1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
гр.София, 22.04.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N848 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.11.2013г. по гр.д.№2918/2013г. на ОС Варна, с което е уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ.
Жалбоподателят – Д. С. Ж., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 07.08.2013год., по гр.дело №1570/2013г. по описа на РС Варна в частта с която искът на Д. С. срещу [фирма], да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед №1/19.11.2012г. на управителя на [фирма] на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ е отхвърлен, е признал за незаконно и е отменил уволнението на Д. С., извършено със заповед №1/19.11.2012г. на управителя на [фирма] по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ и е потвърдил рашението в частта, с която предявените от Д. С. срещу [фирма], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ – да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „готвач” и да бъде осъдено дружеството да й заплати от 2400.00лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца за периода 08.12.2012г. до 08.06.2013г., са отхвърлени.
Установено е по делото, че ищцата Д. С. се е намирала в трудови правоотношения с ответника [фирма], като е изпълнявала длъжността „готвач”, в детска млечна кухня „VIP БЕБЕ”, находяща се в [населено място], [улица], по силата на трудов договор №007/01.02.2010г. и че с влязло в сила решение, постановено по гр. дело №12915/2011г. по описа на В., ищцата е била възстановена на длъжността, заемана при предходно уволнение. Установено е също така, че със заявление ищцата – жалбоподател е уведомила работодателя [фирма], че на 14.06.2012г. ще се яви за да започне работа в изпълнение на съдебното решение. Прието е за безспорно, че на 13.06.2012г. ищцата се е явила лично в Детската кухня, като е представила болничен лист за влошено здравословно състояние и считано от същата дата е в отпуск поради временна неработоспособност, с диагноза „шийна дискова херния”. Прието е, че с последващи болнични листи, отпускът за временна неработоспособност е продължен до 26.02.2013г. , а със заповед №1/19.11.2012г. на управителя на [фирма], трудовото и правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.1 КТ поради закриване на предприятието – детска млечна кухня „ VIP БЕБЕ”, находяща се в [населено място].
Съдът е изложил съображения за това, че според разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини и че трудовото правоотношение се възстановява, считано от деня, в който работникът или служителят фактически започне работа. Прието е, че в конкретния случай от събраните писмени доказателства по безспорен начин се установява, че ищцата не се е явила на работа и не е започнала фактически да изпълнява трудовото си задължение дори и след изтичане на отпуска и поради временна нетрудоспособност. При тези факти съдът е счел, че трудовото правоотношение на жалбоподателката не е било възстановено по реда на чл. 345, ал.1 КТ. Прието е, че обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като е издадена за прекратяване на несъществуващо трудово правоотношение.
Прието е, че исковете по чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ следва да бъдат отхвърлени, тъй като ищцата не е била реално възстановена на длъжността „готвач”, поради което не може да бъде възстановена на длъжността, заемане преди уволнението, извършено с настоящата заповед. По същите причини е прието, че следва да бъде отхвърлен и искът за заплащане на обезщетение, тъй като ищцата не е останала без работа в резултат на уволението.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката Д. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: при отмяна на незаконно уволнение следва ли да бъде възстановен на работа работник, в случай че в срока на временна неработоспособност е удължен и в това време отново е уволнен и при отмяна на незаконно уволнение следва ли служителят да получи обезщетение по чл.225 КТ поради незаконното уволнение, ако към датата на уволнението е бил в отпуск поради временна неработоспособност. Представя решение от 10.01.2011г. по гр.д.0374/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че при отмяна на уволнението като незаконно служителят следва да бъде възстановен на заеманата отпреди уволнението длъжност, решение от 11.01.2011г. по гр.д.№275/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, в което също е прието, че работникът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението работа, ако то бъде отменено, решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1282/2009г., ІV г.о., в което е прието, че се дължи обезщетение при отмяна на уволнението като незаконно, както и определения по чл.288 ГПК неотносими към преценката за. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за забраната да се обсъждат възражения на страната въведени в процеса едва в хода по същество с оглед разпоредбата на чл.146 ГПК, за допустимостта на гласни доказателста, които са били допуснати от първата инстанция, но не са събрани и са събрани от въззивния съд и за това кога настъпва възстановяване на трудово правоотношение след уважен иск по чл.344, ал.1 КТ. Представя решение от 21.10.2011г. по гр.д.№1663/2010г., ІІІ г.о., решение от 23.12.2009г. по гр.д.№221/2009г.,ІІІг.о. по въпроса за точното приложение на чл.146 ГПК и решение от 10.06.2010г. по гр.д.№537/2009г., ІVг.о. на ВКС, в които е прието, че срокът по чл.345, ал.1 КТ тече от получаване на съобщението, че решението е влязло в сила или от яваването на работника в предприятииеето за да заеме длъжността. Представя и други решения и определения по чл.288 ГПК неотносими къв преценката за допустимостта на касационното обжалване по поставените въпроси. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставените от двамата жалбоподатели въпроси за това при отмяна на незаконно уволнение следва ли да бъде възстановен на работа работник, в случай че в срока на временна неработоспособност е удължен и в това време отново е уволнен за това кога настъпва възстановяване на трудово правоотношение след уважен иск по чл.344, ал.1 КТ, настоящият състав намира, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК: от 28.04.2010г.по гр.д.№3972/08г., ІV г.о. на ВКС, от 10.06.2010г. по гр.д.№ 537/09г.- ІV г.о.на ВКС и решение от 04.10.2012г. по гр.д.№1010/2011г. ,ІV г.о. Приема се, че че срокът по чл.345 ал.1 КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстнационния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа, ако не е изпратено такова съобщение – от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа, а ако е узнал по друг начин /независимо от впоследствие полученото съобщение/-срокът тече от узнаването. Възстановяването на незаконно уволнения работник става автоматично – с явяването му при работодателя- в предприятието или на мястото на работа и изразяване на готовност да започне работата, на която е възстановен. За да се избегне състоянието на неопределеност се приема, че трудовият договор се прекратява отново ако работникът или служителят не се е явил да заеме работата в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 КТ, освен ако не е спазил този срок по уважителни причини. Явяване за заемане на работата означава работникът или служителят да се яви лично в предприятието и да изяви желание за заемане на предишната си длъжност. Само изпращането на писмо за намеренията, не означава, че е спазен срокът по чл.345, ал.1 КТ за възстановяване на трудовото правоотношение занапред. С изтичането на този срок и незаемането на работата трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие, от която и да е от страните по договора. Именно в съответствие с тази практика съдът е приел, че в случая жалбоподателката не се е явила да заеме работата си/ дори и слез изтичане на отпуска за временна неработоспособност/поради което трудовото й правоотношение е престанало да съществува.
По въпроса на жалбоподателката Д. С. следва ли служителят да получи обезщетение по чл.225 КТ поради незаконното уволнение не е налице общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и даденото тълкуване в т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС. Същият не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на пведявения иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ, вр. чл.225 КТ, тъй като съдът не е отрекъл възможността да се претендира обезщетение за оставяне без работа в резултат на незаконно уволнение, а е счел, че жалбоподателката не търпи вреди, тъй като не й е възстановено трудово правоотношение при условията на чл.345, ал.1 КТ. Липсата на поставен от жалбоподателката въпрос, който да е от значение за спора, съставлява достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
По поставените от жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния му представител, въпроси за забраната да се обсъждат възражения на страната въведени в процеса едва в хода по същество с оглед разпоредбата на чл.146 ГПК и за допустимостта на гласни доказателста, които са били допуснати от първата инстанция, но не са събрани и са събрани от въззивния съд, настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване. На тези въпроси вече е отговорено в т.2 и 3 от ТР№1/2013г. ОКГ ТК на ВКС и с постановени на основание чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 549 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г., ІV г.о.; решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 386/2009 г., ІІІ г.о.; решение № 385 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 1245/2009 г., ІІІ г.о. Прието е, че с оглед задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна разпоредбата на чл.146 ГПК задължава първоинстанционния съд да изготви доклад по делото, в който следва да посочи как се разпределя доказателствената тежест за твърдяните факти и за кои от тях не се сочат доказателства, за да могат страните да предприемат съответните процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства. От този момент настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, след като не са налице условията по чл.147 ГПК. Когато липсват указания, процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да го извърши. Въззивният съд е длъжен да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушаване на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд да повтори опороченото действие, като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване. В съотвествие с тази практика въззивният съдт е събрал и обсъдил докадателствата по делото.
И двамата жалбоподатили претендират да им бъдат заплатени направените по делото разноски. Направеното от жалбоподателката Д. С. искане за присъждане на разноски и за разглеждане на делото в първата инстанция не може да бъде обсъждано от настоящата инстанция с оглед разпоредбата на чл.81 ГПК, но е основателно искането й да бъде определен по – нисък размер на разноските, заплатени от дружеството за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС. Заплатеното такова в размер на 540 лева с оглед разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК и даденото тълкуване в т.16 на ТР№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС следва да бъде определено на 150 лева.
С оглед недопускането на касационно обжалване и по двете жалби и направеното намаление на претендираните разноски от дружеството настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски за производството пред ВКС и на двамата жалбоподатели.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.11.2013г. по гр.д.№2918/2013г. на ОС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: