О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София,23.01.2015г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №6078 / 2014г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.04.2014г. по гр.д.№734/2014г. на ГС София, с което е уважен иск с правно основание чл. 31 ЗЗД.
Жалбоподателите Д. Л. П. и И. П. П., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси, които са от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е унищожил на основание чл.31 ЗЗД договор за замяна, обективиран в нот.акт №г. и нот.акт за поправка №г. на нотариус при РС София, с който И. В. е прехвърлил на Д. и И. П. 1/2идеална част от апартамент в [населено място] срещу лек автомобил на стойност 6800 лева и сумата 23 200 лева.
Прието е по делото, че към момента на сделката И. В. не е бил поставен под запрещение, а това е станало по-късно, но поради наличието на психична болест не е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Установено е, че заболяването от което страда прехвърлителя -параноидна шизофрения, е диагностицирано през 1992г., а през 1996г. лицето е било и на принудително лечение. Установено е също така, че болестта е хронична и е довела до деструкция на възприемането и представянето на реалността, разкъсно мислене, значителна социална и професионална дисфункция, като не подлежи на обратно развитие. Съдът, въз основа на заключение на съдебно-психиатрична експертиза, извършен преглед на лицето от вещите лица и приета по делото медицинска документация, е достигнал до извод, че към монта на сключване на сделката прехвърлителят не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и е счел за основателен предявеният иск с правно основание чл.31 ЗЗД.
За да обосноват допустимостта на касационното обжалване жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода по спора, а именно : за задължението на въззивния съд да обсъди съдебно-психиатричната експертиза в съвкупност със всички събрани по делото доказателства и за допустимостта на свидетелските показания при установяване на здравословното състояние при иск с правно основание чл.31 ЗЗД. Поддържат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 16.05.2011г. по гр.д.№1814/2009г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че заключението на вещото лице следва да се обсъди наред с всички доказателства по делото и решение от 20.07.2011г. по гр.д.№1371/2009г., І г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът не е обвързан от заключението на вещото лице, а го прецевнява наред с всички доказателства по делото.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение на соченото от жалбоподателите основание, по поставените от тях въпроси. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз както в представените от жалбоподателите решения, така и в други постановени по реда на чл.290 ГПК решения- от 28.02. 2011г. по гр.д.N 1062 /2010 г,ІV г.о. на ВКС, решение от 15.04. 2013г. по гр.д.№ 933/ 2012г., ІІІ г.о. на ВКС, решения от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/ 2009 г. на ІVг.о.на ВКС и от 28.12.2011г. по гр. д. № 167/ 2011 г. на ІV г.о. В практиката се приема, че въззивният съд следва по искане на страна да допусне доказателства, които са допуснати в първоинстанционното производство, но не са събрани, които въззивният съд намира за относими, допустими и необходими и за които приема за доказано, че са съществували обективни пречки за събирането им в първоинстанционното производство, както и да основе решението си на прието по делото заключение като го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението и от това да направи извод дали е необходимо и допълнително заключение. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 12.01.2011г по гр.д.№14/2010г., ІІІг.о. на ВКС, се приема, че основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си, като преценката е предоставена на съда, който е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка – възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други. Именно в съответствие с тази практика въззивният съд не е допуснал излушване на гласни доказателства и на нова съдебно-психиатрична експертиза. Въпросът дали ангажираните по делото доказателства са достатъчни за изясняване на обективната истина по делото е въпрос касаещ преценка на съда по вътрешно убеждение и не може да бъде разглеждан от настоящия състав в производството по допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.04.2014г. по гр.д.№734/2014г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: