О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1385
гр.София, 04.12.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5297 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.05.2014г. по гр.д.№ 841/2014г. ОС Варна е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, чл.128 КТ и чл.357 КТ..
Жалбоподателят – „П.-Д.”-гр.Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото– основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, 1 и 3 ГПК.
Ответницата В. Е. Д., чрез процесуалния си представител, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е обявил за недействителна клаузата, предвиждаща срок за изпитване на основание чл.70 КТ, в договор № РД-08-10 от 18.09.2012г., сключен между П. – [населено място] и В. Е., признал е на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението и за незаконосъобразно, възстановил я е на на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „учител теория – машинна споциалност”, категория персонал „педагогически специалисти“ в П. – [населено място] и е осъдил гимназията да й заплати сумата от 796,45 лв. (седемстотин деветдесет и шест лева и 45 ст.) обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението – от 20.11.2012г. до 04.03.2013г., на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ.
Със същото решение съдът й е присъдил сумата от 76,91 лв., представляваща незаплатена част от дължимо възнаграждение за 68 лекторски часове, от които 30 часа по специални предмети и 38 часа английски език за периода от 18.09.2012г. до 19.11.2012г., на основание чл.128, ал.2 КТ, сумата от 673,30 лв., представляваща неизплатена част от дължимо възнаграждение за участие в изпитни комисии и проверени изпитни работи на задочна и индивидуална форма на обучение за периода от 11.04.2011г. до 19.11.2012г., на основание чл.128, ал.2 КТ, сумата от 24 лв., представляваща неизплатена част от средства за представително работно облекло за периода от 18.09.2012г. до 19.11.2012г., на основание чл.59 от КТ, сумата от 143 лв., представляваща недължимо заплатена сума за транспорт за периода от 11.04.2011г. до 15.07.2011г., на основание чл.357 КТ, вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД. С оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК касационната жалба срещу тази част на решението следва да се остави без разглеждане.
Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие, трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж, а в случая между страните по делото са сключени три последователни срочни трудови договора, всеки от които с клауза за изпитване. Установено е, че по делото не са представени различни длъжностни характеристики, от които би могло да се направи същностно разграничение между трите вида длъжности. Прието е, че видно от представеното от ответната страна лично трудово досие на ищцата, длъжностната характеристика, приложима и към трите договора, е за длъжността „учител, общообразователен и теоретичен учебен предмет“. Прието е, че при тези данни работодателят не е доказал, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание, съответно да докаже, че съществено е променена трудовата функция на работника Посочено е, че от приложените в личното трудово досие на ищцата допълнителни споразумения от 25.10.2011г. и от 27.02.2012г. се установява, че по време на действие на втория трудов договор от 19.09.2011г. на ищцата е възлагано преподаването по предмети в обхвата на специфичната професионална подготовка съгласно учебния план, от което следва , че към момента на сключване на третия договор вече годността й да изпълнява работа на „учител – машинна специалност“ е изпитана, поради което клаузата, предвиждаща срок за изпитване в договора от 18.09.2012г., следва да се приеме за недействителна / като съдът е посочил и практика на Върховния касационен съд – решение от 28.04.2010 г. по гр. д. № 1023/2009 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на работодателя за погасяване на правото на иск поради изтичане на предвидения в чл.358, ал.1, т.2 КТ давностен срок, както и възражението му, за това че недействителността на клаузата следва да бъде постановена в отделно решение, влязло в законна сила./ посочил е и практика на ВКС – решение от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2009 г., III г. о., ГК/.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателятта, чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за това една и съща ли е работата по смисъла на чл.70, ал.5 КТ, за която служител или работник е сключил различни трудови договори с едно и също предприятие, за различни периоди, ако нормативен акт е приел, че двете длъжности са различни както и законосъобразно ли съдът е обявил за недействителна клауза по трудов договор по реда на чл.74, ал.2 КТ и е решил други искове преди решението за недействителността да влезе в сила. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1и 3 ГПК. Представя решение от 03.02.2014г. по гр.д.03037/2013г., ІV г.о. на ВКС за приложението на чл.70, ал.5 КТ при преназначаване на същата длъжност, решение от 29.11.2011г. по гр.д.№1407/2010г.,ІІІ г.о. на ВКС , в което е прието, че за една и съща работа договор за изпитване може да се сключи само веднъж, решение от 28.04.2010г. по гр.д.№1023/2009г., V г.о. на ВКС за това, че не е допустимо срокът за изпитване да се продължава чрез подписване на допълнителни споразумения, решение от 27.09.2011г. по гр.д.№64/2011г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че договор за срок за изпитване не може де се сключи с един и същи работодател за работа, която работникът вече е изпълнявал, решение от 01.04.2011г. по гр.д.№954/2009г.,ІV го. на ВКС, за това, че при преценка за идентичност на извършваната работа се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността, решение от 23.02.2010г. по гр.д.№453/2009г., ІІІ г.о. на ВКС,
в което е прието, че обстоятелствата, които обуславят срочността на договора следва да са конкретно посочени в него.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения за разглеждане въпрос от жалбоподателя за това една и съща ли е работата по смисъла на чл.70, ал.5 КТ, за която служител или работник е сключил различни трудови договори с едно и също предприятие, за различни периоди, ако нормативен акт е приел, че двете длъжности са различни. В практиката на ВКС, изразена в решение от 24.01.2012г. по гр.д.№1783/2010г. ІVг.о. на ВКС и решение от 11.01.2011г. по гр.д.№228/2010г. на ВКС-ІІІ г.о., е прието, че няма пречка да се сключи договор за изпитване с такъв работник или служител, който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, т.е. за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато до този момент работникът или служителя не е изпълнявал. Приема се, че тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, представлява сключване на нов договор между същите страни – промяната действа от момента на постигане на съгласието за нея и съответно от този момент престава да действа постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата и ако по реда на чл.119 КТ е постигнато между страните писмено съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция – не е недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и работодател, между които вече е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност. В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че в случая не е налице нова длъжност, за да е допустимо сключването на трудов договор със срок за изпитване и след изтичане на този срок за работодателя да не съществува задължение да предлага на работника да продължи да изпълнява трудова функция по предходния окончателен договор. Практиката на съдилищата не е противоречива и не се налага промяна в установената такава.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че и по въпроса законосъобразно ли съдът е обявил за недействителна клауза по трудов договор по реда на чл.74, ал.2 КТ и е решил други искове преди решението за недействителността да влезе в сила не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. Както е посочил и въззивния съд в своето решение съдебната практика по поставения въпрос е уеднаквена с постановяването на решение по гр.д. № 869 за 2009 г. на ІV г.о. на ВКС и решение по гр.д. № 1573/ 2009 г. на ІІІ г.о. и в нея се приема, че недействителността на трудов договор може да се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен иск, както и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от него трудов спор, както е и в разглеждания случай; страните не могат да се позовават извънсъдебно на недействителността на трудов договор и на последиците й, тъй като те се прилагат в отношенията им само след като съдът я е обявил по предвидения за това ред в КТ – с диспозитива на решението или при зачитане на обусловеното от нея право, когато е предявено с възражение от страните.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответницата направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.05.2014г. по гр.д.№ 841/2014г. ОС Варна в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Оставя без разглеждане касационната жалба на „П.-Д.”-гр.Д. срещу същото решение, в частта му с която са уважени искове с правно основание чл.128 КТ и чл.357 КТ.
Осъжда „П. -Д.”-гр.Д. да заплати на В. Е. Д. сумата 200 лева разноски пред ВКС.
Определението полежи на обжалване с частна жалба в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: