О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр.София, 13.03.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N6999 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.05.2013г. по гр.д.№ 425/2013г., с което ОС Бургас е отхвърлил иск с правно основание чл.23 СК/отм/.
Жалбоподателят –С. К. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът Е. К. Т., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано обжалването.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд, е отхвърлил иска на С. С. срещу Е. К., при при участието на Д. Н. като трето лице – помагач на ответника, за прогласяване на основание чл.23 СК/отм/ нищожността на договор за ипотека, сключен с нотариален акт №г. на нотариус с район на действие района на РС П, с който Д. Н. е учредила в полза на Е. К. договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в [населено място], ул.”Е., №, представляващ жилищна сграда, застроена на площ 65 кв.м., състояща се от изба, гаражен етаж и два жилищни етажа, на площ от 76 кв.м., неизпълнен тавански етаж, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор , на площ от 818 кв.м., за обезпечение на задължение по договор за заем на сума, в размер на 41000 евро.
Прието е, след преценка на гласните доказателства по делото, че процесното жилище в случая няма характер на семейно такова, като съдът е посочил, че е възможно едно жилище да има характер на семейно, независимо от това дали съпрузите са или не са адресно регистрирани на адреса на това жилище, но че адресната регистрация е косвено доказателство, което може да бъде взето предвид в съвкупност с останалите факти и обстоятелства и като допълнителен аргумент в полза на един или друг извод. Изложил е съображения за това, че в случая процесната сграда е с административен адрес на [улица], като в същия поземлен имот е изградена жилищна сграда, с административен адрес на [улица], която е собственост на св.Д.- майка на Д. Н.. Въззивният съд е счел, че въпреки обстоятелството, че двете сгради се намират в един и същи поземлен имот, не може да се възприеме становището на С. С.- ищец, че е налице идентичност на имотите, респ. адресите, тъй като е налице яснота по въпроса кой административен адрес на коя сграда от кадастралната карта съответства и не може да се прави предположение, а още по-малко – извод, че всяка сграда, построена в този поземлен имот е с два административни адреса. Посочено е, че сградата, собственост на св.Д. – майка на третото лице-помагач, е с адм. адрес [улица], №, поради което и обстоятелството, че ищецът и съпругата му са адресно регистрирани на този адрес, сочи, че самите те са декларирали пред държавата, че обитават сградата, находяща се на този адрес и към датата на предявяване на иска. При тези данни съдът е счел, че жалбоподателят-ищец не е доказал при пълно и главно доказване, че процесният имот е имал характер на семйно жилище към момента на учредяване на ипотеката и е отхвърлил като неоснователен предявения иск с правно основание чл.23 СК/отм./.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез прецесуалния си представител поддържа, че в решението съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, за това, липсата на съгласие на съпруга при учредяване на ипотека върху семейно жилище обосновава ли извод за нищожност на същата както и съставлява ли пречка състоянието на жилището в груб строеж то да има характеристика на семейно такова. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 06.08.2010г. по гр.д.№477/2009г.,І г.о. на ВКС, в което е прието, че презумпцията за общност на придобито по време на брака имущество може да бъде оборена и със свидетелски показания, решение от 10.03.2011г. по гр.д.№357/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че силата на присъдено нещо има за предмет правото, което е предмет на делото и решение от 10.01.2012г. по гр.д.№1720/2010г.,ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че меродавният признак за определяне на жилището като „семейно” е фактическото му обитаване от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца за задоволяване на техните жилищни нужди в ежедневието, както и че семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, които по своето предназначение задоволяват битовите нужди на семейството.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания. Въпросът за това, липсата на съгласие на съпруга при учредяване на ипотека върху семейно жилище обосновава ли извод за нищожност на същата, не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК и даденото разрешение в т.1 на ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС. Същият не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователността на предявения иск с правно основание чл.23 СК/отм./.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване и по въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и съставлява ли пречка състоянието на жилището в груб строеж то да има характеристика на семейно такова. За да се приеме, че жилището не е семейно, съдът в съответствие с доказателствата по делото и трайната съдебна практика е приел, че това не е жилището обитавано от съпрузите. Жалбоподателят не сочи решения на ВКС, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос за това, че процесното жилище няма характер на семейно такова. Точно обратното, посоченото от жалбоподателя решение по гр.д.№1720/2010г., ІІІ г.о. на ВКС и константна практика на ВКС, намерила отражение и в № 12/1971г. на ВС, не съдържат в себе си разрешение, от което да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от нея в обжалваното решение.
Неоснователно е и искането на жалбоподателката за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като установената трайна и задължителна практика по поставените от жалбоподатели въпроси не е неправилна, за да се налага да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед нейното коригиране.
На ответникът по жалба не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.05.2013г. по гр.д.№ 425/2013г. на ОС Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: