О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1386
гр.София, 04.12.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5390 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.06.2014г. по гр.д.№ 233/2014г. на ОС Благоевград, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателката – Ф. М. Ш., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното приложение на закона и развитието на правото– основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът ОДЗ-Я., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил като неоснователен предявения от Ф. М. против ОДЗ-Я. иск с правно основание чл. 120, ал. 1 КТ за отмяна на заповед № 1/18.09.2012 г., с която същата е преместена от работно място ОДЗ-Я. в на работно място ЦДГ-Ч. места. Със същато решение съдът е прекратил като недопустимо откритото производство по реда на чл. 193 ГПК относно автентичността на допълнително споразумение № 74/01.02.2010г.
Съдът е счел, че е сезиран с иска по чл. 357, вр. чл. 120, ал. 1 КТ от Ф. М., която оспорва законосъобразността на упражняването от страна на работодателя със заповед № 1/18.09.2012 г. на правото му едностранно да промени мястото на работа. Съдът е приел за установено, че от извлечение от протокол № 03/13.12.1999 г. на Общински съвет Я. се установява, че с решение № 27/13.12.1999 г. е създадено звено „О.” Я., включащо всички общински детски градини на територията на [община]. Прието е, че кметът със заповед № 153/17.12.1999 г. е наредил обособените детските градини в селата да бъдат включени в звено „О. ”. Прието е и че ЦДГ- [населено място] места, е част от звено „О. ”, тъй като селото се намира в [община], което е установено и от прието по делото Протокол № 09/05.09.2008 г. /приложен към трудовото досие на жалбоподателката/, според който относно ЦДГ- [населено място] места, като част от „О. ” Я. са взети редица решения – за намаляване на персонала и определяне на бюджет. Установено е, че със жалбоподателката е сключен трудов договор на 19.10.2006г., по силата на който последната е приела да изпълнява длъжността детски учител. Договорът не е прекратен и обвързва страните, като към него са сключени три допълнителни споразумения от 08.10.2007г., 26.02.2009г. и 01.02.2010г. , като относно последното е открито производство за оспорването му по реда на чл. 193 ГПК и документът е изключен от доказателствата по делото с протоколно определение от първата инстанция. Прието е, че с процесната заповед № 1/18.09.2012 г. ищцата е преместена да работи от ОДЗ Я. в ЦДГ – [населено място], като заповедта е връчена на служителя при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.
При тези данни съдът е счел, че в настоящия случай със заповедта е променено работното място на ищцата, което решение работодателят има право да вземе едностранно, поради което предявеният иск се явява неоснователен. Изложени са съображения за това, че мястото на работа е териториално определено пространство, където работникът или служителят предоставя на работодателя своята работна сила и е по-широко понятие от работното място, което е винаги в рамките на мястото на работа и е част от него. Прието е, че като място на работа на ищцата в в първоначалния трудовия договор е уговорено ОДЗ Я. и то е същото и в допълнителните споразумения – ОДЗ Я. – т.е. цялата територия на предприятието работодател – ОДЗ Я., което включва и филиала ЦДГ [населено място] места. Посочено е, че предприятието – работодател може да обхваща различни производствени звена, филиали, поделения или др. под., независимо от тяхното местонахождение и посочването в трудовия договор на седалището му /населеното място, където се намира управлението на дейността му/ като място на работа води до включване в мястото на работа на територията на цялото предприятие. Прието е, че в тези случаи преместването на работника на работа в друг филилал на предприятието съставлява промяна само на работното място в рамките на същото предприятие и според чл. 118, ал.2 КТ подобна промяна не е изменение на трудовото правоотношение и може да се извърши едностранно от работодателя.
По отношение на откритото производство по чл. 193 ГПК относно допълнително споразумение № 74/01.02.2010 г. / последното, с което отново е посочено място на работа ОДЗ- [община]/ съдът е приела, че не са били налице предпоставките за откриването му и го е прекратил. Съобразил е обаче факта, че същото не е подписано от ищцата видно от експертиза, приета по делото, но е счел, че това обстоятелство не променя изводите му за законност на заповедта за промяна на работното място.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за точното тълкуване на понятието „работно място” и за това може ли да се открие производство по оспорване на документ от страната, която го е представила по делото. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че по поставения въпрос за точното тълкуване на понятието „работно място” е дадено задължително тълкуване в практиката на ВКС в постановени по реда на чл.290 решения от 15.01.2013г. по гр.д.№1688/2011г., ІV г.о. и решение от 17.12.2013г. по гр.д.№1176/2012г., ІV г.о на ВКС. Съобразно с тази практика нито работодателят, нито работникът или служителят могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона; като не се счита изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата. Приема се, че “работно място” е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, като обичайно, работното място е в рамките на мястото на работа, а то, съгласно чл. 66, ал. 3 КТ е по седалището на предприятието. Допустимо е обаче в случаите, когато от характера на трудовите функции следва или е изрично уговореното в договора, мястото на работа, а и работното място, да е извън седалището на предприятието, като характерен белег, за да се дефинира дадена пространствено определена територия като „работно място“, е наличието на трудово правоотношение, чието съдържание включва изпълнението на трудовите задължения от страна на работника или служителя в рамките на определена териториално обособена единица.Така установената практика не е противоречива нито неправилна, за да е налице соченото основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за това може ли да се открие производство по оспорване на документ от страната, която го е представила по делото настоящият състав намира, че не е налице общо основание по чл.280 ГПК и даденото тълкуване в т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС. Заявеното от страната оспорване на подписа й под последното допълнително споразумение не е такова по чл. 193 ГПК – за истинността на документ, в случая – частен диспозитивен такъв, а преценката на този факт по делото не е обусловила решаващите изводи на съда за неоснователност на предявения иск. Непосочването на правен въпрос от значение за спора съставлява достатъчно основание за да не бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.06.2014г. по гр.д.№ 233/2014г. на ОС Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: