . ” А. , отразен в нотариален акт N , том , рег.N , н.д.N г.на съдията по вписванията при Н. относно земеделски земи в землището на [населено място], както следва : нива с площ от 21.498 дка., имот n ; нива с площ от 10.001 дка., имот n и лозе с площ от 2.012 дка., имот n
Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от Л. В. срещу „Ф. .” А. – и [фирма] ИСК за обявяване на нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот между „Ф. М. ” А. – и [фирма],отразен в нотариален акт № , т., рег.N , д.N г. на Съдията по вписванията при РС-Никопол поради липса на съгласие като неоснователен.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск по чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на 5/6 ид.ч.от следните имоти, находящи се в землището на [населено място]: нива с площ от 21.498 дка., имот ; нива с площ от 10.001 дка., имот и лозе с площ от 2.012 дка., имот и е осъдил на основание чл.108 ЗС [фирма] да отстъпи сосбтвеността и предаде владението на Л. В., в качеството му на наследник на Г. Й., починал на 18.10.1975г. и върху 5/6 ид.ч. от следните имоти, находящи се в землището на с.г.: нива с площ от 21.498 дка., имот ; нива с площ от 10.001 дка., имот и лозе с площ от 2.012 дка., имот , а не само върху 1/6 идеална част както е постановил първоинстанционния съд.
Със своето решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и в частта, с която РС – Никопол е признал за установено на по отношение на „Ф.” – и „С. –В.” еад, че Л. В. е собственик на 1/6 ид.ч.от спорните имоти и е признал за установено по предявен иск от Л. В. по отношение на „Ф. М.” А. и „С. –В.” еад, че наследниците на Г. Й. са собственици на същите имоти.
Със същото решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която са отменени на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт N , том , рег.N , н.д.N г.на съдията по вписванията при Н. и нотариален акт N,т, рег.N , д.N г. на Съдията по вписванията при РС-Никопол досежно процесните имоти, а именно: земеделски земи в землището на [населено място]: нива с площ от 21.498 дка., имот ; нива с площ от 10.001 дка.,” имот и лозе с площ от 2.012 дка., имот поради недопустимост и прекратява производството по делото
Прието е по делото, че от представените решение на поземлена комисия се установява, че на наследниците на Г. Й. е възстановена собствеността върху следните земеделски земи в землището на [населено място]: нива с площ от 21.498 дка., имот № ; нива с площ от 10.001 дка., имот № и лозе с площ от 2.012 дка., имот № .
Прието е също така, че от приложения по делото нотариален акт N , том , рег.N , н.д.N г.на съдията по вписванията при РС Никопол, С. Д., като пълномощник на В. Г., е продал на „Ф. ” А. същите земеделски земи и се е легитимирал като пълномощник с пълномощно N 1148/15.11.2007г.на К. [населено място]. Установено е, че „Ф. ” А. я с нотариален акт N , т., рег.N , д.N г. на Съдията по вписванията при РС-Никопол са продали въпросните имоти на „С. .” еад .
По делото е била изготвена и приета от съда, неоспорена от страните съдебно – графологическа експертиза, от която е установено, че положеният подпис под пълномощното не е на Кмета К. П., а по това време в К. е работила А. И.. Установено е също така, че пълномощното не е подписано и от упълномощителя. При тези данни съдът е приел, че пълномощно е нищожно и не поражда правния си ефект, тъй като не е налице валидно упълнопощаване.
Съдът е приел, че в конкретния случай не е било налице овластяване на пълномощника, представлявал В. Г. при сключване на договора за покупко-продажба на гореописаните земеделски земи и поради това договорът, сключен нотариален акт N , том, рег.N , н.д.Nг.на съдията по вписванията при Н., е нищожен поради липса на съгласие и на осн.чл.26, ал.2 от ЗЗД
Съдът е счел, че неправилно е прогласена нищожността на представените по делото нотариални актове за сделките със земеделски имоти, както и че последващата сделка между „Ф. ” А. и „С. .” еад не е нищожна, но нейното действие е е непротивопоставимо на действителния собственик.
Въззивният съд е счел, че предявяването на искове по чл. 124 ГПК за установяване на право на собственост и по чл. 108 от ЗС съставляват действие по управление, поради което е допустимо да се претендира установяване на правата и предаване на владението на целия имот само от един от наследниците. Прието е, че е предявил исковете по чл.124 ГПК и чл.108 ЗС от името на всички наследници на Г. Й. и е постановил установяване на право на собственост върху процесните имоти в полза на всички наследници на общия наследодател и е уважил иска за собственост изцяло.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, че решението е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по установителен иск за собственост по чл.124 ГПК, тъй като такъв не е заявен и не съответствува на признатите права на страната в иска по чл.108 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че постановеното решение не е недопустимо, тъй като е постановено по предявен от страната иск и в пределите на заявения петитум. От дуга страна жалбоподателят не е формулирал други въпроси от значение за изхода на спора, които да са обусловили решаващите изводи на съда за недопустимост на производството по искове с правно основание чл.124 ГПК и чл.108 ЗС. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на същата правна норма. Посоченият от жалбоподателят материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.04.2014г. по гр.д.№198 / 2014г. на ОС Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: