О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1108
гр.София, 02.10.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3195 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.12.2013г. по гр.д.№12355/2013г., с което ГС София е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Я. С. З., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението, извършено със Заповед № 248/22.11.2012г. на изпълнителния директор на дружеството, на Я. С., възстановил го е на заеманата преди уволнението работа – на длъжността «барман» в [фирма], на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, и е осъдил дружеството да му заплати на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 ал.1 КТ сумата от 3110,40лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода от 23.11.2012г. до изплащане на сумата.
Прието е за установено, че ищецът – ответник по жалба, е работил при жалбоподателя по трудов договор от 16.09.1996г. на длъжността «барман» и със Заповед № 248/22.11.2012г. е прекратен трудовия договор ссъс същия на основание чл.330, ал.2, т.5 КТ, поради отхвърлянето на предложението за трудоустрояване, на основание чл.317, ал.1 КТ – заповед № 44/19.11.2012г. във връзка с решение на СД за съкращаване в щатното разписание на заеманата от лицето длъжност «барман», считано от 15.03.2012г. и намалената му работоспособност, съгласно две ЕР на ТЕЛК/от 16.02.2011г. и от 13.11.2012г./ и поради отказ на работника да заеме предложената му подходяща работа, поради трудоустрояване на длъжност «портиер» на служебен вход, предложена с допълнително споразумение изх.№ 247/21.11.2012г./.
Установено е, че съгласно ЕР на ТЕЛК № 0515/16.02.2011г. на отнетника по жалба е определена 62% трайно намалена работоспособност, като са дадени предписания, че същият може да изпълнява работа по трудовото си правоотношение на длъжността „барман” и че тежък физически труд при изпълняване на трудовото правоотношение ще представлява здравно противопоказание, а с ЕР на ТЕЛК № 0766/08.03.2012г. е дадено становище, че промяна на условията на работа на ищеца ще се отрази неблагоприятно на здравето му. Установено е по делото, че на 15.03.2012г. изпълнителният директор на дружеството е утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността „барман”, като за длъжността е предвидено ново задължение – да подпомага доставчиците на стоки при разтоварването и транспортирането им до складовете, а от заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, че новопредвиденото задължение е свързано с упражняването на тежък физически труд и е несъвместимо с диагностицираните противопаказания на условията на труд, дадени с посочените ЕР на ТЕЛК.
Прието е като доказателство по делото искане до ТЕЛК за 2012г., в което е посочено, че са предвидени места за трудоустрояване, сред които са и такива, за които ищецът отговаря на квалификационните изисквания за заемане на длъжността, а именно: по т.1 –портиер – 1бр.; по т.2 – камериер – 1бр., по т.3 – сервитьор – 1бр., по т.4 – барман – 1бр., по т.6 – отчетник перално стопанство – 1бр. При тези данни съдът е счел, че в дружеството – работодател е имало длъжност „барман”, предназначена за трудоустроено лице към датата на сезиране на здравните органи, независимо, че е била променена длъжностната характеристика за тази длъжност, като липсват твърдения и няма доказателства предвидената длъжност „барман” да е била заета от друго трудоустроено лице. Прието е, че работодателят не е доказал наличието на всички предпоставки за прекратяване на трудовия договор на посоченото в заповедта правно основание – чл.330, ал.2, т.5 КТ, а именно – невъзможност на работника/служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до инвалидализация или здравни противопоказания, удостоверени с решение на ТЕЛК и несъгласие да заеме предложената му друга подходяща длъжност. Това е обусловило извод за незаконност на извършеното с посочената заповед уволнение, поради което и искът по чл.344, ал.1ь т.1 КТ е уважен, като са уважени и исковете по чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като със същото е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на въззивният съд да попълни непълноти в доклада на първата инстанция и за задължението на съда да се произнесе само по въведените в жалбата оплаквани,. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и се позовава на ТР№1/2013г. по т.д.№1/2013г. ОСГК ТК на ВКС-т.2 и 3 .
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание. В съответствие с даденото разрешение в т.2 на ТР№1/2013г. ОСГК ТК на ВКС, а именно, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото и само в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, Решението не е постановено и в противоречие с даденото тълкуване в т.3 от това тълкувателно решение, според което въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Софийски градски съд не е дал указания относно подлежащи на доказване факти и за необходимостта от ангажиране на съответни доказателства, тъй като е счел, че делото е изяснено от фактическа страна.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника по жалба направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.12.2013г. по гр.д.№12355/2013г. на ГС София.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Я. С. З., сумата 500 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: