О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр.София, 23.01.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5831 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.03.2014г . по гр.д.№ 3906 / 2013г., с което АС София е уважил искове с првно основание чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговр на правни въпроси от значение за спора, които са разрешавани противоречиви и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът –Ш. Л., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа , че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил [фирма] да заплати на Ш. Л. , британски гражданин, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 77 785 евро, получена на отпаднало основание – по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и за извършване на строителство от 12. 10. 2006 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане.
Прието е, че между страните по делото е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и за извършване на строителство на 12.10.2006 г., като ищцата- ответник по жалба, е била купувач и възложител по договора, а ответното дружество – продавач и изпълнител. Договорът е подписан от представител на дружеството – ответник – управителят Е. Б.. По силата на договора [фирма] се е задължило да построи и да прехвърли на купувача правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № , находящ се на трети етаж на подлежащата на изграждане жилищна сграда в [населено място], с обща застроена площ от 56,79 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня, антре и тераса, в това число 10.39 кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот – УПИ № в масив № по картата на землището на [населено място].
Установено е, че съгласно договореното в чл. 2.1 от договора ответникът по иска- жалбоподатебл в настоящето производство, се е задължил да извърши чрез възлагане всички видове строителни дейности за изграждане на недвижимия имот, предмет на договора, заедно с всички видове вътрешни и външни инсталации, както и изграждането на вертикалната планировка и да осигури издаване на разрешение за ползване на сградата до 28.02.2007г., а купувачът – възложител Ш. Л. се е задължила да заплати на дружеството цена в размер на 86 428 евро, дължима на вноски, както следва: първа вноска, капаро в размер на 90 процента от цената на имота, 77 785 евро, платима при подписване на договора и втора вноска в размер на 8 643 евро, платима при издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, към който момент ще бъде прехвърлена по нотариален ред и собствеността върху апартамента. Установено е също така, че в чл. 7.5 от договора е предвидено, че възложителят има едностранно право да развали договора при забавяне на изпълнителя с повече от 180 дни след сроковете за извършване на строителството, като изпълнителят дължи връщане на цената, платена до момента, ако закъснението не се дължи на форсмажорни обстоятелства.
Съдът е счел за неоснователно възражението на дружеството, че договорът е недействителен, тъй като за продавача, изпълнител се е подписал само от единия управител на дружеството , представляващ го заедно с втория управител, тъй като намира приложение нормата на чл.301 ТЗ. Съдът е приел, че съобразно установените по делото факти ищцата е заплати на дружество а сума от 77 785 евро – първа вноска и капаро по договора, равняващо се на 90 на сто от уговорената цена в съответствие с общото съгласие на страните по сделката.
Прието е, че жалбоподателят – продавач не е изпълнил своето задължение за построяване в уговорената степен на завършеност и за прехвърляне на собствеността върху процесния апартамент, тъй като по делото е установено, че сградата и прилежащото й пространство не са били довършени съгласно уговореното от страните в срока до 28. 02.2007г. и понастоящем, като не съществува техническа възможност за издаване на разрешение за ползване на сградата. Прието е за неоснователно и възражението, че забавата му е обективна предвид издадените от заповеди за спиране на строителството и забраната за движение на тежкотоварни МПС по определено време.
При така приетите за установени факти съдът е счел, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е основателен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за това допустимо ли е извеждане на правни изводи при неизяснена фактическа обстановка и недопускане на относими доказателства от съществено значение за изясняване предмета на делото, административни забрани за извършване на строителство съставляват ли основания за обективно за обектимно забавяне на сроковете за строителство, невъвеждане в експлоатация на общинска В. съставлява ли обективна пречка за въвеждане в експлоатация на сградата, степента на завършеност на сградата сочи ли на основание за разваляне на договора, наличието на писмена договорка между страните дерогира ли прилагането на чл.87, ал.4 ЗЗД и липсата на което и да е от изискванията на чл.87 ЗЗД води ли до недопустимост и неоснователност на разваляне на договора. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира , че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, намирила израз и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 28.05.2014г. по гр. дело № 6458/2013 г., ІV г.о. на ВКС. В същата се приема, че правото да се развали двустранният договор е потестативно и възниква при неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря. Посочва се, че неизпълнението не е задължително да е пълно и не се допуска разваляне, ако неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора. Прието е, че в доказателствена тежест на кредитора е да докаже вземането си, а на длъжника – изпълнението, като вината се предполага, като по правило развалянето на договора прекратява облигационното отношение с обратна сила, което означава, че всеки трябва да върне това, което е получил на отпаднало основание. Приема се също така, че искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора ако в зависимост от всички факти може да се приеме, че има недвусмислена воля за прекратяване на облигационното отношение. Това е така, защото възстановяването на съществуващото положениe /restitutio in integrum/ също е последица от неизпълнението, поради което искането за връщане на даденото може да съдържа и имплицитно изявление за разваляне. В съответствие с тази практика съдът е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД.
Тази практика не е неправилна и не се налага да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че на ответницата по жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.03.2014г . по гр.д.№ 3906 / 2013г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: