О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр.София, 13.03.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Любка Андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 182 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.10.2014г. по гр.д.№2284/2014г. на ОС Варна е уважил обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Жалбоподателят – ОУ ”Д-р П. Б.”, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът И. Г. Р., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение частично, е признал за незаконно уволнението на И. Р., извършено със Заповед № РД 09-1/06.02.2014 год., изд. от Началника на РИО – Варна, с която й е наложено дисциплинарно наказание ”уволнение”, възстановил я е на заеманата до уволнението длъжност „Директор” на ОУ Д-р П. Б.” [населено място], [община], В. област и е осъдил училището да й заплати сумата от 4545, 00 лева /четири хиляди петстотин четиридесет и пет лева/, представляваща обещетение за оставането на работа в резултат на незаконното уволнение за период от пет месеца, а именно – за периода от 07.02.2014 год. до 12.02.2014 год. и от 14.03.2014 год. до 07.08.2014 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на иска /03.04.2014 год./ до окончателното й изплащане. Със същото решение въззивният съд, като е потвърдил решението на районния съд, е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.225, ал. 1 КТ до пълния му размер от 5460, 00 лева – обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение за пълния шестмесечен период от уволнението, считано от 07.02.2014 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от предявяване на иска /03.04.2014 год./ до окончателното й изплащане.
Установено е по делото, а това е видно и от представените писмени доказателства, че ищцата – ответник по жалба, е заемала длъжността „директор” на ОУ „Д-р П. Б.” [населено място], [община], В. област. Със Заповед РД 09-1/06.02.2014 год. на Началника на РИО -Варна, на ищцата И. Р. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, на основание чл. 188, т. 3 КТ за установени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 /системни нарушения на трудовата дисциплина/, т. 7 /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/, във вр. с чл. 187, т. 1 /закъснение за работа на 29.01.2014 год. повече от един час /, т. 3 /неизпълнение на възложената работа във връзка със задълженията й на директор по чл. 147, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 11 и т. 12 от ППЗНП – изписани текстово в мотивите на заповедта/, т. 7 /неизпълнение на законни разпореждания на работодателя/ и т. 10 КТ /неизпълнеие на други трудови задължения, предвидени в Закона за народната просвета, в ППЗПН, заповед на МОН – нарушения на основните й задължения по длъжностна характеристика, съответно: по т. 1 – организира, контролира и отговаря за цялостната дейност в училище/; по т. 3 – осъществява системен контрол върху учебно-възпитателния процес/; по т. 14 – съдейства на компетентните органи за установяване на нарушения в съответствие със Закона за народната просвета/; по т. 16 – осигурява безопасни условия за обучение, възпитание и труд/; по т. 24 – вземане на решение при конфликтна ситуация/ и по т. 27 – за спазване на Етичния кодекс на работещите с деца, одобрен от националния съвет за закрила на детето, който представлява и неразделна част, приложение към длъжностната й характеристика. Със същата заповед е прекратено и трудовото й правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Установено е, че заповедта е връчена на ищцата на 06.02.2014 год. Според мотивите на заповедта за дисциплинарното уволнение /т. 1/, ищцата в качеството й на директор на училището ОУ „Д-р П. Б.”, [населено място], общ. А., в периода 14.01.2014 год. – 20.01.2014 год., при получен сигнал до нея за инцидент между учител и ученици от училището, не е започнала веднага процедура по Механизъм за противодействие на тормоза в училище, съгласно Заповед на Министъра на образованието № ЗД-09-611/15.05.2012 год; не е запознала педагогическия съвет и не е набелязала действия за работа с децата от ІV-VІІІ клас в училище и родителите по изясняване на случая и оказване на подкрепа. Посочено е, че в доклад до РИО от 15.01.2014 год. въвела в заблуждение началника на РИО – Варна, че педагогическият съвет е запознат и са предприети действия, а това било сторено по – късно, след проверката на 21.01.2014 год. и разпореждането на началника на РИО – Варна от 23.01.2014 год. за търсене на дисциплинарна отговорност от учителя Св. К.. Посочено е също така, че през месец декември 2013 година е имало подаден сигнал до директора за особено близко поведение на учителя Св. К. към ученици – непристойни действия спрямо учениците, разговори на сексуални теми и др. под. И същият не е проверен от директора, не са уведомени РИО – Варна и Отдел „Закрила на детето” при ДСП – [населено място], не са предприети действия по закрила на децата.
Установуено е, че в т. 2 от мотивите на заповедта са описани допуснати от ищцата дисциплинарни нарушения, констатирани при извършените проверки от старши експертори ОСО в РИО – Варна, както и закъснение за работа повече от един час на 29.01.2014 год., установено с констативен протокол от 29.01.2014 год. Посочено е, че на 29.01.2014 год. /по време на обявена грипна ваканция/, в 09, 40 часа училището е било затворено и никой не е бил на работа, вкл. и директорът И. Р., която се явила на работа по – късно същия ден, след като проверяващите я потърсили по телефона – нарушение по чл. 187, т. 1 КТ – закъснение за работа сповече от един час/ по т. 10 от КТ /неизпълнение на др. трудови задължения, предвидени в закона – неизпълнение назадълженията й по чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП и т. 1 от длъжностната й характеристика по организация на дейността в училище по време на грипна ваканция и осигуряване на дежурен персонал.
Посочено е още, че при извършена тематична проверка проверка „Предприети мерки от директора по прибирането и задържането на ученици и изпълнение на чл. 47 от ЗНП” са констатирани нарушения – директорът не е съдействал на компетентните органи за установяване на нарушения по чл. 47 и чл. 48 от ЗНП по отношение на двама ученици с голям брой неизвинени отсъствия, което е нарушение на чл.187, т. 3 и т. 10 КТ; през учебната 2013/2014 год. при преместване и приемане на преместени ученици от І-ІV клас директорът не е уведомявал писмено съответната община – съобразно чл. 40, ал. 2 и ал. 3 ППЗНП с оглед осигуряване на информация за всички ученици, подлежащи на задължително училищно обучение; при проверката на воденето на дневниците са констатирани нарушения на водените дневници /непопълнени данни за учениците; попълнени с молив, вместо с химикал данни за учениците; липса на подписи на учители на страници за седмичното разписание.
Прието е, че в т. т. 3 от заповедта са описани нарушения и пропуски по воденето на документацията относно проект „Успех” трети етап на проекта за учебната 2013/2014 год., както и липса на утвърдени Вътрешни правила за организиране на работната заплата на персонала и на прономерована книга за решенията на Педагогическия съвет.
Съдът е приел, че в издадената Заповед за дисциплинарно наказание, нарушенията, които се твърди да е извършила ищцата са точно индивидуализирани. Обстоятелствата са изчерпателно описани като конкретни актове – действия, извършени от ищцата, съотв., бездействието на същата/, посочени са датите на извършването им/или периода на бездействие/, както и вътрешноведомствените актове, които се твърди да са били нарушени. Посочени са правни квалификации на нарушенията – по чл. 187,т.1, т.3, т.7 и т.10 КТ, във вр. чл. 190, ал.1, т.3 и т.7 КТ, като е прието, че същите представляват виновно неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закони и вътрешни правила, което е довело не само до нарушения на трудовата дисциплина, но и са рефлектирали върху организацията на работа в училище и осигуряването на здравословни и безопасни условия на обучение и възпитание, опазване живота и здравето на учениците при провеждане на учебно – възпитателния процес,което от своя страна представлява тежко и системно нарушение на трудовата дисциплина.
Установено е по делото, че преди да наложи дисциплинарното наказание, работодателят е изслушал устните обяснения на ищцата и е поискал и исмени обяснения, чрез конкретно формулирани въпроси относно дейността й като директор, като последната е депозирала писмените си обяснения до работодателя, дала е и устни такива, поради което възраженията й за нарушение на чл. 193 КТ са неоснователни.
Приет е за неоснователен доводът на ищцата, че не е спазен срока по чл. 194 от КТ, доколкото в обжалваната заповед ясно е посочено кога е извършено всяко едно от констатираните нарушения.
Съдът е приел, че в доклад, изх. № А.-03-129/15.01.2014 год., депозиран от ищцата, в качеството й на директор на ОУ „Д-р П. Б.” [населено място], [община] до РИО – Варна, същата е уведомила Началника на инспектората, че на 14.01.2014 год. била информирана от служител на полицията в [община] за подадена жалба от родител срещу учителя по математика, физика и англ. език Св. К. за сексуални действия спрямо ученици в училището, на което тя е директор, както и за действията, които смята да предприеме: изискване на писмени обяснения от г-н К.; разговор с колектива; проведен разговор с дирекция „Закрила на детето” [населено място]. По делото няма данни ищцата да е била запозната с жалбата срещу Св. К. по-рано. Установено е, че на следващия ден /15.01.2014 год./ е уведомила РИО – Варна за сигнала, посочила е мерките, които ще предприеме, а на 16.01.2014 год. е изискала писмени обяснения от учителя Св. К. и от 17.01.2014 год. е разрешила на същия отпуск, с което на практика е преустановила контактите на учителя с децата.
При тези датнни съдът е приел, че не е установено ищцата- ответник по жалба да е била запозната с жалбата за времето преди 14.01.2014 год., поради което и вмененото й нарушение – че не е набелязала действия за работа с децата от ІV-VІІІ клас в училище и родителите по изясняване на случая и оказване на подкрепа съгласно утвърдения Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище, окачествено като дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ, не е налице.
Прието е, че посоченото в заповедта, че през месец декември 2013 година имало подаден сигнал до директора за особено близко поведение на учителя Св. К. към ученици – непристойни действия спрямо учениците, разговори на сексуални теми и др. под. и че този сигнал не бил проверен от директора, не са уведомени РИО – Варна и Отдел „Закрила на детето” при ДСП – [населено място], както и не са предприети действия по закрила на децата, също не е бил доказан по делото.
С оглед на така установеноте факти съдът е счел, че вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина, описани в т. 1 от заповедта за дисциплинарното й уволнение не са установени по делото.
По отношение на вменените й нарушения на трудовата дисциплина по т. 2 и т. 3 от заповедта за уволнение, то съдът е счел, че извършването на същите не обуславя налагането на най-тежкото наказание- „дисциплинарно уволнение” , както и че същото не отговаря на установените в чл. 189, ал. 1 КТ критерии.
При тези данни съдът е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и като последица от изхода по обуславящия иск съдът е приел, че е основателен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяването на ищцата на заеманата до уволнението длъжност – директор на ОУ „Д-р П. Б.”, [населено място], [община], както и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал.1 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за значението на настъпилите неблагоприятни последици от неизпълнение на трудовите задължения при преценка тежестта на нарушението, включва ли се в правната характеристика на нарушението по чл.190, ал.1, т.7 КТ неупражняването на контрол от страна на директор на училището относно поведение на учителите в училище и следва ли преценката за тежестта на нарушението да се съобразява с характера на заеманата длъжност, съставля ли тежко нарушение от страна на директор на училището допускане в повереното му училище да се упражнява психофизически тормоз от учител на ученик. Поддържа, че са налице основания по чл. чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Настоящият съств на ВКС намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. В практиката, изразена и в решение, постановено по чл.290 ГПК, от 14.05.2012г., по гр.д.№447/2011г., ІV г.о. на ВКС, се приема, че при спор за законност на дисциплинарно уволнение в тежест на работодателя е да докаже извършването на всички дисциплинарни нарушения, които са дали основание за прилагането на най-тежката дисциплинарно наказание и в случай, че част от нарушенията са доказани, а друга част не са, то заповедта следва да се приеме, че е законосъобразно издадена само за онези от нарушенията, които са доказани с оглед разпоредбата на чл.189 КТ, в какъвто смисъл се е произнесъл и съдът в обжалваното въззивно решение. Приема се също така, включително и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 10.11.2014г. по гр.д.№1523/2014г.,ІV г.о. на ВКС, че в разпоредбата на чл.187 КТ са изброени примерно, а не изчерпателно видовете нарушения на трудовата дисциплина. Това са само общите, типичните, най – често извършваните нарушения на трудовата дисциплина. Налице е и задължителна практика по въпроса за критериите за определяне на дисциплинално наказание, изразена и в решение от 17.03.2014 г., по гр.дело № 3731/ 2013 година, ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът е задължен да извърши съдебен контрол за тяхното изпълнение, в който смисъл е и даденото разрешение в решение № 372/01.07.2010 г., по гр.д.№1040 г., ІV г.о. на ВКС, според което дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице, но при оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол.
Практиката по поставените от жалбоподателя въпроси е уеднаквена и не е неправилна, което да налага нейната промяна чрез допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.10.2014г. по гр.д.№2284/2014г. на ОС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: