О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр.София, 10.04.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 598/ 2014г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.09.2013г. по гр.д.№227/2013г., с което АС Велико Търново е уважил частично иск с правно основание чл.50 ЗЗД.
Жалбоподателят – И а „В. ” на МОРБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на делото.
Ответникът П. Р. П., действуващ чрез своята майка и законна представителка К. Х., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд с обжалваното решение, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил на основание чл. 50, изр. 1 ЗЗД И а „В. ” на МОРБ да заплати на П. Р., чрез неговата майка и законен представител К. Х., сумата от 20 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от детето неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на непозволено увреждане, настъпило на 22.06.2012г., чрез падането на чугунен радиатор върху десния крак на детето във Военен клуб – П., предоставен за управление и надзор на ответната агенция, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 22.06.2012г. до окончателното й заплащане. Със същото решение е отхвърлен искът за разликата над 20 000 лв. до предявения размер от 26 000 лв. като неоснователен и недоказан. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника М. И.. .
Съдът е изложил съображения за това, че за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя следва да се установи, че той е собственик на вещта, че са нанесени вреди на ищеца, техния вид, стойността, която е необходима за отстраняването им, както и че тази вещ е причинила вредата, както и че вредите са резултат от свойствата на самата вещ, като е налице отговорност на собственика за вреди, на основание чл. 50 от ЗЗД и в случай на повреда на вещта, когато не е известна причината за това. Анализирайки доказателствата по делото съдът е приел, че без да е осъществена физическа сила чугунен радиатор в залата на Военния клуб, [населено място], където се е преобличало пострадалото дете преди концерт, е паднал върху крака на детето. и му е причинено увреждане – разкъсно- контузната рана представляваща разстройство на здравето временно и неопасно за живота, счупена кост на трети пръст довела до трайно затруднение на движенията на дясното ходило за период по- дълъг от един месец и ампутацията на върховата част на втори пръст на дясно ходило представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът е счел, падането на радиатора се дължи на качествата на самата вещ, чиято тежест и размери са достатъчна причина за падането й – радиаторът е бил чугунен, над 100 кг., около метър висок и е бил свързан чрез меки връзки за отоплителната инсталация.
Съдът е изложил съображения за това, че на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а в случая, видно от приетата по делото медицинска експертиза, в резултат на непозволеното увреждане е налице ампутационен чукан, зарастнал първично на втори пръст на дясно ходило и зарастнала фрактура на трети пръст на същото ходило, което представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и детето ще има дискомфорт при носене на обувки за цял живот. За причинените болки и страдания и съобразно чл. 52 от ЗЗД въззивният съд като е съобразил всички обстоятелства по делото – уврежданията, претърпените болки и страдания,продължителността им, възрастта на детето, невъзможността за пълното възстановяване на втория увреден пръст, дискомфортът, който ще се търпи за цял живот намира, е счел че справедливото обезщетение за претърпените неимуще ствени вреди следва да се определи в размер на сумата 20 000лв,
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора а именно за задължението на съда да конституира надлежна страна по спор с правно основание чл.50 ЗЗД и по конкретно за участието на държавата, когато веща е нейна. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1ут.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателят въпрос. Същият не е от значение за спора и не е обословил решаващите изводи на съда за основателността на предявения иск с правно основание чл.50 ЗЗД. Съдът не е бил сезиран и не се е произнасял по иск с правно основание чл.50 насочен срещу срещу Д., поради което поставения за разглеждане въпрос не е от значение за спора. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен въпрос от значение за спора, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.09.2013г. по гр.д.№227/2013г. на АС Велико Търново.
ОСЪЖДА И а „В. ” на МОРБ да заплати на П. Р. П., действуващ чрез своята майка и законна представителка К. Х., сумата 200 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: