Определение №104 от 5.2.2015 по ч.пр. дело №456/456 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 104

гр.София,05.02. 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от пети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 456 / 2015г., и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 -во ГПК.
А. А. Н. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Г. Ю. обжалва определение № 3979/ 25.09.2014г. на Окръжен съд Благоевград по гр. д. № 264/ 2014г., с което по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е допълнено въззивното решение № 3281/28.07.2014г. в частта за разноски като жалбоподателката е била осъдена да заплати на ответната страна „Н.”- ООД разноски по делото в размер на 1800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателката поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд е уважил молба, която е била процесуално недопустима, поради това, че искането за присъждане на разноски не било своевременно заявено от страната, а именно до приключване на последното заседание по делото.
Ответниците по жалбата не изразяват становище по нея в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 2 ГПК от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ съгласно чл. 248 , ал. 3 ГПК вр. с чл. 274, ал. 1 , т. 2 ГПК съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения:
За да уважи молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и допълни своето решение по делото, въззивният съд е приел, че тя е допустима като подадена в срока за обжалване на същото, че искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция е било своевременно заявено пред него и че са представени доказателства за действителното им извършване.
Фактическите и правни изводи на въззивния съд са правилни и определението следва да бъде потвърдено.
Препис от въззивното решение, чийто срок за обжалване е едномесечен, е било връчено на 08.08.2014г. Молбата е била подадена на 12.08.2014г. , така срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК спазен. По делото във въззивна инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 18.06.2014г. (л.33), в който е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой , така същият по смисъла на т. 1 на ТР № 6/ 06.11.2013г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС изпълнява функциите на разписка и доказва извършването на разхода.
Не може да бъде споделен довода на жалбоподателката, че въззивният съд се е произнесъл по недопустима молба за допълване на въззивното решение поради заявено извън срока по чл. 80 ГПК искане за присъждане на разноски. На първо място, в описаната хипотеза, молбата не би била недопустима, а неоснователна. На второ място, искането за присъждане на разноски, по което с решението си Окръжен съд- Благоевград е пропуснал да се произнесе, е направено в открито съдебно заседание от 19.06.2014г., видно от протокола за същото, в хода по същество, така се явява заявено в преклузивния срок по чл. 80 ГПК, респективно молбата на това основание е основателна.
Така мотивиран, Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, състав на IV – г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3979/ 25.09.2014 г. на Окръжен съд Благоевград по гр. д. № 264/ 2014 г.
Определението е окончателно.

Председател :

Членове:

Scroll to Top