О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
гр.София, 25.03.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N7448 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.05.2013г. по гр.д.№5259/2012г., с което ГС София е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Б. , чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Н. Л. Р., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и е отменил уволнението на Н. Л., извършено със Заповед № ЧР 195/28.06.2011 г. на генералния директор на Б., възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „видеотехник“ в дирекция „Технологии и технически средства” Производствен – извънстудиен комплекс, сектор „Подвижни телевизионни станции” при Б. и е осъдил Б. да заплати сумата от 4 914, 90 лв. – обезщетение за оставане без работа за период 29.06.2011 г. 29.12.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на иска – 25.08.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото.
Съдът е счел за установено по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемала длъжността „видеотехник“ в дирекция „Технологии и технически средства” Производствен – извънстудиен комплекс, сектор „Подвижни телевизионни станции”. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № ЧР 195/28.06.2011 г. на генералния директор на Б. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращение в щата, при неспазване срока на предизвестие, която заповед е връчена на ищеца на 28.06.2011 г., от която дата трудовото правоотношение се счита за прекратено.
Съдът е приел, че съкращаване на щата е налице, като новото щатно разписание е утвърдено от компетентен орган – Управителния съвет съгласно чл. 62, т. 4 ЗРТ. Приел е също така, че в случая извършването на подбор е било задължително, тъй като от общо 18 служители, заемащи длъжността на ищеца в сектор “П.”, е следвало да останат по новия щат 16 служители, като същевременно, не е имало пречка работодателят да упражни и правото си на подбор, като извърши подбор и с други сходни длъжности, които частично също се съкращават, а именно – с длъжности “видеотехник” в други сектори на същата дирекция. Установено е, че такъв подбор е бил извършен между заемащите длъжностите “видеотехник” в сектор “П.” и сектор “Видео и звукови системи и комуникации”, но в противоречие с чл. 329 КТ в този подбор не са били включени всички служители, заемали тази длъжност, а и лице, което е следвало да бъда включено в подбора е оценявало, като член на комисията по подбор. Съдът е счел, че според критериите на чл. 329 КТ подбор е следвало да се извърши измежду всички работници и служители с длъжност като тази ищеца „видеотехник” – променена на „техник експлоатация”, а не само между тези от неговият сектор или между служителите в два сектора, както в случая, тъй като по делото няма данни в различните структурни звена на Б. трудовите функции на видеотехниците да са се различавали, а работодателят не твърди и не установява да е извършил съпоставка измежду всички лица, заемащи длъжност, еднаква с тази на ищеца и с това е нрушена нормата на чл. 329 от КТ – подборът не е законосъобразен, с което се опорочава прекратяването на договора с ищеца.
Прието е, че дори да се приеме, че работодателят не е следвало да извършва подбор измежду всички лица заемащи длъжността на ищеца, подборът е опорочен и на друго основание. Съдът е приел също така, че в тежест на жалбоподателят- работодател е било да докаже правилността на крайната преценка, т. е. да докаже, че действително ищецът е имал по-слаба квалификация и е работил по-лошо , отколкото предпочетените при подбора служители, за които е определено да останат на работа. За доказване на правилността на констатациите жалбоподателят е ангажирал показанията на свидетели, но съдът е счел, че те установяват главно процедурата по подбора, но не изнасят почти никакви конкретни данни за качеството на работа, за професионалните знания и умения на ищеца и на другите сравнявани служители. С оглед на тези данни съдъте приел, че работодателят не е доказал, че законосъобразно е извършил подбор по чл. 329 КТ, което води до незаконност на уволнението.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК без да е посочен кой е правния въпрос от значение за спора. Представя решение от 27.07.2001г. по гр.д.№2306/2000г., ІІІ г.а. на ВКС, в което е прието, че подбор между работниците и служителите се извършва в рамките на едно обособено звено и решение от 26.03.2010г. по гр.д.№4629/2008г., ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че право на работодателя е да определи кой работи по-добре .
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е достигнал до извод за основателност на предявените искове с правно основанише чл.344, ал.1, т.1-3 КТ именно в съответствие с практиката на ВКС, в която се приема, че при оспорване законността на извършения подбор по чл. 329, ал.1 КТ, в тежест на работодателя е да установи всички факти, обусловили преценката му за квалификацията и нивото на справяне с работата на уволнения работник, като проведее пълно и главно доказване на фактите, обусловили тази преценка, за което са допустими всички доказателствени средства. В конкретния случай обаче жалбоподателят не сочи правния въпрос от значение по конкретното дело. Посоченият от жалбоподателя правен въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длажно да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен този контрол. Касационният съд не е длъжен да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя в касационната жалба/ в този смисъл т.1 ТР№1/2009г. ОСГТК на ВКС/.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника по жалба направените пред настоящата инстанция разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.05.2013г. по гр.д.№5259/2012г на ГС София.
ОСЪЖДА Б. на Н. Л. Р. сумата 500 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: