О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
гр.София, 15.05.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1327описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.11.2013г. по гр.д.№1835/2013г., с което ГС София частично е уважил иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, предявен от [фирма] срещу А. Р..
Жалбоподателят – А. – В. Ц. Р., чрез процесуалния си представител, поддържа, че с обжалваното решение, в частта му, с която е уважен предявения иск, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил изцяло първоинстанционното решение, е признал за установено по отношение на А.-В. Р., че дължи на [фирма] сумата 2803,18 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода 01.08.2008г. до 30.04.2011г., ведно със законните лихви върху главницата считано от 17.09.2011г. до окончателното и изплащане и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 5401,27 лв. и период 01.02.2006 до 31.07.2008г. като неоснователен, предвид погасяване на вземането по давност. Със същото решение съдът е е признал за установено по отношение на А.-В. Р., че дължи на [фирма] сумата 405,75 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода цена на доставена топлинна енергия през периода 01.10.2008г. до 08.09.2011г. и е отхвърлил иска разликата до пълния предявен размер от 1558,14 лв. и период от 31.03.2006г. до 30.09.2008г. като неоснователен, предвид погасяване на вземането по давност.
Съдът е изложил съображения, за това, че предвид нормата на чл.153 от Закон за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Посочено е, че законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията и към процесния период потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Прието е, че от представения по делото нотариален акт №, том, рег.н. , дело г., е установено, че през процесния период А.-В. Р. е титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот – ап. , находящ се в [населено място] и в този смисъл и по горните мотиви на съда ответникът е обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия. Посочено е, че е без значение за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия е дали и от кого е подадена декларация за откриване на партида за същия имот, както и кой реално е живял в имота, доколкото Законът за енергетиката не придава правно значение на същите обстоятелства.
Съдът, съобразявайки се с практиката на ВКС е приел, че вземанията на ищеца- ответник по жалбата, за цена за потребена топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ и чл. 30 от Общите условия за процесния период, са такива за периодични плащания, предвид на което и на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност./В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – ТР 1-2010г. на ОСГТК, вр. решения 111 от 08.10.2010г. по т.д. 1068/2009г. на ВКС, І ТО, решение 173/28.10.2010г. по т.д.1095/2009г. на ВКС ІІ ТО и др./ . С оглед данните по делото съдът е приел, че се дължи цена за потребена енергия за периода м. 08.2008г и до сочената от ищеца крайна дата на процесния период – 30.04.2011г. и искът, предявени по реда на чл.422 ГПК, във вр. с. 415 ГПК, е за основателен за сумата 2803,18 лв., за която следва да бъде уважен, и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5401,27 лв. и период 01.02.2006 до 31.07.2008г. като неоснователен, предвид погасяване на вземането по давност. Прието е, че размерът на дължимото от жалбоподателката обезщетение за забавено изпълнение във връзка с чл. 86 ЗЗД върху горната главница и за периода 01.10.2008г. до 08.09.2011г. е в размер на 405,75 лв., за която сума следва да бъде уважен иска по чл. 415 ГПК, вр. 86 ЗЗД и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1558,14 лв. и период от 31.03.2006г. до 30.09.2008г.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно: собственикът или носителят на вещно право на ползуване е ползувател на топлинна енергия, следва ли ищецът да докаже кой реално е ползувал топлинна енергия, кой е ползувател на имата, когато ползуването на предоставено на трето лице, което не е нито собственик, нито носитил на ограничино вещно право. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед данните по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговор на поставените от жалбоподателката въпроси е даден в практиката на ВКС изразена и в решение от 11.07.2011г. по т.д.№5/2010г., ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че съгласно въведеното с нормата на чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, възпроизвело установеното с чл.108, ал.4 и 5 ЗЕЕЕ/отм./, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. Именно в съответствие с тази практика е дал своето разрешение и въззивният съд в обжалваното решение. Същата практика не се налага да бъде променяна поради промяна в обществените отношения, предмет на регулацията, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.11.2013г. по гр.д.№1835/2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: