О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1128
гр.София, 10.10.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3441 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.02.2014г. по гр.д.№576/2013г., с което ОС Ловеч е уважил иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
Жалбоподателят –В. Д. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата Н. Д. Й. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение е отхвърлил иска на В. Д. срещу Н. Д., с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, за отмяна на дарението направено с договор, сключен на 14.02.1975 г. и обективиран в нотариален акт № , т., дело № г. на Тетевенския районен съд, с който първият е дарил на втората недвижим имот, както следва: първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, застроена на 100 кв.м., състояща се от кухня, ниша, две спални, детска стая, баня с клозет и коридор, със самостоятелен вход от югоизточната страна, заедно с ? ид.ч. от таванско помещение и съответната на този етаж по закон и обичай част от общите части на горната сграда, както и страните по договора са се споразумели досежно разпределението и ползването на дворното място, получено от страните по договора за дарение от техния баща, като дарителят ползва частта откъм западната страна, а надарената ползва източната страна от дворното място, като неоснователен и недоказан.
Съдът е счел за безспорно обстоятелството, че и двете страни по делото имат тежки здравословни проблеми, посочени по-горе от въззивния съд и крайно затруднено финансово състояние. Посочено е, че от представеното удостоверение № ЗЛД-П-9522/20.12.2013 г. на НОИ-ТП [населено място], се установява, че ответницата по исковата молба и по жалба за месец декември 2013 г. е получила пенсия в общ размер на 342,54 лева и същата не е достатъчна за покриване на месечната издръжка в размер на 500 лева, претендирана от ищеца, както и че имотът предмет на дарението, тъй като е дарен още през 2003 г. на трето лице и същата не може да се ползва от него като източник за заплащане на търсената издръжка. Установено е също така, че ищецът-жалбоподател също е дарил през 2006г. собствен недвижим имот на сина си.
Съдът е изложил съображения за това, че с договорът за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема /чл. 225, ал. 1 ЗЗД/ и срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Въззивният съд е посочил, че не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той се нуждае трайно, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. Прието е, че надарената е вдовица, на 64 годишна възраст и няма данни да дължи издръжка на други лица по закон, но размера на получаваната от нея пенсия от 342,54 лева е недостатъчен да покрива месечната издръжка претендирана от ищеца в размер на 500 лева и да остават средства за задоволяване на нейните лични нужди за съществуване, както и че претенцията на ищеца за месечна издръжка в размер на 500 лева не е доказана – по-голямата част от медикаментите, от които ищеца има нужда се заплащат от Здравната каса и реални разходо-оправдателни документи за закупуването на такива той не е представил по делото, живее при сина си, на когото е дарил собствен недвижим имот през 2006 г. и който е осигурявал и продължава да осигурява издръжка на баща си. Съдът се е позовал и на даденото разрешение в мотивите на Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГК на ВКС на РБ, където е прието, че систематичното тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от закона основания за отмяна на дарението.
С оглед данните по делото съдът е счел, че не е налице непризнателност от страна на дарената, която не дава издръжка на дарителя си поради лошото си здравословно и финансово състояние и предявениет иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД е неоснователен, тъй като, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си, в по-лошо положение от това на дарителя.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно: съставлява ли съществено противоречие на съдопроизводствените правила приемането от съда на фактническа обстановка, която противоречи на събраните доказателства и липсата на мотиви за фактическите изводи. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 02.07.2012г. по гр.д.№92/2012г., ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът следва да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. На същите съдът е дал отговор в съответствие с трайната практика на ВКС, намерила израз и в представената от жалбоподателя такава. Съдът е анализирал доказателствата по делото в съответствие с дадените указания в ТР№1/2013г. ОСГК на ВКС, в което е прието, че не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които издържа по закон в по – лошо положение от това на дарителя. В случая такава невъзможност е доказана и с оглед на това въззивното решение, с което е прието, че надареният проявява непризнателност, като не дава издръжка е постановено в съответствие с цитираното ТР, в което се посочва, че съдебното разглеждане се състои в цялостна и конкретна преценка на всички обстоятелства във всеки отделен случай.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените от жалбоподателя въпроси са от значение за спора, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
На основание чл.78, ал.2 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата направените по делото разноски пред ВКС в размер на 350 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.02.2014г. по гр.д.№576/2013г. на ОС Ловеч.
ОСЪЖДА В. Д. В. да заплати на Н. Д. Й. сумата 350 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: