О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1357
гр.София, 01.12.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5140 описа на ВКС за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.06.2014г. по гр.д.№ 393/2014г. на ОС Хасково, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Жалбоподателят – О. Д. на М.-Х., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Г. Л. Г. в писмено становище, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С решение от 23.04.2014 г. на ВКС, по гр.д. № 4766/2013г. е отменено решение от 08.05.2013 г. на ОС Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания за съобразяване и преценка на всички доказателства по делото.
С обжалваното решение, при новото разглеждане на делото, въззивният съд като е отменил първоинстанционното решение в частта, в която съдът е допуснал на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъденото обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ, е потвърдил същото в частта му с която е признал за незаконно извършеното със Заповед № 1923/10.09.2012 год. дисциплинарно уволнение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, възстановил е Г. Л. на заеманата от него преди уволнението длъжност „техник/механик технически контрол на МПС в група „Регистрация и отчет на ППС, собствениците им и водачи”, към сектор „Пътна полиция” на ОД на М.-Х. и е осъдил О. М.-Х. да заплати на Г. Л. сумата 4 290,36лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение – 11.09.2012г. – 11.03.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2012год. до окончателното й изплащане, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 4 680 лева като неоснователен е отхвърлен.
Съдът е приел, че не са спазени сроковете, предвидени в чл. чл.194, ал.1 КТ, за налагане на дисциплинарно наказание. Установено е, че нарушенията, посочени в заповедта са извършени на 1/ 07.09.2011 г., 2/ 29.08.2011 г., 3/ 09.08.2011 г., 4/11.01.2012 г.; 5/ 29.08.2011 г.; 6/02.09.2011 г.; 7/11.08.2011г.; 8/15.08.2011 г.; 9/26.08.2011 г.; 10/ 18.05.2012 г. и 11/29.08.2011 г. Прието е, че по отношение на нарушението, посочено в т.11 работодателят е бил уведомен на 07.10.2011г. видно от справка рег.№ 23131/27.10.201г. Изложени са съображения, че за това нарушение, извършеното на същата дата 29.08.2011г. друго нарушение и нарушението на на 09.08.2011г./ последните две са описани в т.2 и 3 от заповедта за уволнение/, работодателят е уведомен на 24.02.2012 г., което се установява от докладна записка вх. № 2653/24.02.2012 г. и докладна записка вх. № 2649/23.02.2012 г., т.е. за тези три нарушения двумесечният срок, в който работодателят е могъл да наложи наказание изтича на 17.05.2012 г., като се отчете времето, през което работникът е бил в законоустановен платен годишен отпуск/ Заявления рег.№ 8649/11.04.2012 г. – 13 дни платен годишен отпуск за периода от 17.04.2012 г. до 04.05.2012 г./. Съдът е посочил, че дори да се приеме за начална дата на узнаване на тези три нарушения датата 06.03.2012 г., когато е издадена заповед за проверка, то двумесечният преклузивен срок отново е изтекъл / 19.05.2012г./ към датата на издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Прието е, че двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл и по отношение на останалите осем от посочените в заповедта нарушения, тъй като доказателствата по делото – представените справки и докладни записки, сочат, че работодателят е бил уведомен за допуснати от работника нарушения в един по-ранен етап, а именно към 06.03.2012 г., когато е издал заповед и е възложил проверка на работата на Г. Л.. Изложени са съображения за това, че дори в полза на работодателя да се приеме, че е узнал за извършените нарушения на 30.05.2012 г., когато е поискал писмени обяснения от Л. за извършени от него дисциплинарни нарушения, посочени подробно дати, то отново следва извода, че двумесечният преклузивен срок е изтекъл. Установено е, че на 31.05.2012г. работникът е депозирал писмени обяснения – рег.№ 12228/31.05.2012г. и от този момент най-късно за работодателят тече двумесечният срок, в който той може да наложи дисциплинарно наказание. Прието е, че този срок е изтекъл на 31.07.2012 г./вторник/, като няма данни по делото за този период от време/ след 04.05.2012 г./ работникът да е ползвал законоустановен отпуск, което да е основание този срок да бъде продължен. При така установените данни с издадената на 10.09.2012г. процесна заповед е наложено наказание след изтичане на двумесечният преклузивен срок, поради коетое съдът е приел, че е незаконосъобразна и е отменил уволнението.
Прието е, че назначената от работодателя комисия е завършила своята проверка на 31.08.2012 г., от която дата е изготвената справка, но не от този момент тече двумесечният срок, тъй като след работодателят е узнал за извършените нарушения на 30.05.2012 г.
Съдът е счел за неоснователно и становището на жалбоподателя, че срокът за налагане на дисциплинарно наказание не е бил изтекъл, тъй като по-късно е получено исканото разрешение от Инспекцията по труда. Прието е, че работодателят е бил уведомен за съществуващо заболяване ”диабет”, което попада под закрилата на чл.333 ал.1, т.3 КТ от обяснения вх.№5676/12.04.2012г. и от този момент е следвало да предприеме действия за събиране на доказателства за наличното заболяване, в случай, че това е било необходимо, както и да отправи искане до ИТ за даване на предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение. Установено е, че такова искане е направено едва на 13.08.2012г. и в рамките на установеният срок, съгласно чл.4, ал.1 Наредба № 5/20.02.1987 г., на 20.08.2012г. е постъпил отговор, т.е. не е налице забавяне от друг административен орган, което да е пречка за своевременното приключване на дисциплинарното производство и което да бъде основание за удължаване на срока за налагане на дисциплинарно наказание. В случая е прието, че работодателят е предприел действия за снабдяване с предварително разрешение, след като за него двумесечният срок е бил изтекъл, като при това последният е получил на 22.08.2012 г. отговор от страна на ТЕЛК, т.е. едва след като ИТ е дала своето становище, а не както законът предвижда мнението на ТЕЛК да предхожда становището на ИТ. Съдът е приел, че липсата на писмено становище на ТЕЛК представлява пречка да се направи искане до ИТ за даване на предварително разрешение за уволнение и води до извода за неспазване на процедурата на чл.333, ал.2 КТ, което също сочи на незаконосъобразност на уволнението.
При така установените обстоятелства въззивният съд е приел, че дисципленарното наказание е наложени при допуснати съществени процесуални нарушения и е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят работодател , чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължителността на указания дадени от ВКС в отменително решение и за задължението на съда да пристъпи към решаване на спора след като напилно изясни делото от фактическа страна. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Представя решения от 25.05.2010г. по гр.д.№676/2009г., І г.о. на ВКС за задължението на въззивният съд да изцвърши действиета, които са предписани от ВКС в отменителното решение, решение от 01.11.2011г. по гр.д.№1451/2010г.,І г.о. на ВКС , в което е прието, че указанията на касационния съд са задължителни за въззивния съд при новото разглеждане на делото и не би могъл да се произнася по въпросите, по които се епроизнесъл вече ВКС, решение от 14.11.2010г. по гр.д.№1104/2010г., І г.о. на ВКС, в което е постановено, че ако делото е останало непопълнено с относими към спора факти и съдът е пристъпил към постановяване на решение, то допуснатите процесуални нарушения са основание за касиране на решението, решение от 26.02.2010г. по гр.д.№5393/2008г., І г.о. на ВКС за задължението на съда да се произнесе по повдигнатия въпрос само кагото делото бъде напълно изяснено от фактическа страна.
Настоящият съдебен състав намира, че поставените от жалбоподателя въпроси не са от значение за изхода на спора и не са обусловили решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове, поради което не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата
обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая съдът е направил своя решаващ извод за основателност на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 ГПК като се е съобразил с разпоредбата на закона и трайната практика на ВКС за сроковете, в които следва да бъде осъществена досципланарната власт. В практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 13.06.2011г. по гр.д.№858/2010г., ІV г.о на ВКС, се приема, че сроковете за налагане на наказанията са два – двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му. Посочва се, че съотношението между двата срока е следното – ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок и ако е изтекъл 1-годишният срок от извършването, то той поглъща 2 – месечния срок от откриване на нарушението. Прието е, че откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Съдът е съобразил и практиката на ВКС, застъпена и в решение от 04.06.2014г по гр.д.№6246/2013г., ІІІ г.о. на ВКС, според която ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл.333 ал.1 т.3 от КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.06.2014г. по гр.д.№ 393/2014г. на ОС Хасково.
Осъжда О. Д. на М.-Х. да заплати на Г. Л. Г. сумата 1000 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: