О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр.София, 18.03.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 7291 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.07.2014г. по гр.д.№ 495/2014г. на ОС Благоевград, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Жалбоподателят – Е. И. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил като неоснователни предявените исковете от Е. И. срещу [фирма] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ- за отмяна на Заповед №9/25.11.2013г., с която е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение, на ищеца и признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „водач електрокар цех подготовка на тютюна“ – иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ; и за заплащане на обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа, в резултат на уволнението, за сумата от 11 988 лв., за срок от шест месеца считано от 25.11.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане – иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Установено е, че страните по делото са били обвързани с трудово правоотношение, по което въззивникът е работил при ответното дружество като „водач на електрокар“ в цех „Подготовка на тютюни“ и същият се е намирал от 01.07.2001г. до 25.11.2013г. в трудовоправни отношения с ответното дружество. Със Заповед № 9/25.11.2013, издадена от изпълнителния Директор на дружеството на жалбоподателя – ищец по делото, на длъжност водач на електрокар Цех „Подготовка на Тютюна“ е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, като на основание чл.330, т.6 КТ трудовите правоотношения са прекратени, считано от 25.11.2013 г. /датата на подписване на заповедта от лицето/.
Прието е, че уволнителната заповед е издадена от компетентен орган – Изпълнителния Директор на дружеството, упражняващ дисциплинарна власт, в сроковете предвидени в чл.194 КТ – в случая в едномесечен срок от откриване на нарушението. Прието е, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е поискал от ищеца да декларира ползва ли се от закрила по чл.333 КТ, като подписаната от ищеца декларация е приобщена към доказателствения материал по делото и от нея се установява, че същият не се ползва от специална закрила. Посочено е, че работодателят е спазил и изискванията на чл.193 ГПК, като преди налагане на дисциплинарното наказание с Писмо № 6201-1271/05.11.13г . е поискал и приел писмените обяснения на работника. Прието е, че твърденията на ищеца в исковата молба за немотивираност и необоснованост на атакуваната заповедта са неоснователни.
Съдът е счел, че жалбоподателят е извършил посоченото нарушение по т.8, и т.9 и т.10, което му е вменено с оспорваната заповед. Изложени са съображения, за това, че съобразно чл.187, т.8 КТ нарушение на трудовата дисциплина е злоупотребата с доверието на работодателя, а в конкретния случай, ищецът като е отклонил рязан тютюн и е подготвил същия за изнасяне от предприятието, е използвал оказаното му доверие за неправомерно извличане на определена облага, като е накърнил същото с поведението си. Прието е, че съобразно императивната разпоредба на чл. 126, т. 9 КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и да пази доброто име на предприятието, както и че извършването на каквито и да е действия от работника или служителя, които са в колизия с неговите преки трудови задължения и с които се цели получаването на облага за себе си или за друго лице, използвайки служебното си положение в предприятието, безспорно представлява нарушение на трудовата дисциплина и злоупотреба с доверието на работодателя. Изложени са съображения за това, че това нарушение по своя характер е формално, т.е. за извършването му не е необходимо да е настъпил или да се установи, че е настъпил вредоносен резултат за работодателя, за да се приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, тъй като злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие.
Посочено е, че в конкретният случай въззивникът е работил в предприятие занимаващо се с преработка на тютюн, като отклоняване от продукцията на предприятието за ползване на лични цели, независимо какви са те, представлява несъмнена злоупотреба с доверието на работодателя. Съдът е счел, че иззвършеното представлява и нарушение на чл.187, т.9 КТ -увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали и суровини. След като е отклонил от технологичния път рязан тютюн и го е подготвил за изнасяне, въззивникът несъмнено е увредил имуществото на работодателя, като е намалил същото, а действието представлява и разпиляване на материали и суровини, с които работодателят осъществява производственият си процес. Прието е за установено, че с Правилника за вътрешния трудов ред изрично е предвидено, че нарушение на трудовата дисциплина съобразно чл.5.2, „д“ е отклоняване на готова продукция от нейните технологични пътища и съхраняването й в гардероби освен на определените за това места, каквото нарушение е констатирано при проверката, като същото представлява неизпълнение на работника на други трудови задължения регламентирани с Правилника. Посочено е, че няма пречка заповедта да препраща към друг документ за описание на извършеното нарушение, но липсата на такова описание в самата заповед или непредставянето на нарушителя на другия документ, към който заповедта препраща в тази връзка, води до извода за незаконосъобразност на заповедта във връзка с императивните изисквания на чл.195, ал.1 КТ.
Съдът е приел, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание съответства на тежестта на извършените нарушения, тъй като се касае за акцизна стока, която е със специален режим. Изложил е съображения за това, че е налице и липса на критичност у ищеца при осъществяване на нарушенията, тъй като същия повторно е бил хванат с тютюн след констатиране на първото нарушение на стълбите в предприятието. При така установените обстоятелства съдът е приел, че предявеният иск за отмяна на незаконното уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, поради което неоснователни се явяват и акцесорните искове, за възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението и присъждане на обезщетение за оставане без работа и е отхвърлил същите.
В изложение по чл.283, ал.4 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за законосъобразността на уволнение по чл.190 КТ, когато нарушението на трудовата дисциплина не е сред никое от основанията за налагане на дисциплинарно уволнение, за задължението на работодателя да посочи кои са действията по уронване доброто име и злоупотереба с доверие, да са посочени осъществените от работника действия и бездействия и за мотивирането на заповедта. Поддържа основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Представя решение на възивен съд без отбелязване да е влязло в сила поради което не следва да бъде съобразявано при преценката за допустимост на касационното обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че поставения от жалбоподателя въпрос за законосъобразността на уволнение по чл.190 КТ, когато нарушението на трудовата дисциплина не е сред никое от основанията за налагане на дисциплинарно уволнение не е от значение за изхода на спора и не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове, поради което не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС.
По въпросите за задължението на работодателя да посочи кои са действията по уронване доброто име и злоупотереба с доверие, да са посочени осъществените от работника действия и бездействия и за мотивирането на заповедта въззивният съд е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС и не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В същата се приема, че обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя / в този смисъл и даденото разрешение в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 07.11.2011 по гр.д.№65/2011г., ІV г.о. на ВКС/. В практиката, изразена и в решение, постановено по чл.290 ГПК, от 14.05.2012г., по гр.д.№447/2011г., ІV г.о. на ВКС, се приема също така, че при спор за законност на дисциплинарно уволнение в тежест на работодателя е да докаже извършването на всички дисциплинарни нарушения, които са дали основание за прилагането на най-тежката дисциплинарно наказание и в случай, че част от нарушенията са доказани, а друга част не са, то заповедта следва да се приеме, че е законосъобразно издадена само за онези от нарушенията, които са доказани с оглед разпоредбата на чл.189 КТ, в какъвто смисъл се е произнесъл и съдът в обжалваното въззивно решение.
Практиката по поставените от жалбоподателя въпроси е уеднаквена и не е неправилна, което да налага нейната промяна чрез допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.7, ал.1, т.1 и ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 500 лева юристконсултско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.07.2014г. по гр.д.№ 495/2014г. на ОС Благоевград.
ОСЪЖДА Е. И. С. да заплати сумата [фирма] сумата 500 лева юристконсултско възнаграждение, разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: