О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
гр.София, 25.09.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5219 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 12.07.2013г. по гр.д.№ 9220/ 2013г., с което ГС София е потвърдил определение от 01.04.2013г. по гр.д.№31075/2012г. на РС София за отказ да бъде предоставена правна помощ на П. М. К. и за връщане на исковата му молба от 27.06.2012г. за осъждане на МВР и П. на РБ да му заплатят обезщетения от по 2000 лева за имуществени и неимуществени вреди.
Жалбоподателят – П. М. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата му молба и му бъде предоставена правна помощ.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
С искова молба от 27.06.2012г. частният жалбоподател е поискал да бъдат осъдени МВР и П. на РБ да му заплатят обезщетения от 2000 лева за имуществени и неимуществени вреди и да му бъде предоставена правна помощ. С определение от 16.07.2012г. по гр.д.№31075/2012г. РС София е отказал предоставяне на правна помощ, а с разпореждане от 16.07.2012г. е оставил без разглеждане исковата молба с указания да се уточнят обстоятелствата, въз основа на които ищецът претендира, че ответниците са му причинили вреда, както и да внесе държавна такса в размер на 10 лева и да представи доказателства за това.
С определение от 01.04.2013г. РС София е оставил без уважение повторна молба за предоставяне на правна помощ на П. М. и на основание чл.129, ал.3 ГПК е върнал исковата му молба.
С обжалваното определение е потвърдено определението за връщане на исковата молба и за оставяне без уважение на искането за предоставяне на правна помощ, като съдът е изложил съображения и за това, че не са отстранени недостатъците на исковата молба в дадения от съда срок, както и че не са налице предпоставките на чл.23 ЗПП за да може да се предостави правна помощ.
Като е обжалвал определението на въззивния съд жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с определението е даден отговор на процесуални въпроси от значение за спора: основателно ли е връщането на искова молба, в която се претендира обезщетение по ЗОДОВПГ, когато не е конкретизирано правното качество на ответниците от които се търси отговорност и основателно ли е отказването на правна помощ при положение, че съдът не е дал възможност на страната да докаже твърденията си относно имущественото си състояние. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.Представя определения на въззивни съдилища и на ВКС касаещи проблеми, свързани с нередовност на исковата молба и предоставянето на правна помощ.
В случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение за връщане на искова молба, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са разрешение в противоречие с практиката на ВКС и които се разрешават противоречиво от съдилищата, както твърди жалбоподателя. Поставения процесуален въпрос за редовността на исковата молба е решен в съответствие с постоянната съдебна практика по приложението на чл.129 ГПК. В този смисъл са: определение от 15.02.2012 г. по ч. т. д. № 961/2011 г. на ВКС, ІІ ТО, от 13.12.2011 г. по ч. гр. д. № 602/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение от 20.07.2009 г. по ч. гр. д. № 372/2009 г. на ВКС, ІV ГО и определение от 13.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1 450/2008 г. на ВКС, І ГО и др., постановени по реда на новия ГПК. В конкретния случай, съдът е указал на страната да отстрани нередовностите на исковата си молба, което ищецът (жалбоподател в настоящото производство) не е изпълнил в дадения му срок, с оглед на което е върната исковата молба. Последиците от това неизпълнение са посочени изрично в закона – чл.129 ГПК – нередовната искова молба се връща. Наведените от жалбоподателя оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност са основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но не аргументират предпоставките да допускане на касационно обжалване, с оглед критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо настоящия състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.
Що се касае до определението, в частта му, с която е оставена без уважение частна жалба срещу определение за отказ да се предостави правна помощ, то същото не подлежи на касационно обжалване. С определение 12.07.2013г. по гр.д.№ 9220/ 2013г. ГС София е потвърдил определение от 01.04.2013г. по гр.д.№31075/2012г. № 486 от 15.09.2011 г., с което първоинстанционният съд е оставил молба за предоставяне правна помощ без уважение. Изложил е съображения, че не се са налице основанията по чл. 23 от Закон за правната помощ за предоставяне на такава. Определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 95 ГПК, определението с което се отказва правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба, като определението на съда по частната жалба е окончателно. С оглед на изложеното, подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение от 12.07.2013г. по гр.д.№ 9220/ 2013г. на ГС София, в частта му, с която е потвърдено определение от 01.04.2013г. по гр.д.№31075/2012г. на РС София за връщане на искова молба от 27.06.2012г. на П. М. Н. за осъждане на МВР и П. на РБ да му заплатят обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната касационна жалба на П. М. Н. срещу определение от 12.07.2013г. по гр.д.№ 9220/ 2013г. на ГС София в частта му, с която е потвърден отказ да му бъде предоставена правна помощ.
Определението за оставяне без разглеждане на частната жалба подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: