1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр.София, 20.06.2017г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 137 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е било определение от 28.11.2008г. по гр.д.№ 875/2008г, с което Плевенски окръжен съд, като е потвърдил разпореждане от 20.10. 2008г. по гр.д.№435/1998г. на Плевенски РС, е върнал молбата за отмяна от 25.06.2008г. на влязлото в сила решение от 28.02.2000г. по гр.д.№1138/1999г. на Върховния касационен съд и оставеното с него в сила решение от 26.03.1999г. по гр.д. №48/1999г. на Плевенски ОС на А. Ф. А..
Жалбоподателката – А. Ф. А. е поддържала, че обжалваното определение е неправилно и е поискала да бъде допуснато касационното обжалване и отменено определението на въззивния съд, като бъде даден ход на молбата й за отмяна.
С определение от 10.03.2009г. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., не е допуснал касационно обжалване на определение от 28.11.2008г. по гр.д.№ 875/2008г. на Плевенски окръжен съд по жалба на А. Ф. А.. Прието е, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за редовността на молбата за отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№435/1998г. на РС Плевен, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, но същият не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допусне. Изложени са съображения за това, че с обжалваното определение въззивният съд е върнал молбата за отмяна именно при спазване на практиката на ВКС, изискваща при неотстраняване в срок на нередовностите й същата да не бъде разглеждана по същество.
С молба от 18.05.2017г. А. Ф. е поискала да й бъде върната внесената от нея държавна такса за производството пред ВКС в размер на 15 лева, ведно с лихва върху същата сума.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., установи следното:
С вносна бележка от 09.01.2009г. по ч.гр.д.№137/2009г. по описа на ВКС А. Ф. е внесла държавна такса в размер на 15 лева. Съгласно чл.83, ал.1 ГПК такси и разноски не се внасят от ищци-работници и служители по искове, произтичащи от трудови правоотношения, включително и по молби за отмяна по влезли в сила решения, какъвто е конкретния случай. Внесената от молителката по ч.гр.№137/2009г. на ВКС държавна такса се явява недължимо платена съобразно чл.4б от Закона за държавните такси, поради което сумата от 15 лева следва да й се върне. Неоснователно е искането на молителката да й бъдат присъдени лихви върху внесената през 2009г. държавна такса, тъй като чл.4б ЗДТ не предвижда такава възможност.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДА СЕ ВЪРНЕ на А. Ф. Ф., егн[ЕГН], от с.Г.Митрополия недължимо платената държавна такса в размер на 15/петнадесет/лева, внесена по сметка на вкс с вносна бележка от 09.01.2009г. на ТБ [фирма]-П. , за подадена частна жалба от 15.12.2008г. по която е образувано ч.гр.д.№137/2009г. по описа на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: