1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
гр.София, 11.05.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N5383 описа на ВКС за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.10.2016г. по гр.д.№196/2016г., с което ОС Разград е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят – [община], чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът Х. М. Х., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира заплащане на разноски
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил уволнението на Х. М., извършено със Заповед № 20 / 01.03.2016 г. на Кмета на Община-И., възстановил го е на основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ на предишната му работа – “ шофьор“ във функция “Икономически дейности и услуги“, дейност “ Други дейности по транспорта“ в [община] и е осъдил Община – И. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ Община-И., да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето през което е останал без работа поради уволнението, за три месеца, в размер на 1350 лв
Установено е, че страните по делото са били в трудовоправни отношения по безсрочен трудов договор и със заповед от 02.02.2016 г. трудовото правоотношение е изменено в срочно такова, на основание чл.68, ал. 1, т. 1 , вр. с чл. 119 от КТ, считано от датата на допълнителното споразумение – 02.02.2016 г. до 02.03.2016 г.
Съдът е изложил съображения за това, че съгласно чл. 67, ал. 3 КТ, безсрочен трудов договор може да се трансформира в срочен такъв, само при изрично изразено писмено желание от работника или служителя, но и при спазване ограниченията на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ. Прието е, че волеизявлението на работника или служителя трябва да предхожда по време подписване на споразумението по чл. 119 КТ, като е необходимо това волеизявление да бъде дадено отделно, а не да се извлича от съдържанието на споразумението по чл. 119 от КТ. Излажени са съображения и за това, че за де стигне до изменение на трудовия договор от безсрочен в срочен по този ред, инициативата следва да изхожда от работника или служителя.
Съдът е прииел, че приетото по делото Заявление вх. № К-495 / 02.02.2016г. , в което е посочено, че работника изразява съгласие за изменение на договора, налага извод, че инициативата за промяна на договора в срочен не е негова, тъй като той би заявил своето желание изрично, а не да пише, че се съгласява.
При тези данни въззивната инстанция е приела, че в случая инициативата за изменение на трудовия договор от безсрочен в срочен изхожда от работодателя, а не от работника, поради което уволнението е признато за незаконно и е отменено с всички произтичащи от това последици – уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: за възможността да се измени трудовия договор от безсрочен с срочен по инициатива на работодателя. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос и на соченото от него основание. На същия съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 07.10. 2011 г. , по гр. дело № 1154/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС. В същата се приема, че с разпоредбата на чл.67, ал.3 КТ, приета през 2001 г. се въвежда ограничение в съществуващата до тогава пълна свобода за превръщане на сключените безсрочни трудови договори в срочни за определено време чрез подписване на писмено споразумение между страните по чл.119 КТ, без други допълнителни изисквания за това. Посочва се, че прилагането на ограничението за превръщането на безсрочния в срочен трудов договор за определено време, изисква наличието на следните предпоставки: писмено изразено волеизявление на работника или служителя, отправено до работодателя, което трябва ясно и безусловно да изразява волята му за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор за определено време; волеизявлението на работника и служителя трябва да предхожда по време сключването на споразумението по чл.119 КТ; същото трябва да е различно от споразумението между страните по чл.119 КТ, като то трябва да бъде отделно направено, а не да се извлича от подписаното между работника и служителя споразумение по чл.119 КТ. Прието е, че с това изискване законодателят е целял да подчертае, че инициативата за превръщане на безсрочния в срочен трудов договор е на работника или служителя и той го желае доброволно, като при трансформиране на трудов договор за неопределено време в трудов договор за определен срок следва да се съблюдават ограничителните норми на чл.68, ал.2 и ал.3 КТ относно възможността за сключване на срочен трудов договор за определен срок. Именно в съответствие с тази практика съдът е приел, че прекратяването на трудовия договор на соченото от работодателя основание е незаконно, тъй като трудовото правоотношение не е изменено по надлежния ред от безсрочно в срочно такова.
Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде променена като бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалба следва да се присъдят направените пред ВКС разноски в размер на 300 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.10.2016г. по гр.д.№196/2016г. на ОС Разград.
осъжда [община] да заплати на Х. М. Х. сумата 300 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: